Становище на БХК по законопроекта за мерките по време на извънредното положение

До Членовете на Комисията по правни въпроси при 44-то Народно събрание

Копие до: Цвета Караянчева, Председателка на 44-то Народно събрание

СТАНОВИЩЕ по Законопроект № 054-01-24 от 16.03.2020 г.
за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение
от 13 март 2020 г. на Народното събрание

от Български хелзинкски комитет

Уважаеми госпожи и господа Народни представители,

Обръщамe се към вас във връзка с предложения от група народни представители законопроект за мерките по време на извънредното положение. Даваме си сметка за необходимостта от приемане на такива мерки в интерес на правото на много български граждани, както и на чужденци, пребиваващи в България, на здраве и сигурна среда. Налагането им, включително в контекста на извънредно положение, е не само право, но и задължение на българските власти в настоящата епидемиологична ситуация. Заедно с това не можем да не обърнем вашето внимание на някои сериозни недостатъци на настоящия законопроект. Обявеното извънредно положение допуска приемането на законодателство, което ограничава основни човешки права и свободи, но това трябва да става само в степента, в която това е строго обвързано с неотложните нужди на конкретната ситуация така, че те да не се ограничават без необходимост и произволно. Този основен принцип не е прокаран последователно във всички текстове на законопроекта. Съображенията ни са следните:

По някои общи въпроси

Общото впечатление от така изготвения законопроект е, че той стоварва бремето и отговорността за спазването на мерките основно върху бизнеса и гражданите. Всички мерки, които се очаква да бъдат въведени и които на практика действат от няколко дни в страната изискват вложението на личен ресурс на лицата – физически и юридически. Така всеки следва да гарантира, че ще изпълнява въведените забрани и изисквания, като осигури дезинфекция или дигитални устройства – включително необходимите операционни системи и програми – за своя сметка и то незабавно. Не са предвидени никакви механизми за облекчение на лицата, които не могат да посрещнат тези изисквания за финансово вложение, особено предвид извънредното положение, което създава затруднение в много граждани и юридически лица да осигуряват своите обичайни доходи. Необходимо е този закон да предвижда възможност за финансово обезпечаване от държавата на част от въведените мерки.

Част от предвидените мерки са от наказателен характер, насочени срещу лекари и медицински персонал, въпреки че няма данни те да са обезпечени с всички защитни средства, така че да могат да продължават своята работа в тежките условия, които предстоят. Важно е да отбележим също, че заплахата от допълнително наказателно преследване спрямо лекари и друг медицински персонал идва след редица протести и сигнали за силно влошаващото се положение на медицинските заведения в страната и на работещите в тях, които предхождаха избухването на епидемията на коронавирус SARS-CoV-2. Държавата следва да поеме своята отговорна роля не само в случая, но и в дългосрочен план, тъй като здравеопазването е от първостепенна важност за всички граждани, а държавата има позитивни задължения да го гарантира.

Ситуацията налага законодателят да предприеме и нарочни мери за защита на най-уязвимите членове на обществото ни, които по някаква причина не са обхванати от системите за закрила, но които живеят в крайна бедност, често – на улицата, и се нуждаят от подпомагане с храна, подслон и медицинска помощ.

Относно чл. 2, ал. 1, т. 5 от законопроекта

Чл. 2, ал. 1, т. 5 от законопроекта следва да се прецизира. Настоящият текст оставя твърде голямо поле на преценка кои събития се смятат за „всякакъв вид масови мероприятия“ и дали попадат в изброените след това категории – спортни, културно-развлекателни и научни. Необходимо е да се посочи, че забраната се отнася за събирания на хора над определен брой и този брой да се посочи в закона. Тъкмо такова беше и законодателното решение в други държави, където подобни мерки бяха въведени.

Относно изброяването в скоби – кина, театри, концерти, музеи, конференции, спортни и СПА центрове, фитнес зали и „други“ – то отново предоставя твърде широка възможност в гражданите да извършат собствена преценка кое мероприятие би попаднало в категорията „други“. Така цялостният текст на тази точка основателно би могъл да предизвика въпрос дали например събрания на политически партии или религиозни сбирки, които събират на едно място много хора, биха попаднали в така описаната забрана. Необходимо е да се създаде такава редакция, която да е ясна и да не оставя поле на преценка в лицата, като бъдат посочени в закона събития с определен брой хора, тъй като основната причина и цел на въведеното извънредно положение е физическата дистанция между хората, която да ги предпази от заразяване. Законът също така следва да разграничи и мероприятия, които са легитимно упражняване на основни права и свободи, гарантирани от Конституцията – като например религиозните събирания, – от посещения на СПА центрове и фитнес зали. И в двата случая е легитимно налагането на определени ограничения, но режимът на тяхното налагане и механизмите за защита от противозаконно и произволно правоприлагане следва да се различава.

Например, уместно би било събрания, включително такива на закрито, които представляват легитимно упражняване на основни човешки права в условията на извънредно положение, да могат да се разтурват само от съдебен орган.

