Следствените арести в България

Автори:
    Станимир Петров, Елица Гергинова, Николай Марков, Славка Кукова, д-р Георги Банков и Красимир Кънев

До края на 1998 г. следствените арести бяха включени в системата на Националната следствена служба. Дотогава всички опити на БХК да получи достъп до арестните помещения оставаха без резултат, а ръководството на НСС в лицето на г-н Бойко Рашков не отговаряше на аргументираните молби за граждански контрол върху положението в тях.

От края на 1998 г. ръководството и контролът на следствените арести бяха прехвърлени към Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция, към което беше обособена Главна дирекция "Следствени арести". Едва тогава бе уважена молбата на комитета за достъп до помещенията за задържане. Две бяха условията, с които изследователите трябваше да се съобразяват - преди всяко посещение да бъде уведомено ръкводството на ГД "ГУМЛС" и да не се провеждат разговори с обвиняемите. Доброто взаимодействие с Министерство на правосъдието при наблюдението на затворите продължи и по отношение на следствените арести. На БХК беше предоставен списък на всички заведения в системата, а ръководството на дирекцията се отзова на неколкократните молби за срещи. Тази тенденция се запази и след приемането на "Устройствен правилник на Министерство на правосъдието" на 1 декември 1999 г., с който управлението на следствените арести премина към Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода" /ГД "ГУМЛС"/.

Въпреки съдействието на ГД "ГУМЛС" обаче, няколко пъти на местно ниво на изследователите беше отказван достъп до помещения, данни и документи под най-различни предлози, най-често поради поради уж поверителен характер на данните. Става дума за броя на настанените в ареста към областното звено в гр. Видин и в още няколко ареста в северна България. При посещения в три-четири ареста беше отказан достъп до килии поради пренаселеност. Причините за отказ бяха не толкова в конфиденциалността на информацията и изискванията за следствена тайна, колкото в наслагваните от десетилетия стериотипи на работа, изключващи всякакви контакти с външни за системата лица. Всички тези откази обаче не бяха от съществено значение за наблюдението на системата.

С изпълнението на проекта бяха ангажирани пет души. Трима от тях са юристи - Елица Гергинова, Николай Марков и Славка Кукова, един е съдебен лекар - д-р Георги Банков и един, ръководителят на проекта Станимир Петров, е философ. В няколко от посещенията се включи и председателят на БХК Красимир Кънев. Работещите по проекта имаха опит с посещенията на други места за лишаване от свобода през предходните години. Събирането на информация в свободен текст и по предварително подготвен въпросник не беше нова дейност за тях. До получаване на достъп до арестите основният метод за наблюдение на състоянието на човешките права в тях се основаваше на интервюиране на обвиняеми, подсъдими и осъдени в затворите и трудово-поправителните общежития, които по-рано са пребивавали в следствени арести. Тези данни обаче бяха епизодични или се отнасяха само до конкретни инциденти, свързани с незаконна употреба на физическа сила или други по-сериозни нарушения. Базата данни в БХК беше допълнена и от изследователска работа на правозащитни организации през минали години, както и от жалби на граждани по повод на престоя им в арести. Попълването на въпросници, разговорите със служители и огледите на арестни и административно-стопански помещения позволиха да бъде събрана системна информация за положението на арестите и за правата на обвиняемите, както и да се проследи съответствието на тези права с международните стандарти по правата на човека.