Автор: Надежда Цекулова за Дневник.
Решението на правителството на Румен Радев да не включи проекта за Национална детска болница в бюджета за 2026 г. и бюджетната прогноза за 2026 – 2028 г. предизвика остра политическа словесна престрелка и принуди премиер и здравен министър неколкократно да препотвърдят ангажимента си към създаването на очакваното половин век лечебно заведение.
Скандалът обаче не само нажежи политическите страсти, а взриви търпението към проекта, чиито краен срок винаги се оказва предпоследен.
През изминалата седмица всякакви хора – от бивши министри и политически лидери, през професионалисти, до обикновени хора, заинтересовани от темата – рестартираха един дебат, който уж трябваше да е приключил преди години: имаме ли нужда изобщо от Национална детска болница? Ако да, сега ли ѝ е времето, или първо е добре да се погрижим за стабилизиране на педиатричната мрежа в страната? А нужно ли е да бъде в нова сграда или можем просто да преустроим някое от съществуващите лечебни заведения с отпаднала необходимост, например бившата Правителствена болница?
Песимизмът, който политическият скандал предизвика, кара заинтересованите от темата да си задават тези въпроси в търсене на по-лесно решение. Връщането на дискусията за бъдещето на Националната детска болница в изходна позиция обаче би могло не просто допълнително да забави, а напълно да бламира проекта в този му вид. До степен, която ме кара да си задавам въпроса дали именно това не е търсеният ефект, защото може би е време да признаем, че
консенсус относно изграждането на новата болница всъщност липсва.
Както сред политиците от различни политически партии, така и в администрацията на Министерството на здравеопазването, и дори в самата педиатрична общност има хора, които извън прожекторите споделят възражения срещу идеята за строителство на нова болница и дори срещу самата концепция за обединяване на водещите педиатрични клиники в София. Дали това пречи на напредъка на проекта мога само да гадая, но е сигурно, че не му помага.
Всички въпроси отдавна имат отговори, за които липсва памет
През 2017 г. инициативен комитет, събран от вече покойния тогавашен председател на Българската педиатрична асоциация проф. Владимир Пилософ и Асоциация „Родители“, започва кампания за създаване на Национална детска болница – детски здравен парк. Идеята е ясна дори само от името – лечебно заведение, събиращо на едно място 17-те клиники, които в момента оказват високоспециализирана педиатрична грижа в София. Но не какво да е, а високотехнолоична, съвременна и със среда, обърната към нуждите на детето пациент и неговото семейство. Активната публична кампания и натрупаното напрежение в остро недофинансираните педиатрични клиники принуждават правителството „Борисов – 3“ да вкара темата в дневния си ред и така в края на 2018 г. Министерският съвет приема промени в Закона за лечебните заведения, с които на болница „Лозенец“ се отнема статута на правителствена болница. Това, обясняват тогавашните управляващи, отваря пътя тя да бъде преустроена и достроена, така че да се превърне в Национална детска болница. Решението обаче предизвиква острата реакция на Софийския университет, който ползва болницата за учебна база на Медицинския си факултет, и е оттеглено дни по-късно лично от премиера Бойко Борисов. Пак той, след още няколко дни обявява новото решение – детската болница да се изгради върху основите на скелето на Института по педиатрия в двора на УМБАЛ „Александровска“. Строежът обаче е негоден да се превърне в съвременно лечебно заведение и дори противоречи на актуалното градоустройствено законодателство. Въпреки това министър Кирил Ананиев сключва договор за довършването му със строителен консорциум около ГБС, а заради острата съпротива на архитекти, медици и граждани, приемникът му на поста Костадин Ангелов обещава с анекс към същата обществена поръчка да се построи нова сграда. Законността и целесъобразността на това обещание са спорни и през 2021 г. служебният здравен министър Стойчо Кацаров прекратява договора със строителния консорциум и се връща към идеята за Национална педиатрия в бившата Правителствена болница, като дори издава заповед за сливане на УМБАЛ „Лозенец“ със специализираната детска болница СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“. Концепцията на Кацаров е в така създаденото лечебно заведение да се влее и дружеството „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД (ЗИКДБ ЕАД), което да построи допълнителна сграда в двора на болница „Лозенец“.
