Здравеопазване

Световната здравна организация от 1946 г. определя „най-високия възможен стандарт на здравеопазването като основно право на всяко човешко същество“. Възприемането на достъпа до здравни грижи с подходящо качество без дискриминация на основата на който и да е признак като човешко право създава правно задължение за държавите да осигурят навременна и приемлива помощ, както и да осигурят основните фактори за здравето като безопасна питейна вода, канализация, храна, жилище, здравна информация и образование.

В Конституцията на Република България също изрично се посочва, че „гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ“, както и на „здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи“.

Редица групи в България обаче са лишени от достъп или имат ограничен такъв до здравеопазване, особено тези, попаднали в институции. Затова БХК се съсредоточава именно върху тях.

Възрастни с психични разстройства в институции: БХК бе първата организация, която описа ситуацията в специализираните институции и психиатричните болници, насочи към тях местни и международни наблюдатели и предприе правни действия за защита на хората, настанени в тях. БХК продължава да провежда мониторинг на всички тях, като фокусът на изследванията е върху правата на пациентите и условията, в които са настанени.

Все още се практикува както физическо, така и химическо обездвижване с тежко увреждащи медикаменти на пациенти в специализираните институции, „за да не буйстват“, т.е. за улеснение на работата на персонала.

За хората с психични разстройства липсват интегрирани здравно-социални услуги за продължаваща подкрепа и рехабилитация за тези с хронично боледуване, а хората с умствена изостаналост се нуждаят и от специализирани медицински грижи, които следва да се осъществяват в добра координация със специалистите от доболничната помощ.

Бе преустановено произволното настаняване за принудително психиатрично лечение. Един от основните фактори за това бе стратегическото дело в ЕСПЧ Върбанов срещу България, водено с правна помощ от БХК. Жалбоподателят по него е бил принудително настанен в психиатрична клиника въз основа на преценката на прокурор и полицай, без предварителна медицинска експертиза и без възможност да обжалва настаняването си. Впоследствие през 2004 г. БХК участва в разработване на промени в Закона за здравето, насочени към осигуряване на защита от произволно настаняване на пациенти. В резултат, година по-късно влезе в сила съвместно разработена между БХК и Министерство на здравеопазването наредба за физическите мерки за имобилизация и изолация на лица с психични разстройства в психиатричните стационари.

Поставените под запрещение хора могат да се борят за свободата си в съда. Решението по делото Станев срещу България в ЕСПЧ през 2012 г., бе основната причина за въвеждането на съдебно настаняване в социалните домове за възрастни с психични разстройства. Това означава, че настаняването не може да е произволно — то се случва само с решение на съда, а настанените в такива домове хора вече имат правото да обжалват решението.

Лишени от свобода: Медицинското обслужване в затворите е причина за нарастващия брой жалби на лишените от свобода, свързани с качеството и обхвата на медицинските грижи. Данните от проведено анкетно проучване за 2017 г. сред 156 лишени от свобода в четири затвора (Стара Загора, Враца, Ловеч, Пазарджик) показаха, че 63% от тях не са доволни от медицинското обслужване. Недостигът на медицински персонал и на средства за осигуряване на лечение и профилактика са сред основните проблеми на медицинските служби в затворите, дейността на които продължава да е изолирана от системата на националното здравеопазване като стандарт, администриране, отчетност и обем на медицинските прегледи (Годишен доклад на БХК, 2017 г.)

Етнически групи: През последните години се наблюдава ограничен достъп на ромите до здравеопазване. Резултатите показват, че само 45% от ромите в България са обхванати или от националната основна схема за здравно осигуряване, или от допълнително осигуряване. Около един на всеки четири роми посочва, че ежедневната му дейност е била дългосрочно ограничена  от здравословни проблеми (данни FRA, 2016 г.).

Деца в институции: Още през 1995 – 1996 г. изследователи на организацията започнаха да посещават специалнизраните институции за деца (виж темата за Правата на детето). Най-фрапиращите нарушения са разкритите смъртни случаи на деца в домове за деца с увреждания, които са 238 за периода от 2000 г. до 2010 г. Децата са починали най-вече в резултат от предотвратими заболявания, както и от занемаряване и липса на здравни и други грижи. През 2015 БХК сигнализира и за огромен брой смъртни случаи на деца в домовете за медикосоциални грижи за деца. 292 деца са починали там от началото на процеса на деинституционализацията през юни месец 2010 г. до декември 2014 г.  Въпреки многократните апели на организацията към прокуратурата да разследва тези случаи, това не се случи.

Раждащата жена: БХК активно работи по темата свързана със зачитането на правата на жената по време на бременност и раждане. През 2017 г. БХК проведе изследване, което показва, че в 96.3% от болниците в страната, съществува институционализирана сегрегация на жени от ромски произход в родилните отделения.

Хора с редки болести: В България има около 100 души, страдащи от булозна епидермолиза, наричани още „хора с пеперудена кожа“. Медикаментите, от които те се нуждаят, струват над 2000 лв. всеки месец. Благодарение на кампанията, организирана през 2012 г. от БХК и още две партньорски организации, заболяването бе включено в списъка с редки заболявания и домашното лечение за него вече се покрива от НЗОК.

ЛГБТИ хора: ЛГБТИ хората се сблъскват със специфични проблеми в сферата на здравните услуги породени от неразбирането на половите идентичности и сексуалната ориентация от страна на общопрaктикуващите лекари, както и от много други работещи в здравната сфера. Изследване на ILGA-Europe, проведено през 2017 г., показва, че в много страни на Европейския съюз здравните работници се нуждаят от специални обучения, за да могат да предлагат адекватни здравни услуги на ЛГБТИ пациенти, като създават подкрепяща среда в здравните заведения, в която ЛГБТИ хората да се чувстват комфортно да говорят открито за своите идентичности. (ФРГИ 2018) В момента няма държавни политики и стратегии, създадени да отговорят на конкретните здравни нужди на ЛГБТИ хората в България.  

В добавка към тази картина трябва да се спомене, че всяка година в България се раждат около 600 мъртвородени бебета. Трудно е да си представим, че до 2015 г. опечалените родители нямаха право да кремират или погребат децата си. Това се промени след тригодишна кампания, която БХК и фондация „Макове за Мери” стартираха заедно през 2012 г.

БХК работи по следните въпроси:

  • разследване и наказване на виновните за смъртта на стотици деца в институциите;
  • подобряване на достъпа и качеството на здравеопазването за всички хора, настанени в институции, както и за лишените от свобода в България;
  • въвеждане в системата на здравеопазване на подходи и процедури, които да вземат предвид специфичните здравни потребности на определени групи в българското общество;
  • гарантиране на равен достъп до здравни услуги за всички граждани без оглед на пол, етнос, сексуална ориентация или други признаци.