Българският хелзинкски комитет (БХК) изпрати официално становище до председателя на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова с настояване за отхвърлянето на текстовете от разглеждания в момента в парламента проект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, които застрашават свободата на изразяване в интернет. Становището е насочено срещу предложението профилите в социалните мрежи, личните блогове и онлайн платформите да бъдат приравнени към „медийни услуги“.
В общия законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс (§ 75) и във внесено между първо и второ четене предложение от група народни представители (т. 5) се предвижда правилата за предизборна агитация и оповестяване на социологически проучвания да важат също както за официалните и личните профили и страници в социалните мрежи (като Facebook, X/Twitter и др.), така и за личните блогове на гражданите. Контролът върху онлайн съдържанието и налагането на глоби и санкции се възлагат на Централната избирателна комисия (ЦИК).
БХК определя тези текстове като създаващи опасност от административен произвол и цензура. В становището си организацията посочва, че предложените дефиниции са изключително широки и размити. Те не правят никаква разлика между личен коментар на гражданин и организирана, платена агитация. Това на практика превръща ЦИК в регулатор на личното мнение, разпространявано онлайн, с право да санкционира граждани за техни публикации по време на избори.
БХК отбелязва още, че съгласно трайната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), всеки закон, който ограничава свободата на изразяването, трябва да бъде достатъчно ясен, прецизен и предвидим, за да знаят хората как да управляват поведението си. Тъй като сега предложените текстове са прекалено общи, те пораждат т.нар. „смразяващ ефект“ – гражданите и блогърите ще се страхуват свободно да дискутират обществени и политически теми по време на кампания от страх от глоби.
В становището на БХК се отбелязва и че законопроектът игнорира европейската правна рамка – Регламент (ЕС) 2024/900 относно политическото рекламиране, Регламента за цифровите услуги (DSA) и Хартата на основните права на ЕС (чл. 11 и чл. 52, ал. 1). Правото на ЕС определя специфични правила за прозрачност и контрол върху платформите, които не могат да бъдат заобикаляни чрез механично приравняване на лични блогове и профили към традиционни медии.
БХК критикува още обстоятелството, че най-рестриктивните текстове бяха внесени между първо и второ четене в парламента. По този начин се заобикалят задължителните обществени консултации, оценки на въздействието и публичната дискусия с експерти и гражданско общество, в нарушение на Закона за нормативните актове.
Пълният текст на становището:
