ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Европейският съд по правата на човека осъди България за нечовешки условия в затворите с пилотно решение

С пилотно решение по делото Нешков и други срещу България от  27 януари 2015 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съдът) намира, че пренаселеността в българските затвори и изключително лошите материални условия в тях, води до нарушение на Член 3 от Конвенцията (забрана за нечовешко и унизително отношение) по отношение на настанените в тях лишени от свобода жалбоподатели. Съдът в Страсбург обаче не се ограничава само до разглеждането на конкретните жалби. Вземайки предвид всеобхватността, повторяемостта и устойчивостта на нарушенията, той констатира, че зад тях стоят структурни проблеми, от които страда цялата пенитенциарна система в България и определя срок от 18 месеца, в който правителството да предприеме комплексни мерки за справянето с тях. Съдът подчертава и необходимостта от въвеждане на ефективни вътрешноправни превантивни и компенсаторни средства за защита от този тип нарушения, каквито към момента липсват. Това е третото по ред пилотно решение срещу България^[1] и третото в практиката на Съда, свързано с лоши условия в местата за лишаване от свобода.^[2]

Какво е пилотно решение

Съдът може да започне процедура за пилотно решение, когато до него са отправени значителен брой жалби срещу еднотипни, повтарящи се нарушения, произтичащи от един и същ системен проблем. За целите на процедурата, ЕСПЧ подбира една или повече от въпросните жалби, така че да може решението, с което ще се произнесе по тях да надхвърли естеството на конкретните случаи и да намери приложение и при останалите сходни казуси. Делата по тези жалби се разглеждат с приоритет. Специфичното при пилотното решение е, че Съдът идентифицира и назова причините за системния проблем и указва мерки и срок за отстраняването му. По преценка на Съда, разглеждането на други подобни дела може да бъде отложено в очакване да бъдат приложени съответните мерки на национално ниво. Изпълнението на мерките се наблюдава от Комитета на Министрите на Съвета на Европа. Така, основният замисъл на пилотното решение е да окаже натиск за по-стриктното съблюдаване на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията и да позволи възможно най-бързо обезщетяване на национално равнище на лицата, засегнати от структурния проблем. Пилотното решение има още една важна цел - облекчаване  на постоянно растящата натовареност на Съда.

Фактите по делото

Делото е образувано въз основа на шест жалби на петима затворници от различни български затвори и прилежащи към тях затворнически общежития. Това са  затворите в градовете Варна, Стара Загора, Бургас, Плевен, Ловеч и затворническото общежитие в гр. Троян, които Съдът обединява в делото Нешков и други срещу България. Жалбоподателите отправят множество сходни по съществото си оплаквания, които касаят лошите условия в местата за лишаване от свобода: изключително висока пренаселеност (напр. под един кв. м. на човек в килия); липса на тоалетни и течаща вода към килиите; много малък брой общи санитарни помещения (например четири тоалетни, един душ и две мивки с течаща вода за живеещите на един етаж 200 човека); липса на достъп до санитарни помещения през нощта, което налага използването на кофи и пластмасови бутилки за физиологични нужди; наличие на хлебарки и плъхове в килиите; недостатъчен достъп до естествена светлина през деня и постоянно работещо изкуствено осветление през нощта; липса на вентилационни системи; липса на килии за непушачи, недостатъчно отопление и много ниски температури през зимата; незадоволително качество на храната; неадекватна медицинска грижа, скъпи телефонни разговори и стоки, продавани в затворническите лавки. Един от жалбоподателите поставя и въпроса за липсата на ефективни средства за защита в националното законодателство срещу пренаселеността и лошите материални условия.

Решението:

ЕСПЧ намира нарушение на Член 3 и на Член 13 във връзка с Член 3 от Конвенцията по отношение на четири от петте жалбоподатели. Жалбата на петия жалбоподател е извадена от списъка, тъй като той не е проявил по-нататъшен интерес към нея и не е комуникирал със Съда, след като първоначално се е обърнал към него. В решението Съдът разглежда поотделно редица елементи на материалните условия в затворите, в които жалбоподателите са пребивавали – препъленността на обитаемите помещения, достъпът до разходки на открито, достъпът до естествена светлина и свеж въздух, достъпът до санитарните помещения и медицинското обслужване. Констатацията му е, че навсякъде в тези затвори те са в драстично несъответствие със стандартите, които са установени в неговата предходна практика. Поради комбинирания ефект на всички или на някои от елементите на средата, определящи материалните условия на живот на жалбоподателите, Съдът установява, че те са били жертви на нечовешко и унизително отнасяне. Той намира „сериозно нарушение на Член 3”.

