Кризисните центрове за деца в България през 2016 г.

Настоящият трети тематичен доклад на БХК обобщава данните от изследване в периода 12 май – 15 септември 2016 г. Изследването обхваща 21 кризисни центрове за деца (17) и за лица (4), пострадали от насилие или жертви на трафик.

Според определение на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП) кризисният център (КЦ) е специфична „социална услуга от резидентен тип“, която включва водене на случай до шест месеца и специализирана интервенция (ЗЗД, ЗСП). Или както е посочено в нормативната уредба кризисният център „предоставя комплекс от услуги за лица, „пострадали от насилие, трафик или друга форма на експлоатация, които се предоставят за срок до шест месеца и са насочени към оказване на индивидуална подкрепа, задоволяване на ежедневните потребности и правно консултиране на потребителите или социално-психологическа помощ, когато се налага незабавна намеса, включително чрез мобилни екипи за кризисна интервенция“.

За последните пет години (2011-2016 г.) броят на кризисните центрове за деца нараства от 11 на 17, а капацитетът им – от 119 на 176 места.

Наблюдението на БХК през 2016 г. бе съсредоточено върху актуалното състояние на социалната услуга в две направления – процедурата по настаняване и продължителност на престоя и осигуряването на достъп до образование за децата. Докладът дава отговор на следните въпроси:

• Доколко мярката за закрила настаняване в кризисен център за деца е превантивна и доколко рестриктивна?
• Свързана ли е с овладяване на кризисни ситуации и психосоциална подкрепа или изпълнява по-скоро социални функции? И за какъв период от време?
• Осигурени ли са образователни услуги за децата и къде са дефицитите?
• Налице ли са изискваните от международното право гаранции срещу противозаконно и произволно лишаване от свобода в кризисните центрове?

В края на доклада се отправят и препоръки, които се базират както на установените в хода на наблюдението на терен проблеми и нарушения на правата на децата, така и на изразени гледни точки на ръководителите и експертите от социалните услуги по време на интервютата, направени с тях.