Анализ на Радина Ковачева за Lex.bg
През 2025 г. Българският хелзинкски комитет (БХК) и Алиансът за защита от насилие, основано на пола (АЗНОП) изследваха съдебната практика и проблеми по отношение на гражданскоправната и наказателноправната защита срещу домашното насилие. БХК работи активно по темите за насилието, основано на пола, и насилието над жени.
Изводите от анализа сочат, че институциите имат още работа по оценка на съответствието на действащото българско законодателство с Директива 2024/1385 и по нейното транспониране в националното право. Законодателят следва да промени Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), Наказателния кодекс (НК) и Закона за правната помощ (ЗПП), така че защитата да обхваща всички пострадали, включително лица в еднополови интимни отношения; да се синхронизира наказателноправната и гражданскоправната рамка и да се гарантира по-лесен достъп до правна помощ. Наред с това МВР, прокуратурата, съдилищата, НИП, Министерството на правосъдието и Министерството на труда и социалната политика трябва да въведат ясни протоколи за координация, незабавна полицейска защита, ефективно сезиране при данни за престъпление, редовно обучение на магистрати и устойчиво финансиране на специализираните услуги за пострадали и програми за работа с извършители.
Изследваната практика по ЗЗДН на уважени молби за защита на Софийския районен съд и още 9 районни съдилища (Ямбол, Варна, Сливен, Айтос, Пазарджик, Провадия, Русе, Перник и Ловеч) потвърждава предходни изследвания на съдебна практика, че непропорционално се засягат най-често жени. В София те съставляват 80%, а в другите 9 районни съдилища – 65% от молителите.
От изследваните 49 решения на СРС са установени искания за защита на деца в 23 случая. В изследваната практика на 9-те районни съдилища в 50 случая искания за защита са били направени за деца. Откроява се също така и друга негативна тенденция – в 44 случая от изследваната практика са били направени искания за защита на родители от техните пълнолетни деца. Най-често искане за защита от домашно насилие е от жени за самите тях или за тях и малолетните им деца. Тези данни за пореден път показват, че домашното насилие често е насилие, основано на пола, и за да бъдат разработени ефективни механизми за предотвратяването му, това следва да бъде признато ясно от държавата.
Най-честите отношения от практиката по ЗЗДН, в които се намират извършителят на домашно насилие и пострадалото лице, са между лица във фактическо съпружеско съжителство, между съпрузи или между бивши съпрузи; деца, пострадали от насилие, извършено от техните родители и насилие от пълнолетни лица срещу техните родители. При анализа на присъди за причинени телесни повреди в условията на домашно насилие от общо 40 анализирани присъди, в 22 случая извършителят и жертвата са се намирали или са били във фактическо съпружеско съжителство, в 11 са били настоящи или бивши съпрузи.
При анализираните осъдителни присъди за убийство най-честите взаимоотношения са били между мъж и жена, намиращи се във фактическо съпружеско съжителство и между съпрузи, като във всички случаи жертвата е жена. При анализираните присъди за закана най-честите отношения между пострадалия и извършителя са били лица, намиращи се във фактическо съпружеско съжителство, съпрузи или бивши съпрузи. Анализът препоръчва да се изследва практиката по приложение на ЗЗДН по индикатори за разпространението, формите и видовете и характеристиките на домашното насилие. Явлението също така следва да бъде изследвано и по признаците пол, възраст и отношения между страните, както и по териториалност.
Откроява се необходимостта да бъде предвидена допълнителната правна възможност органите на МВР да постановяват мерки за защита от домашно насилие по чл. 5 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), включително отстраняване на извършителя от семейното жилище, още при първия контакт със случая. Постановените от органите на МВР мерки следва да подлежат на съдебен контрол от районните съдилища. Едно такова законодателно решение би допълнило режима, установен в ЗЗДН, при който само съдът може да наложи мерки за защита от домашно насилие. В някои от разгледаните дела по ЗЗДН има данни за използване на оръжие от страна на извършителя на домашно насилие с цел заплашване на жертвите и осъществяване на закани за убийство спрямо тях. Ето защо следва да бъде предвидена мярка за защита от домашно насилие, действаща паралелно с наказателноправната защита, с която във всички случаи да се изземва оръжието още при постановяване на заповед за незабавна защита.
