В името на институцията: Поправителните училища в България
Българският хелзинкски комитет (БХК) започна да изследва човешките права в системата на Възпитателните училища-интернати (ВУИ) и Социално-педагогическите интернати (СПИ) скоро след основаването си. През 1996 г. организацията публикува първия си доклад за “трудововъзпитателните училища” (“Трудововъзпитателните училища и правата на малолетните и непълнолетните в България”, Обектив, май 1996 г.). През 2001 г. бе публикувано специалното изследване за СПИ и ВУИ като първа част от мащабния проект на БХК за наблюдение на правата на децата в институциите на България (Социално-педагогическите интернати и възпитателните училища-интернати, Децата в институциите, т.1, София, 2001 г.). Междувременно от институциите за настаняване на деца с “противообществени прояви” в България се заинтересуваха и други местни и международни организации, които самостоятелно или в сътрудничество предприеха изследователска и застъпническа дейност с цел цялостна реформа на системата. Тези организации включиха Хюман Райтс Уоч, Програмата на ООН за развитие, Комитетът срещу изтезанията на Съвета на Европа и Европейската комисия.
Интересът на местните и на международните организации към институциите за настаняване на деца с отклоняващо се поведение в България бе породен от сериозните нарушения на правата на човека в тях. За дълъг период от време след разпадането на комунистическия тоталитарен режим те продължиха да функционират по начина и за целите, за които бяха създадени по негово време. Нарушенията на човешките права включват почти целия им спектър – като се започне от произволното настаняване в тях, мине се през нечовешките и унизителни условия на третиране, селективното и дискриминационно рекрутиране на “клиенти” на тези институции сред ромските деца и се завърши с крайно неадекватната система на образование, рехабилитация и социална интеграция, която работи по-скоро за да поддържа работните заплати на цяла армия от учители, възпитатели и помощен персонал, отколкото за благото на децата. Продължителният и многопосочен натиск върху българските власти доведе до два опита за реформа – през 1996 и през 2004 г. Първият, направен в навечерието на представянето на правителствения доклад пред Комитета на ООН за правата на детето, бе по-скоро формален. Вторият бе с претенции за цялостност. По-специално, той целеше да реши цялостно един от най-сериозните проблеми на системата – този с произволните настанявания и отсъствието на каквито и да било гаранции за справедлив процес, който най-сетне българските власти със скърцане на зъби признаха, че е по съществото си лишаване от свобода.
С настоящата публикация БХК прави опит за оценка на резултата от реформата. Тя цели да покаже една обобщена картина на тези институции към началото на 2005 г. В продължение на няколко месеца изследователи на БХК посетиха всички ВУИ и СПИ, за да съберат информация, която засегна широк кръг въпроси както на вътрешното състояние на тези заведения, така и на отношенията им с другите формални и неформални структури на българското общество. За целта БХК адаптира своя въпросник за ВУИ и СПИ, подготвен преди началото на изследването от 2000 г. В него бяха променени част от старите въпроси и бяха включени нови с цел съобразяване с измененията на нормативната уредба през този период. Посещенията на изследователите на БХК бяха по правило изненадващи за ръководствата на интернатите. Въпреки това, на изследователите бяха дадени достатъчно възможности да проведат всестранно и задълбочено проучване. Те имаха достъп до необходимата им документация, както и възможност да беседват с настанените деца в условия на конфиденциалност.
В допълнение към посещенията, изследователите на БХК проучиха законодателството, свързано с настаняването във ВУИ и СПИ и с тяхното функциониране, включително законодателството, засягащо храненето, медицинското обслужване и образованието в тях. Те отправиха сигнали и запитвания към държавни органи и проучиха наличната информация за тези институции от последните години.
Настоящото изследване има специфичен фокус върху спазването на човешките права в системата на ВУИ и СПИ. Но събраната и обобщена в него информация има и по-широка релевантност. По-специално, то се занимава с:
- Процедурата и практиката по настаняване;
- Материалните условия, включително хигиената и храненето;
- Медицинското обслужване;
- Образованието;
- Корекционната и ресоциализационна дейност;
- Дисциплинарната практика;
- Персонала;
- Инспекциите.
Във всички тези специфични сфери изследователите на БХК се постараха да направят както “снимка” на актуалното състояние, така и да очертаят динамиката на развитието на системата от 2000 г. насам. Изследването завършва с препоръките на БХК към Министерството на образованието и другите институции в България.