Затворниците получават нова защита срещу унизително отношение и условия

Затворниците ще могат да съдят за обезщетение държавата за всеки случай на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Делата ще се водят по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Отделно лишените от свобода ще могат по реда на ново производство, регламентирано в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), да поискат от съда да разпореди прекратяване на действия и бездействия, нарушаващи забраната за изтезания и нечовешко отношение.

Това са част от мерките, които Министерството на правосъдието (МП) предлага, в отговор на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) "Нешков и други срещу България", както и на препоръките на Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа.

"Промените целят въвеждането на ефективно компенсаторно и превантивно средство за защита срещу лошите условия в местата за лишаване от свобода в България, които водят до масово нарушаване на основни права на лишените от свобода в продължение на две десетилетия. Предлагат се и съществени мерки за справяне с пренаселеността", обясниха от МП.

Новият компенсаторен механизъм е регламентиран в чл. 1а в ЗОДОВ. Той предвижда, че "държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража, от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража". Проектът регламентира исковете на затворниците да се гледат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Дела за обезщетение ще могат да завеждат не само тези, които в момента са в местата за лишаване от свобода, но и тези, които са били освободени от затвора или ареста до 6 месеца преди влизането в сила на новите правила. По новия ред в ЗОДОВ ще се гледат и искове на бивши затворници, които са завели дела в съда в Страсбург, но той ги обяви за недопустими, заради създадения след това вътрешен компенсаторен механизъм. Освен това по този ред ще се разгледат и вече подадени искове за вреди на затворници и арестанти за задържане в лоши условия.

Новите разпоредби в ЗОДОВ предвиждат, че когато преценява дали затворникът или арестантът е жертва на изтезание, жестоко или нечовешко отношение, съдът взема предвид "кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се изтърпява наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора". По тези дела ще може служебно да бъдат призвани служителите на местата за лишаване от свобода, а пък затворническите власти и МВР ще са длъжни да предоставят всяка информация от значение за делото. Ако не го направят, съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Другият път на защита срещу нечовешко и унизително отношение в затворите и арестите – за прекратяване на действия или бездействия, е регламентиран в нова част от ЗИНЗС. Исканията на затворниците ще се подават пред административния съд по местоизпълнение на наказанието или задържането под стража. Това може да става и чрез началника на затвора. "Не е необходимо лишеният от свобода конкретно да посочва ответника, а съдът ще може да го конституира след преценка от чие име се извършват оспорваните действия/бездействия или след направена проверка", пише в мотивите към проекта.

Предвидени са кратки срокове, а дали се спазват ще се следи чрез специална книга в съда, в която ще се вписват всички искания на затворници за прекратяване на унизителни или жестоки действия или бездействия спрямо тях, с точен час на постъпването. "В седемдневен срок от постъпване на искането съдията може да провери лично в мястото за лишаване от свобода или чрез органите на полицията, прокуратурата, омбудсмана, вещо лице или неправителствени организации, както и по всякакви други начини, действията и бездействията, чието прекратяване се търси, и основанието за тях. За извършената проверка се съставя протокол", предвиждат новите правила.

В същия този 7-дневен срок съдът трябва да разгледа искането в открито заседание, като по преценка, то може да бъде проведено на територията на затвора. Призовават се началникът на затвора или на областната служба "Изпълнение на наказанията", жалбоподателят и негов защитник. Съдът ще се произнася с разпореждане, което ще обявява на страните на самото заседание. Освен, че може да разпореди прекратяването на посочените от лишения от свобода действия или бездействия, съдът може да укаже на затворническата администрация точно какво трябва да направи, за да прекрати нарушението на забраната за нечовешко и унизително отношение. Включително и преместване на лишения от свобода в друг затвор или общежитие. Разпореждането на съда ще може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му. Тогава по него ще се произнася тричленен състав на същия административен съд.

Тези нови процедури стъпват на новото определение в ЗИНЗС за това какво е нарушение на забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Проектът предвижда за такива да се приемат и "поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност".

Освен това в проекта е заложено незабавно да влезе в сила стандартът за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м на всеки лишен от свобода. Той беше записан в закона още през 2012 г., но влизането му в сила беше отложено за 1 януари 2019 г., с аргумента, че сега държавата не е в състояние да осигури на всички лишени от свобода подобен минимум от пространство. "Същевременно, в практиката на ЕСПЧ, както и в докладите на КПИ, пренаселеността сама по себе си се отчита като нарушение на забраната за изтезание, нечовешко и унизително отношение, като ЕСПЧ не се интересува от аргумента, че формално законът не е нарушен. От българските власти се изисква да изпълнят минималния стандарт, а според експертите на МП наличният ресурс позволява това, ако бъде използван гъвкаво и рационално", обясняват от МП.

Според министерството затова е заложена изцяло нова система за първоначално разпределение на лишените от свобода, както и на последващо преместване и промяна на режима. "Новата уредба дава възможност на администрацията да балансира според актуалното състояние на наличния капацитет и населеност с оглед по-рационалното използване на базата и недопускане на пренаселеност. Предлага се по-гъвкав режим за преместване на лишени от свобода, както от един затвор в друг, така и в рамките на един затвор. Разширяват се хипотезите на преместване на затворник по негово искане или по молба на близките му, същевременно се дава възможност и на главния директор на ГДИН, при констатиране на пренаселеност на дадено място, да премества затворници другаде, като се съобразява и с тяхното желание. Създава се възможност и затворникът да поиска преместване в затворническо общежитие от открит тип. Заповедите за преместване, както и отказите ще могат да се обжалват пред административния съд", твърдят от МП.

Предлагат се и изменения заради серията от решения на съда в Страсбург (Червенков срещу България, Харакчиев и Толумов срещу България, Манолов срещу България и др.), в които автоматичното и задължително налагане на специален режим на осъдените на доживотен затвор от поне 5 години при пълна изолация, е определено като нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. В проекта се рагламентира, че на доживотните затворници първоначално ще се налага специален режим, но администрацията вече ще има възможност да го измени в по-лек, когато те са показали прогрес. Въвежда се и задължение за периодично преразглеждане на режима - в края на първата година и след това на всеки 6 месеца.

Източник: Правен Свят