С промените в ЗЗДН от 2023 г. бе разширен кръгът от лица, срещу които може да се търси защита от домашно насилие, чрез въвеждането на понятието за лица в „интимна връзка“. Според §1, т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДН интимната връзка представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство, и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Трайни по смисъла на предходното изречение са отношения с продължителност поне от 60 дни. Легалната дефиниция следва да бъде разширена така, че да обхваща и доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две лица от един и същи пол. По този начин защитата от домашно насилие ще обхване и лица, намиращи се в еднополови интимни отношения, чието изключване от обхвата на защита към настоящия момент е неоправдано.
От анализираните над 250 първоинстанционни решения, постановени по дела по ЗЗДН, се налага изводът, че често твърдените актове на домашно насилие съдържат признаците на престъпления срещу личността. Няма как защитата от домашно насилие да бъде ефективна, ако не се проследява редовно дали при данни за извършено престъпление при разглеждане на дела по ЗЗДН, съответната прокуратурата бива сезирана. Следва да се изработят ясни правила и протоколи за своевременно сигнализиране от гражданския съд за актове, които съставляват и престъпления по НК. Откроява се нуждата от подобряване на координацията между институциите в борбата с насилието срещу жени и домашното насилие, както и координацията на мерките и актовете по ЗЗДН, НК и Семейния кодекс.
При разглеждането на молба за защита от домашно насилие съдът следва да бъде насърчаван да отчита в достатъчна степен продължаващите актове на физическо и психическо насилие и историята на домашното насилие. Съдът следва да отчита в по-голяма степен актовете на психическо насилие срещу дете, като се тълкува в най-добрия интерес на детето понятието „в присъствие“ на дете.
В едно от анализираните решения по ЗЗДН съдът е издал заповеди за защита както срещу мъжа, така и срещу жената, и в двата случая с мерки за защита на детето от всеки от родителите му. По това дело съдът е изслушвал и психологически експертизи. Независимо от това, че самият съд е констатирал, че упражненото от мъжа домашно насилие е по-опасно и свързано със сериозен контрол и принуда, съдът в решението си не е съобразил това и е постановил абсолютно същите защитни мерки спрямо жената и спрямо партньора ѝ. Съдът не е идентифицирал от коя страна се упражнява водещото, преобладаващото насилие. При обединяването на две образувани дела по искания за защита от домашно насилие, съдът следва да се насърчава да идентифицира от коя страна се упражнява водещото, преобладаващо насилие и да диференцира съответни мерки.
Следва да бъде осигурено редовно обучение на магистратите относно приложението на закона, относно характеристиките на домашното насилие, включително като насилие срещу жените, основано на пола, както и относно връзката между насилието срещу жените и децата. Обучението следва да включва и стереотипите, основани на пола, с оглед осигуряване на достъпа до правосъдие на жените и децата в съдебните процедури, като се избягва тяхното стереотипизиране. Важна част от обучението следва да бъде разпознаването на актовете на насилие.
Друга добра практика би била съдът да прилага с приоритет мерките по чл. 5, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗЗДН при наличието на такива програми в съответното населено място. Например от анализираните 49 решения на Софийския районен съд, няма нито веднъж постановени мерки по т. 7 – насочване на пострадалите лица към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване, и т. 8 – насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие. В останалите 144 анализирани решения, постановени от 9 районни съдилища, също отсъстват изобщо наложени мерки по т. 7 и т. 8. Това показва, че вероятно съдът не е достатъчно добре запознат с наличието на такива специализирани услуги.
По отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН, с която извършителят се задължава да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, следва да се насърчава нейното прилагане като необходима мярка за превенция, като се събира активно информация за наличието на такива програми. Следва да бъде предвиден и срок за изпълнение на мярката по т. 6.
