Българският хелзинкски комитет (БХК) намира за недопустимо наименоването на национална награда за образование по правата на човека, връчвана от Дружеството за Обединените нации в България, на името на Иван Гарвалов – български дипломат и политик, заместник-министър на външните работи и до смъртта си председател на Дружеството, но също така бивш сътрудник и оперативен работник на Държавна сигурност.
Позицията ни се основава на това, че като представител на Народна република България в Третия комитет на Общото събрание на ООН през 1987 г. Гарвалов защитава официалната позиция на българската държава за турското малцинство в България, към онзи момент подложено на кампания на репресии, заличаване на етническата му идентичност и насилствена асимилация, евфемистично наричана от тоталитарната власт „Възродителен процес“.
Множество са огласените от Комисията по досиетата документи в личното и в работното дело на г-н Гарвалов, ползвал псевдонимите Добролюбов и Ников, в които се посочва дейността му в качеството му на дипломат по смекчаване на реакцията на международната общност по отношение на терора над турското малцинство в Народна република България. В документ от август 1989 г. дори се изтъква, че той е в „центъра на провежданите от страната мероприятия за противодействие“ на усилията на Република Турция да осветли репресиите.
През 1992 г. БХК бе учреден от редица общественици, ангажирани с въпросите на правата на човека в България. Много от тях преди 1989 г. са били изявени публични критици на т.нар. „Възродителен процес“. По тази причина организацията ни не може да остане безразлична към този въпрос. Призоваваме Дружеството за Обединените нации в България да преразгледа решението си и да именова наградата на друг български общественик с действителен и неопетнен принос към защитата на правата на човека.
