Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флеърти постави акцент върху жилищните права на ромските общности в България след посещението си в България. О’Флеърти посети страната ни от 29 юни до 3 юли 2026 г., като в рамките на визитата е посетил резидентни услуги за възрастни и се срещнал с организации, работещи фокусирано по проблема с ромските евикции.
Фокусът върху разработването на жилищна политика, която да гарантира, че ромските семейства няма да бъдат оставяни без дом при евикции, е бил една от темите на визитата на Комисаря по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флеърти в България, реализирана миналата седмица.
В изявлението си, публикувано днес, комисарят отбелязва напредък в някои политики за приобщаване на ромите – включително мерки за намаляване на бедността и социалното изключване, подобрен достъп до образование и заетост, успешната работа на ромските здравни медиатори, както и законодателни промени, които позволяват на хора без дом и на хора, живеещи в неформални жилища, да получат адресна регистрация и лични документи.
Същевременно комисарят изразява загриженост от продължаващите принудителни евикции, като изрично посочва случая с ромските жители на квартал „Захарна фабрика“ в София през април 2025 г., с чието наблюдение е ангажиран.
Комисарят припомня, че макар българските власти да полагат усилия за изпълнение на решения на Европейския съд по правата на човека, включително по делото „Йорданова и други срещу България“, ключови проблеми остават нерешени. Сред тях е липсата на изрични законови разпоредби, които да задължават властите да извършват оценка за пропорционалност преди евикции и разрушаване на жилища. Според комисаря именно тази липса допринася за непоследователна административна и съдебна практика.
БХК от години настоява, че евикциите и премахването на незаконни постройки не могат да се разглеждат само като въпрос на административен ред. Когато засегнатите жилища са единствен дом на хората, държавата и общините са длъжни да оценят конкретните последици за засегнатите лица, да вземат предвид уязвимостта им, да осигурят реални гаранции и да не допускат хора да бъдат оставени без дом. Това изискване следва както от практиката на Европейския съд по правата на човека, така и от основния принцип, че всяка намеса в правото на личен и семеен живот и на дом трябва да бъде необходима и пропорционална.
В тази връзка Комисарят насърчава българските власти:
да гарантират, че Националната жилищна стратегия, която в момента се подготвя, адекватно ще отговори на специфичната жилищна ситуация на ромските общности, включително на тези, които живеят в неформални квартали;
да въведат в законодателството изрични изисквания за пропорционалност при евикции и разрушаване на жилища;
да засилят усилията за борба с антициганизма и да обмислят възпроизвеждането на успешния модел на ромските медиатори в жилищния сектор.
В краткото си резюме относно дългосрочната грижа за възрастни хора комисарят отбелязва усилията за модернизиране на резидентните услуги, но посочва и сериозни предизвикателства: недостиг на персонал, отслабена гериатрична експертиза, ограничена специализирана грижа за хора с деменция, нужда от по-силен независим мониторинг, ефективни разследвания при данни за насилие и неглижиране, както и реформа на остарялото законодателство за запрещението.
Тази дейност е финансирана от Европейския Съюз в рамките на проект „РОМСКИ ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В ПОДКРЕПА НА ЦЕННОСТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“ (ROVA), координиран в България от Асоциация Интегро. Изразените мнения и възгледи са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския Съюз или Европейската Kомисия. Нито Европейският Съюз, нито органът, предоставящ гранта, могат да бъдат държани отговорни за тях.
Проектът е подкрепен от Foundation Remembrance, Responsibility and Future (EVZ). Настоящото съобщение не представлява становище на Фондация EVZ. Авторът носи отговорност за всички съдържащи се в него твърдения.