Чл. 21, ал. 5 от ЗЗДН предвижда задължение за юридическото лице, което изпълнява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 6, да уведоми прокуратурата за неизпълнението на заповедта за домашно насилие от страна на извършителя. Изследването в частта за София показва, че има случаи на откази от страна на прокуратурата, след направени уведомления от страна на юридическото лице, да образува досъдебни производства по чл. 296, ал. 1 от НК поради незначителност на обществената опасност. За да бъде гарантирано ефективното изпълнение на наложената мярка, тази практика би следвало да се прекрати и при наличие на неизпълнение на мярка по чл. 5, ал. т. 6 ЗЗДН следва да се образува досъдебно производство.
Като индиректен извод се налага необходимостта от редовно и приоритетно финансиране на програмите и услугите, които специализираните в областта на защитата от домашно насилие неправителствени организации предоставят, и на дейностите по превенция на насилието. Подобни изводи формулира и Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO) в своите доклади за наблюдение по отношение на държавите – страни по Истанбулската конвенция. Подчертава се необходимостта от формализиране на участието на НПО в процесите на изготвяне на политики и включване в междуинституционалното сътрудничество. GREVIO също така насърчава властите да признават и ценят експертността на специализираните женски организации и да осигуряват прозрачност в разпределението на финансовите ресурси.
Законови изменения са необходими и за синхронизиране на дефиницията за престъпление, извършено в условията на домашно насилие по чл. 93, т. 31 от Наказателния кодекс. Въпреки че беше изменена през 2023 г., тя продължава да задава обхват на лицата, значително по-тесен, отколкото в ЗЗДН. Например лице, с което упражняващият домашно насилие се намира в интимна връзка, е изключено от изброените в чл. 3, т. 6 от НК, както и на практика половината от изброените лица в чл. 3 от ЗЗДН, срещу които може да се търси защита от домашно насилие по гражданскоправен ред. В дефиницията за престъпление, извършено в условията на домашно насилие, попадат лицата, с които извършителят живее или е живял в едно домакинство. Находките от анализа сочат също необходимост от въвеждането на квалифициращ признак „в условията на домашно насилие“ за насилствено склоняване към встъпване в брак, палеж, както и за престъпления срещу половата неприкосновеност. Препоръчва се и въвеждане на квалифициращия признак за извършено по сексистки подбуди престъпление за съставите по чл. 116, чл. 131, чл. 142, чл. 142а, 143, чл. 144 и 144а от НК.
Друга препоръка е формулирана по отношение на предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ на пострадали от престъпления, извършени в условията на домашно насилие. Чл. 22, ал. 1, т. 7 от ЗПП предвижда, че пострадали от домашно или сексуално насилие, или от трафик на хора, които не разполагат със средства и желаят да ползват адвокатска защита, могат да получат правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 3 от същия закон. Следва да отпадне условието за липсата на средства, за да се гарантира по-добър достъп до правосъдие за жертвите на актове на домашно насилие, които съставляват престъпления.
На последно място, приетата на 14 май 2024 г. Директива 2024/1385 на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с насилието над жени и домашното насилие, се основава и на друг международноправен акт. В предложението за приемането на директивата е отбелязано, че „Важна отправна точка за предложението е Конвенцията на Съвета на Европа от 2014 г. за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие („Истанбулската конвенция“). Истанбулската конвенция представлява най-обширната международна рамка за всестранно справяне с насилието срещу жени и домашното насилие. Настоящото предложение има за цел да постигне целите на Конвенцията в рамките на компетенциите на ЕС, като допълни съществуващото законодателство на ЕС и националното законодателство на държавите-членки в областите, обхванати от Конвенцията. Необходимостта от предприемане на действия се проявява както в държавите-членки, които са ратифицирали Истанбулската конвенция, така и в тези, които не са го направили“. Част от мерките, които директивата предвижда, са насочени срещу насилието над жени в дигиталното пространство.
Крайният срок за транспониране на Директива 2024/1385 изтича на 14 юни 2027 г. Следва срочно да бъдат предприети действия по оценка на нейното съответствие със съществуващото българско законодателство и транспонирането ѝ в българската правна система.
Пълният анализ е публикуван на сайта на Българския хелзинкски комитет и е достъпен свободно на адрес: https://bghelsinki.org/16032026-silna-round-table-press/.