Според установената практика на съда държавата е длъжна да осигури за защита на всяко нарушение на Конвенцията както превантивно, така и компенсаторно вътрешноправно средство, което следва да е ефективно. ЕСПЧ прави преглед на практиката на българските съдилища и установява, че според Закона за отговорността на държавата и общините за вреди обаче обезщетение за нечовешки и унизителни условия в българските места за лишаване от свобода може да се получи само ако жертвата докаже, че действията на затворническата администрация са били противозаконни от гледна точка на националния закон. Съдилищата много често не разглеждат дали е било налице нечовешко или унизително отношение, а се ограничават само до преценка на това, дали е нарушен националния закон. По тази причина обезщетение се присъжда в само 30% от случаите. По подобен начин, административните съдилища в България постановяват мерки, свързани с изваждане на жалбоподателя от условия, които са нечовешки и унизителни само ако са установили нарушение на закона. Нещо повече – искането на затворника за преместване в друг затвор е на практика неефективно, тъй като условията във всички затвори за пълнолетни мъже са нечовешки и унизителни в едно или друго отношение. Затворническата администрация освен това има право на усмотрение дали да удовлетвори това искане. Според Съда нито жалба на затворника до прокуратурата, нито до омбудсмана са показали, че са ефективни средства за защита срещу нечовешко или унизително отношение. По тази причина той намира нарушение на Член 13 във връзка с Член 3 от Конвенцията.

Конкретни мерки и срок за изпълнение

Във връзка с пилотния характер на решението, Съдът се обръща към българското правителство с конкретни предложения за подобряване на ситуацията в затворите и привеждане на националното законодателство в синхрон с Конвенцията.  По отношение на материалните условия в затворите, решението поставя два проблема, чието решаване не търпи отлагане. Първият е пренаселеността. Съдът подчертава, че ако държавата-членка не е в състояние да осигури условия в затворите, отговарящи на изискванията на Член 3 от Конвенцията, то тя е длъжна или да изостави стриктната си наказателна политика или да въведе алтернативни на лишаването от свобода мерки за наказание. Позовавайки се на доклади на Комитета против изтезанията, препоръки на Съвета на Министрите и предходни свои решения, Съдът в Страсбург назовава някои възможни мерки, за справяне със ситуацията: изграждане на нови корекционни съоръжения, по-добро разпределение на лишените от свобода в затворите и затворническите общежития, намаляване броя на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, налагане на по-краткосрочни наказания, замяна на наказанието лишаване от свобода с други видове наказания, засилено приложение на института на предсрочно освобождаване и възможността за отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода.

Вторият проблем, който по оценка на Съда трябва спешно да бъде решен, касае лошите материални условия и липсата на хигиена в затворите.Той настоява правителството да предприеме незабавни мерки за промяна на материалните условия в затворите, така че да се преустанови нечовешкото и унизително отношение спрямо значителния брой лишени от свобода. Съдът подчертава, че липсата на финансови средства или трудности от логистичен характер на могат в никакъв случай да бъдат валидно извинение за такива лоши материални условия в затворите, които водят до нарушение на Член 3 от Конвенцията. 

Във връзка с липсата на вътрешноправно национално средство за защита срещу лицата, пострадали от унизителните и нечовешки условия в затворите, Съдът предлага на държавата въвеждането на конкретни законодателни мерки. Според виждането на Съда, такива мерки трябва да обхващат както средства за превенция на нарушенията, така и за тяхното адекватно обезщетяване, когато те вече са настъпили. По отношение на средствата за превенция, в пилотното решение се прави предложение за създаване на нарочен независим орган, който да упражнява надзор над местата за лишаване от свобода, да извършва ефективни разследвания по жалби на затворници и да може да се произнася с правно обвързващи и изпълними решения, посочващи подходящи средства за компенсация. Друго предложение на Съда е да се засилят надзорните функции на прокуратурата.

Що се отнася до средства за обезщетяване на нарушенията, Съдът също предлага различни мерки. Една от посочените е въвеждането на обща съдебна процедура за всички лица, които правят оплаквания за нарушаване на техни права по Конвенцията. Друг вариант е да се въведе специална процедура за предявяване единствено на искове относно условията на задържане, каквато е била въведена наскоро в Италия. Трети вариант за нефинансова компенсация е намаляване на срока на наказанието, пропорционално на дните, в които лицето е било подложено на нечовешко отнасяне. Не на последно място, Съдът посочва и важността от наличието на средства за финансово обезщетение.

Показателно за сериозността на установените в пилотното дело нарушения е и решението на съда да не прекратява разглеждането на сходни жалби срещу България през 18-месечния период, в който държавата трябва да въведе средствата за вътрешноправна защита.

Обезщетение

С решението си ЕСПЧ присъжда общо 28 375 евро обезщетение на трима от жалбоподателите, както и допълнително 1 680 евро за разноски по делото.

Български хелзинкски комитет оказа правна помощ на единия от жалбоподателите и представи становище като трета страна по делото.

↑[1] Фингер с/у България (жалба No 37346/05) и Димитров и Хамънов с/у България (жалби No 48059/06 и No 2708/09), 10 май 2011 г.

↑[2] Ananyev and Others, v. Russia, (applications No 42525/07 and 60800/08 ), 10 January 2012 and Torreggiani and Others v. Italy ( applications No 43517/09, 46882/09, 55400/09, 57875/ 09, 61535/09, 35313/10, 37818/10), 8 January 2013.