Детство без решетки – започва кампания за реформа в детското правосъдие

„Калина е на 17 години. Израснала е само с баща си, който я е подлагал на системно насилие. При поредния скандал през септември 2011г., когато Калина е на 14г., баща й я удря със стъклена бутилка в главата. Момичето е откарано в болница, по-късно е настанено последователно в кризисен център, при чичо си и в дом за деца, лишени от родителска грижа. Калина бяга на няколко пъти от дома. През 2012 е настанена  във възпитателно училище-интернат с решение на съда – не за противообществени прояви, а заради бягствата й и притеснението, че може да повлияе негативно на останалите деца в дома.

Калина на няколко пъти бяга и от интерната. Не може да свикне с лишаването от свобода. Многократно е заявявала, че животът за нея е свършил с влизането в интерната. През ноември 2013 г.  пред очите на всички деца и служители без колебание скача от третия етаж. В следствие на което има счупен таз и гръбначен прешлен. Операцията на гръбнака е успешна. След болницата я настаняват в хоспис за възрастни хора.“

Това е една от многото истории, принудили неправителсвтения сектор да започне мащабна обществена кампания за незабавана реформа в детското правосъдие.

Страната ни е критикувана многократно от различни международни и национални организации за своята неадекватна към правата на детето правосъдна система.

Българският хелзинкски комитет, Институтът по социални дейности и практики и Национална мрежа за децата застават зад кампанията. Те със заместник-министъра на правосъдието Вергиния Мичева – Русева, събраха днес медии и граждани  за очертаване на основните проблеми в работата с деца в конфликт със закона.

Липса на компетентни експерти, остарели методи и практики, липса на координция между двете успоредно същестуващи системи, нарушение на правата на децата при разпит

– това са част от причините за необходмостта от законодателна реформа, които очерта професор Нели Петрова, социален педагог.

Професор Петрова напомни, че това е закъсняла реформа и борбата за нея се води вече 20 години, но важното сега е да се даде гласност и да се достигне до здравословен общесвтен дебат, тъй като сега се вижда и политическа воля за реформиране на системата.

Тя отбеляза, че, от една страна, имаме наказателната система, в която попадат деца, извършили деяния, които законът определя като престъпления, от друга страна, имаме Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, по който се разглеждат не престъпните случаи. Първият проблем е, че двете системи, работят успоредно и без особена координация помежду си.

От друга страна, няма легална дефиниция на понятието противообществена проява и то се тълкува произволно. Като резултат във възпитателни училища-интернати и социално-педагогически интернати попадат деца на 7 или 8-годишна възраст. Според Наказателния закон лица под 14 години са наказателно неотговорни и не подлежат на предвидените в закона наказания, настаняването обаче в тези институции има ефект на лишаване от свобода и трябва да се заложат ясни законодателни дефиниции и процедури за прибягване до този метод.

Една от най-важните първи стъпки към промяна е 

обучаването на специалисти – съдии, прокурори, полицаи, социални работници.

Професор Петрова вижда сега действащата система по Закона за борба с противообществените прояви като остарял другарски съд от непрофесионалисти, които извършват всички действия по разследване, доказване и вземане на решения и се контролират сами. Призовава към преосмисляне на термина „деца в конфликт със закона“, и подчерта, че трябва да се възприемат като деца в риск и да получават закрилата на Закон за закрила на детето. Разбира се, има и такива с криминални нагласи и точно това ще е основната дейност на експертите – да направят разлика между юношеска криза и  нагласи. Обикновено тези деца нямат достъп до защита, а  би следвало да им бъде осигурена винаги. Достъпната правна помощ е основно право на всеки гражданин.

Грижа, където тя е възможна, трябва да се насочи и към семействата на тези деца, тъй като родителите излизат от същия порочен кръг, беше отбелязано още на обсъждането.

Заместник-министър Вергиния Мичева – Русеваинформира за направеното до момента и сроковете за предстоящото. От началото на годината има създаден кризисен щаб от неправителствения сектор, който подготвя текстове на законопроект. Тя призна, че е изправена пред голяма сложност, тъй като

реформа трябва да се извърши в много министерства, не само в правосъдното.

Интернатите са към Министерството на образованието, а  здравеопазването и социалните грижи са другите  ключови проблеми за децата в конфликт със закона.  Трябва да се отмени  60-годишният Закон за борба с противообществени прояви и да се приеме нов специален закон. Зам.-министърът се надява до края на есента  да са готови добри текстове, които да се подложат на обществено обсъждане и след това да бъдат внесени в Народното събрание.

Обучение на съдии и прокурори в момента се провежда благодарение на българо- швейцарски проект от 2011г.

От 1 октомври работа ще започнат пет пилотни съдилища във Варна, Пловдив и Козлодуй със специални състави за дела с участието на деца.

Неправителствените огранизации съвместно са изпратили отворено писмо до Министерския съвет, Народното събрание и отделни министерства с общи насоки за необходимите промени. А петицията, част от кампанита „Детство без решетки“, може да бъде подкрепена на нейния сайт.

Защото всеки ден без реформа в детското правосъдие е един ден по-малко детство.

Източник: Дневник