ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Софийският районен съд осъди православна богословка, шефка на прицърковна организация, за подбуждане към дискриминация на основата на духовни убеждения

Софийският районен съд (СРС) обяви решението си по дело на сдружение „Шри Чинмой Център“ и двама негови членове срещу Десислава Панайотова, директорка на Центъра за религиозни изследвания и консултации (ЦРИК) при софийския храм „Св. Св. Кирил и Методий“. СРС установи, че Панайотова е извършила подбуждане към дискриминация, като е склонявала управители на концертни зали в София да не ги предоставят на „Шри Чинмой Център“ под наем за негови концерти, защото той според нея е „секта“. „Шри Чинмой Център“ и двамата му членове са представлявани по делото от адв. Маргарита Илиева, директорка на Правната програма на Българския хелзинкски комитет.

Това е първият случай, в който съдът установява подбуждане към дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация не чрез обща враждебна реч срещу малцинства, а чрез инструкции към конкретни лица да извършат конкретни дискриминационни актове спрямо конкретни други лица. За първи път се осъжда лице да преустанови такова поведение и да се въздържа в бъдеще от него.

За първи път е осъден функционер на Българската православна църква за дискриминация поради пропагандата на църковни активисти срещу нехристиянски организации.

Като се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека по делата Илиев и други срещу България и Радков срещу България (ІІ), СРС се произнася че липсата на събрани доказателства за претърпените от единия ищец неимуществени вреди не е основание за отхвърляне на иска му като недоказан, тъй като самото осъзнаване от физическо лице, че негово право е нарушено, е отрицателно преживяване, което подлежи на обезщетяване. Да се приеме, че такова лице не е претърпяло неимуществени вреди, би било не само „в разрез с всякаква логика и здрав разум“, но и „израз на необоснован формализъм“, мотивира се съдът.

Фактите

„Шри Чинмой Център“ е сдружение, което популяризира йога, медитация и живот според философията на Шри Чинмой – американски духовен лидер. Сдружението организира концерти, изложби, издава литература. Между декември 2006 г. и февруари 2008 г. Д. Панайотова неколкократно осуетява провеждането на негови концерти в зали, чиито управители вече са сключили с него договори за наем. Панайотова публикува в сайта на ръководения от нея ЦРИК очернящи сдружението статии, в които го представя като заплаха, изпраща  писма лично до управителите на зала „България“, Дома на архитектите, Руския център и Музикалното училище в София, а веднъж и отива на място, да настоява те да не допускат договорени вече концерти на „Шри Чинмой“ в техните зали. Това подбуждане е успешно, с едно изключение. Панайотова убеждава управителите на зали да развалят договорите си с „Шри Чинмой“ броени дни преди концертите, когато мястото е вече обявено, за да попречи в максимална степен проявите да се проведат, като се преместят другаде. При подбуждането тя се представя като доктор по богословие и директор на прицърковна организация към храм „Св. Св. Кирил и Методий“, която „сътрудничи на Министерски съвет, Народното събрание на Република България и медиите по въпросите на присъствието на религиозните общности“.

Решението

„Съдът не може и не желае да отрича правото на [Панайотова] да формира и обосновава свое становище относно убежденията и практиките на ищците […]“, произнася се СРС. „Недопустимо и противоправно е обаче, мотивирана от тези свои становища, да мотивира трети лица да препятстват мероприятия на ищците, да ограничават техните събирания на закрито, включително и чрез призив към тези лица да не изпълняват вече сключени с ищците наемни договори. [Тези убеждения] не могат да бъдат предлог за намеренията ѝ да ограничава чрез поведението на трети лица социалните прояви на ищците“, продължава съдът. СРС констатира, че умисълът на Панайотова е доказан и че тя е могла да повлияе на подбужданите лица, като се е представяла като авторитетен, признат и от държавата експерт.

СРС намира, че ако Панайотова е считала, че ищците вършат нещо нередно, е следвало да сигнализира институциите, а не да организира тяхното преследване. Като се позовава на Конституцията, съдът подчертава, че предвид разделението на религиозните институции и държавата е недопустимо представителите на едно вероизповедание да преследват членовете на друга група, както и че ищците имат право да провеждат религиозни дейности на закрито и без да са регистрирани като вероизповедание.

Пред съда Панайотова признава, че целяла да „предпази“ православните вярващи от „влиянието на нетрадиционни религиозни култове“ и че представя „позицията на Православната църква“. Тя твърди, че използването от нея на „богословски понятия“ („секта“, „култ“ и др.), „не допуска светски съд да прецени налице ли е чрез това говорене нарушение на светски закон, какъвто е [Законът за защита от дискриминация] и още по-малко да отсъди дали такова говорене може да бъде квалифицирано като „враждебно“ (акцент – добавен).

Понастоящем Панайотова е и главна редакторка на Интернет страницата на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия.

По делото са ответници и църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ и Софийската света митрополия, но поради нерегламентираните статут и връзки на ръководения от Панайотова ЦРИК с тези субекти съдът намира, че последните не следва да отговарят като възложители за противоправната дейност на Панайотова.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд.

По повод съдебната победа адв. Маргарита Илиева заяви: „Решението е първа стъпка в посока поставяне на функционерите на православната църква на тяхното място в едно демократично общество – те дължат да спазват законите като всички граждани и организации. Дължат уважение към правата на другите и не са в положение да си позволяват незаконно поведение, защото било в израз на религията им. Те нямат власт в обществото. Властта се намира в публичните институции, които са светски. Съдът с това решение ясно показва, че безпардонната линия, поддържана от подобни субекти – че техните думи и действия не са подвластни на закона – е недопустима. Върховенство в държавата има правото“. ♦