Автори: Антоанета Ненкова, Михаил Шекерджиев, Красимир Кънев
Коректор: Хриска Берова
Графично оформление: letters.studio
Издава: Български хелзинкски комитет
ISBN 978-954-9738-82-7
Този доклад е изготвен в рамките на проект „Бъдеще на „Захарна фабрика“: достъп до правосъдие за жертвите на дискриминация“, съфинансиран от Европейския съюз. Проектът, освен подготовка на доклад, включва и подпомагане на жертви на дискриминация и принудителни евикции, както и застъпничество за системни промени.
Докладът има за цел да предостави информация относно действията на публичните власти и свързаните с тях нарушения на правата на човека, както и за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека. Той разглежда и въпроса за ефективния достъп до правосъдие за жертвите на дискриминация и принудителни евикции, както и съществуващите механизми за защита на правата пред националните институции. Освен това анализът поставя акцент върху необходимостта от създаване на устойчиви механизми за гражданска реакция при бъдещи подобни случаи на национално ниво.
В доклада описваме пет евикции на ромски жилища в България. Това е малка част от принудителните евикции от последните години, което поставя въпроса за критериите за подбор. Първият критерий е представянето на разнообразието от цели, мотиви, резултати и ефекти от евикциите върху съответните ромски общности. Както ще се види, описаните случаи са твърде различни в това отношение. По-голямата част от тях са вече разгледани и оценени в решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), а едно от тях е предмет на висящо дело пред този съд, по което той в самото начало на производството постанови привременни мерки. Този втори критерий за подбор дава възможност да се направи оценка на описаните евикции от гледна точка на нарушените човешки права чрез авторитета на един наднационален съдебен орган. По четири от петте евикции техните жертви се представляваха или се представляват в ЕСПЧ от Българския хелзинкски комитет. Това даде възможност да използваме богатия архив от документи, които бяха събрани или получени впоследствие в хода на тези производства. В допълнение, през март и април 2026 г. изследователи на БХК проведоха интервюта с 22 лица, засегнати от евикции в София и в с. Оризово, където се преселиха голяма част от прогонените по време на евикцията в село Войводиново. В този период бяха проведени и четири фокус групи (две в София, една в Пловдив и една в Стара Загора) с участие на представители на ромската общност, общински служители, служители на полицията и представители на неправителствени организации. В хода на тези дейности бе събрана допълнителна информация за провеждането на евикциите, за последствията от тях върху засегнатите и за мотивите на местните власти.
Докладът съдържа и препоръки за промяна. Крайната цел е да се разшири разбирането за контекста и последиците от принудителните евикции от единствените домове, както и да се предложат устойчиви решения за справяне с евикциите.
Тази публикация се подготвя и издава от Българския хелзинкски комитет (БХК) – независима неправителствена организация за защита на правата на човека, създадена на 14.07.1992 г. в София.
Тази дейност е финансирана от Европейския съюз в рамките на проект „РОМСКИ ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В ПОДКРЕПА НА ЦЕННОСТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“ (ROVA), координиран в България от Асоциация Интегро. Изразените мнения и възгледи са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ гранта, могат да бъдат държани отговорни за тях.
Проектът е подкрепен от Foundation Remembrance, Responsibility and Future (EVZ). Настоящото издание не представлява становище на Фондация EVZ. Авторът носи отговорност за всички съдържащи се в него твърдения.