Относно чл. 2, ал. 1, т. 8 от законопроекта

Сериозен проблем е предложената редакция на чл. 2, ал. 1, т. 8 от законопроекта, с която разпоредба се забраняват свижданията в местата за лишаване от свобода и арестите. В този си общ вид тя е изцяло неприемлива. Съществена част от правото на семеен живот на лишените от свобода се изразява в това, властите да им позволяват или, ако е необходимо, да ги подпомагат в поддържането на контакт с близките им. Съгласно чл. 57, ал. 3 във вр. с чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България правото на личен живот не може да се дерогира в условията на извънредно положение. То подлежи единствено на общите ограничения, които обаче не могат да бъдат произволни и не могат да засягат правото по такъв начин или до такава степен, че да бъде накърнена самата му същност – те следва да са предвидени в закона, да преследват определени легитимни цели и да са необходими и пропорционални на съответните цели. Последното не дава на държавата свобода да въвежда ограничения по общ начин, без да предоставя каквато и да е степен на гъвкавост, за да определи дали ограниченията в конкретни случаи са подходящи или наистина необходими.

Правото на затворниците на свиждания не по-малко от два пъти в месеца е провъзгласено в чл. 86, ал. 1, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Само по време на свиждане, лишените от свобода имат право да получават от техните близки хранителна пратка и други разрешени за ползване в затвора вещи. Съгласно чл. 73, ал. 12 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, свижданията в затворите, затворническите общежития от закрит тип и арестите по правило се провеждат в помещения, оборудвани с преградни стени, недопускащи пряк контакт между лицата, а комуникацията се осъществява чрез телефонна връзка. Изключения от това правило са женският затвор в гр. Сливен и поправителните домове за непълнолетни, където свижданията се провеждат без преграда, с възможност за физически контакт между лишените от свобода и посетителите. По данни на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, към 31 декември 2019 г. около 2/3 от всички лишени от свобода са настанени в заведения от закрит тип, където свижданията се провеждат през преграда, без физически контакт. Това означава, че в огромния брой случаи няма реално съществуващ риск от предаване на заразни болести на лишените от свобода от техните близки по време на свиждания, което води до непропорционалност на наложената забрана. В останалите случаи, засягащи настанените в женския затвор, поправителните домове и общежитията от открит тип, затворническата администрация би могла и следва да създаде необходимата организация, която да позволи провеждането на свижданията, напр. при спазване на определено разстояние между лишените от свобода и посетителите, като не се допуска струпване на много хора.

Вярно е, че затворите и арестите са изправени пред сериозна опасност от разпространение на заразните болести и инфекции, какъвто е и случаят с COVID-19. Но основните рискови фактори не са свижданията, а пренаселеността, лошата хигиенна, включително липсата на непрекъснат достъп до течаща – дори студена – вода, липсата на предпазни средства и хигиенни материали, ограниченият достъп до дейности за профилактика на здравето и медицински грижи.

Относно чл. 2, ал. 2 от законопроекта

Изразяваме загрижеността си от редакцията на чл. 2, ал. 2 от законопроекта. Конституцията на Република България предвижда, че ограничаването на правата на гражданите в условията на извънредно положение може да става само посредством закон – чл. 57, ал. 3. Делегирането на това правомощие на министъра на здравеопазването, макар да изглежда оперативно, е в разрез с конституционната норма и не защитава по най-добър начин упражняването на основните права на гражданите, които съобразно Конституцията не следва да бъдат ограничавани произволно. Това делегиране надвишава правомощията, които могат да се концентрират в лице от изпълнителната власт. Мерките, които следва да се предприемат, могат да бъдат единствено тясно свързани с причината, поради която е прието извънредното положение в страната – опазването на здравето и живота на гражданите. Преценката относно нуждата от нови или по-строги мерки следва да бъде подложено на публично обсъждане от законодателя – Народното събрание, което не е разпуснато, нито е във ваканция.

Относно § 3, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби

С посоченото изменение в Наказателния кодекс се наказва всеки, който предава „невярна информация за разпространението на заразителна болест“ без допълнителен специален умисъл. Този текст допуска наказателно преследване на деяния, които не следва да се въздигат в престъпление, тъй като много от информацията, която сега се разпространява за коронавируса, е невярна.

Приемането на текста в така предложената редакция създава неяснота и широта на преценка, недопустими за състав на престъпление. С предложената редакция е възможно подвеждането под наказателна отговорност включително на лица, които преувеличават или обратното – омаловажават опасността, която представлява заразяването със SARS-CoV-2.

Ето защо като елемент от състава предлагаме да се добави специалната цел и съответно умисъл за „всяване на паника“ или „нарушаване на законодателството за извънредното положение“.

Относно § 9 от преходните и заключителни разпоредби

Предвиденото изменение в Закона за отбраната и въоръжените сили – добавянето на думите „по време на епидемия или пандемия“ – би означавало, че при всяка грипна епидемия в страната или в отделни области от страната би могло да се въведе извънредно положение. Това е неприемлива формулировка, тъй като подобен род епидемии се наблюдават ежегодно и е немислимо да бъде въвеждано извънредно положение без да има належаща необходимост от него. Необходимо е тази редакция да бъде прецизирана.

Предвид изложеното Ви призоваваме да не приемате посочените текстове от законопроекта в този им вид.

Снимка: NIAID-RML