Екипът на БХК изказва съболезнования на близките на загиналите край хижа „Петрохан“ и връх Околчица. Убедени сме, че само истината и отговорността могат да донесат покой и справедливост.
Българските правоохранителни институции сериозно компрометираха своята роля в контекста на трагедията в хижа “Петрохан” и край връх Околчица с шест застреляни, сред които и едно дете. През изминалите дни бяха изнесени множество версии по начин, който направи невъзможно за обществото да отличи фактите от непроверените догадки.
Наред с това, с напълно легитимната тревожност на обществото относно събитията, довели до смъртта на шестимата, се злоупотребява с цел политическа саморазправа, общо демонизиране и фактическо ограничаване на гражданския сектор.
Трагичният случай, завършил с шестима застреляни, един от които – дете – придоби огромна публичност не само заради изключителната си тежест, но и заради противоречивите, понякога взаимно изключващи се внушения от страна на представители на МВР, ДАНС и прокуратурата, които на практика превърнаха разследването в медиен спектакъл. Вместо институционална дисциплина и ясна комуникация, наблюдаваме размиване на отговорността, непрекъснато „изпускане“ на детайли и прехвърляне на внушения към медиите и обществото. Така държавата сама инспирира конспиративни обяснения и паника, които пречат, вместо да помагат за изясняване на всички обстоятелства около трагедията.
В този контекст се развихри мракобесна кампания, която освен ужасяващата си жестокост към близките на жертвите, се отличава и с ясна цел за политическа саморазправа и ограничаване на гражданския контрол върху властови структури, под маската на загриженост за благото на българските деца.
На първо място, правото на обществото да получава информация означава, наред с друго, и яснота и достоверност. Когато институциите произвеждат спекулации или поднасят хипотези като факти, това накърнява правото на всеки гражданин на информация, защото създава възможност всеки да избере своя версия на реалността, в която да вярва.
В демократична правова държава разследващите органи следва да поднасят строго фактологична информация, с ясно разграничение между установени обстоятелства, действия по разследването и хипотези. Размиването на границите между тях изостря общественото недоверие, генерира публичен натиск върху разследването, стигматизира хора и общности и води до вторична виктимизация на близките на загиналите.
Отделен и особено остър проблем е начинът, по който се разпространяват данни, позволяващи идентифициране на деца в риск, както и изключително интимни детайли от личната им история. Подобно разкриване – независимо дали идва от „течове“, небрежност в институционалната комуникация или медиен сензационализъм – създава реален риск за сигурността на посочените деца, за допълнителна стигма и за дългосрочни вреди. Държавата има позитивно задължение да гарантира, че както действията по разследването, така и публичното говорене около него не компрометират защитата на деца и не ги превръщат в разпознаваем „сюжет“ за масова консумация.
Най-скандалният аспект от всички тези проблеми обаче е допускането на възможността комуникационният хаос да е умишлен, за да се използва трагедията за политическа саморазправа между опоненти и лесна атака срещу гражданския сектор като цяло.
Още в първите дни след намирането на първите трима застреляни край хижа „Петрохан“ неправомерно заемащият длъжността и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов си позволи да намекне, че гражданските сдружения дължат „богоугодност“. Той заяви, че „Дейността на тази неправителствена организация не можем да я наречем богоугодна, в интерес на обществото, на държавата и на децата“. Вместо да отговори с конкретни данни на появилите се съмнения за сексуални злоупотреби с деца в хижата и да обясни защо тези съмнения се свързват с разстрела на тримата, той каза на журналистите да четат „между редовете” това, което казва, и сравни случая с хитовия сериал „Туин пийкс“. Същевременно ролята на ДАНС в казуса остана неизяснена, като и.д. Председател Деньо Денев неколкократно отказа да отговори на въпроса верни ли са твърденията в някои медии, че сред загиналите има агент/и или струдници на Агенцията. Различни представители на МВР потвърдиха, че са си сътрудничили с организацията неведнъж, без обаче да се коментира дали и как това сътрудничество се съотнася към оставените без движение сигнали срещу председателя ѝ Ивайло Калушев от 2022 и 2024 г.
Събитията бяха използвани от различни публични говорители, включително настоящи и бивши народни представители, за да разпалват обществени настроения против малцинствени религиозни групи, против ЛГБТИ хората, както и за да обосновават нуждата от въвеждане на консервативно православно религиозно образование в българските училища. Изслушването на изпълнителната власт в Народното събрание стана сцена и на генерализиращи атаки към „НПО-тата“ като цяло.
Йордан Цонев от ДПС Ново начало на санкционирания за корупция Делян Пеевски припомни инициативата на парламентарната си група за създаване на “комисия Сорос” твърдейки, че „НПО атакуваха тъканта на българското общество, българското семейство, българските деца“. Цвета Рангелова от крайно дясната про-кремълска партия „Възраждане“ настоя, че изслушването следва да се фокусира единствено върху дейността на организацията на убитите. Наталия Киселова от БСП, бивш председател на Народното събрание, заяви, че обществото носи споделена вина за трагедията, защото е допуснало „на традиционното образование да не се гледа като на единствено образование“, с което индиректно атакува целия частен образователен сектор и всички НПО, работещи в сферата. Особено смущаващ беше двукратно зададения от Тошко Йорданов от ИТН въпрос. Депутатът настояваше да получи отговор открита ли е семенна течност в телата на някой от мъртвите мъже, внушавайки по този начин, че самият секс между мъже има престъпен характер.
Ден по-късно от формацията стигнаха още по-далеч, като внесоха законопроект за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, целящ да ограничи НПО да извършват „дейности, сходни с публични функции“. Законопроектът изглежда като класически пример за лов на вещици и основно ще засегне социалните услуги. Проектът създава широка и неясна формулировка, което отваря врата за произволно тълкуване. А когато нормата е неясна, тя може да се превърне в инструмент за натиск срещу неудобни организации – особено такива, които критикуват властта или сигнализират за нередности. Вместо да се проведе сериозно и независимо разследване на случая „Петрохан“ и да се изясни каква е била ролята на институциите – включително ДАНС, ГДБОП и прокуратура – фокусът се измества към ограничаване на неправителствени организации. Това е опасен завой.
Шумните действия на институциите видимо нямат за цел изясняване на причините за трагедията и възможни предхождащи я, свързани престъпни деяния. Изнесеното до момента изисква:
• международно независимо разследване на случая, включващо действията и бездействията на службите;
• ефективно изслушване на ръководствата на ДАНС и ГДБОП в парламента, и може би дори на и.ф. Главен прокурор, въпреки фактическата му нелегитимност;
• публичен доклад с конкретни отговорности.
В противен случай рискуваме да подменим въпроса „Кой носи отговорност?“ с въпроса „Кого да ограничим?“.
Демокрацията не се защитава чрез ограничаване на гражданския контрол, а чрез повече граждански контрол и отчетност на институциите.
Снимка: БГНЕС
