Световната здравна организация от 1946 г. определя „най-високия възможен стандарт на здравеопазването като основно право на всяко човешко същество“.
Правото на здраве е регламентирано чрез редица международни документи, в това число Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономическите, социални и културни права, Конвенцията за правата на детето, Конвенцията за изкореняване на всички видове дискриминация срещу жените и Европейската социална харта.
В Конституцията на Република България също изрично се посочва, че „гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ“, както и на „здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи“.
Правото на здраве включва не само услугите в здравеопазването, а също и условия, които определят нашето здраве.
Възприемането на достъпа до здравни грижи с подходящо качество без дискриминация на основата на който и да е признак като човешко право създава правно задължение за държавите да осигурят навременна и приемлива помощ, както и да осигурят основните фактори за здравето като безопасна питейна вода, канализация, храна, жилище, здравна информация и образование.
България е една от държавите в Европейския съюз, в които упражняването на правото на здраве среща най-сериозни предизвикателства. Въпреки общото подобряване на този показател през последните две десетилетия, страната ни напредва бавно, поради което все още се регистрира изоставане от средните здравни показатели за ЕС, и драстични разлики спрямо държавите, чиито жители се радват на най-добро здраве.
За редица групи български граждани правото на здраве е значително по-ограничено спрямо други групи български граждани или граждани на ЕС. Това най-често са хора с признак на уязвимост – представители на маргинализирани групи, хора с увреждания, хора в затворени институции, жени, деца и др.
Работата на БХК е насочена предимно към тези групи, чието право на здраве е нарушено по-често или в по-висока степен, спрямо останалите. БХК беше първата организация, която описа нарушенията на правата на хората в специализираните институции и психиатричните болници, насочи към тях местни и международни наблюдатели и предприе правни действия за защита на хората, настанени в тях. Това доведе до преустановяване на произволното настаняване за принудително психиатрично лечение. След съдебни битки беше регламентирано и правото на поставените под запрещение да се борят за свободата си в съда. Също десетилетен (от 1995 г.) е опитът на организацията в мониторирането на специалнизраните институции за деца. Най-фрапиращите нарушения бяха свързани с разкритите предотвратими смъртни случаи на деца в домове за деца с увреждания, резултат от занемаряване и липса на здравни и други грижи. Към днешната след проведената реформа условията в резидентните услуги за деца са оптимизирани, макар да са далеч от поставените цели.
Друга сфера, в която страната ни дългосрочно не успява да изпълни задълженията си за предоставяне на определен стандарт, е осигуряването на достъп до здраве на лишените от свобода. Значими ограничения продължават да срещат и представителите на ромската общност, като при тях се наблюдават проблеми както при достъпа до здравни услуги, така и при достъпа до условия на живот, гарантиращи в по-висока степен живот в здраве.
През последните години БХК насочи усилия също в правната и мониторинговата дейност, свързани с правата на раждащата жена. През 2017 г. БХК проведе изследване, което показва, че в 96.3% от болниците в страната, съществува институционализирана сегрегация на жени от ромски произход в родилните отделения. През последните три години организацията е част от коалиция, застъпваща се активно за повишаване качеството на родилните грижи и в частност – подобряване на достъпа до здравни грижи за здравнонеосигурените бременни жени.
Сред най-разпознаваемите каузи, свързани с правото на здраве, е кампанията от 2012 г. за осигуряване на реимбурсирани медицински изделия и медикаменти за пациентите с рядкото заболяване булозна епидермолиза. БХК и още две партньорски организации, работиха за включване на заболяването в списъка с финансирано от НЗОК лечение.
В добавка към тази картина трябва да се спомене, че всяка година в България се раждат около 600 мъртвородени бебета. Трудно е да си представим, че до 2015 г. опечалените родители нямаха право да кремират или погребат децата си. Това се промени след тригодишна кампания, която БХК и фондация „Макове за Мери” стартираха заедно през 2012 г.
През последните две години темата „здраве“ придоби особена актуалност в светлината на пандемията от COVID-19. Това наложи цялостно различен прочит на човешките права, в условията на най-различни локални, национални и трансгранични ограничения. От една страна се повиши чувствителността към идеята за човешки права. От друга обаче станахме свидетели и на редица превратни тълкувания и изопачени приложения на правозащитността в контекста на пандемията. Това провокира БХК, освен да отдели специален фокус върху здравните измерения на всяка една от другите сфери, които мониторира в своя Годишен доклад за правата на човека в България, също да включи в изданията за 2020 г. и 2021 г. специална глава, посветена на правото на здраве.