Този подход предизвиква нов протестен залп – този път медиците от УМБАЛ „Лозенец“ излизат на улицата и поредният план за нагаждане на съществуваща инфраструктура за нуждите на създаването на Национална детска болница пропада.
Изводът изглежда очевиден, но за всеки случай ще го изведа:
всяко решение, взето набързо, на коляно и без ясна концепция и съгласуване със заинтересованите страни, е обречено на провал.
Така идеята за нова сграда започва да изглежда незаобиколима. През 2022 г. екипът на министър Асена Сербезова обявява обществена поръчка за проучване на пет имота, собственост на Министерството на здравеопазването, за потенциален терен, на който да бъде построена бъдещата Национална детска болница. Правителството обаче пада и служебният министър Асен Меджидиев отказва да сключи договор с избраната фирма. Проучването е направено частично, от директора на ЗИКДБ ЕАД проф. Елена Пенева, с помощта на експерти от УАСГ. Изводът от него е, че и в петте терена „се установяват проблеми, които евентуално биха могли да бъдат решени в неопределени времеви граници, което за целите на изграждане на национален обект Национална детска болница е рисковано“. Докладът предлага да се търсят други държавни имоти. Предложението обаче е пренебрегнато и през есента министър Меджидиев и колегата му от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков определят терена в Горна баня като най-подходящ.
От този момент нататък държавата инвестира в пригаждането на определения терен – издаден е ПУП, откупени са частни парцели, които го разделят, разчистени са останките на стар строеж.
Но се оказва, че Националната детска болница не е (само) сграда.
През май 2023 г. ЗИКДБ ЕАД сключва споразумение с Европейската инвестиционна банка за безвъзмездна техническа помощ. Първата стъпка е извършване на Анализ на потребностите от Национална детска болница. Анализът установява, че в подхода си към създаване на новото лечебно заведение държавата трябва да избере един от два пътя. Първият е просто да събере в бъдещата болница съществуващите в момента в София детски клиники от най-високо ниво, и той е неоптимален – ще донесе подобрение, но то няма да отговори на всички нужди и заявки. Вторият път е
оптимален и включва преструктуриране на цялото детско здравеопазване.
Оптималният модел предвижда да се запазят общите детски болнични структури от 2-ро ниво на компетентност в основните многопрофилни болници в София. Това ще гарантира достъп до болнични грижи на децата с по-банални състояния. Също, създаване на мрежа от регионални специализирани педиатрични болници от най-високото 3-то ниво на компетентност за лечение в определени специалности с педиатричен профил. Подобни регионални центрове, според доклада, могат да бъдат създадени в поне четири от шестте региона на страната, базирайки се на съществуващите структури в университетските болници в Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Препоръчва се и създаване на мрежа от педиатрични отделения в областни и общински болници с по-ниски нива на компетентност – 1-во и 2-ро. Целта е децата във всички 28 региона на България да имат лесен достъп до качествено лечение.
За да работи тази мрежа адекватно обаче, са нужни инвестиции в укрепване на амбулаторните педиатрични грижи и спешна педиатрична помощ в София и в малки общини (с по-малко от 15,000 души), както и цифрова свързаност между всички структури за обмен на информация, консултации и телемедицински услуги. Всичко това върви редом с приемане на нов ред на координация между отделните структури и последно по ред, но не и по значение – създаване на нов модел за финансиране на детското здравеопазване.
През януари 2024 г. тогавашният здравен министър проф. Христо Хинков потвърждава в писмо до ЕИБ, че държавата избира оптималния модел за създаване на Национална детска болница, и наред със строежа на сградата, ще предприеме цялостна реформа в педиатричните грижи.
През септември 2024 г. описаният по-горе модел се появява и в Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрични грижи 2030.
Стратегията предвижда „основният фокус“ да е насочен към развитието на комплексни услуги в извънболнични условия, но отчита, че преструктурирането на болничните грижи ще е най-голямото предизвикателство. Планът в стратегията практически не се различава от описания в Анализа на нуждите оптимален модел, като към ангажимента за рализирането му се добавят инвестиции в първичната (лични лекари и педиатри) и специализираната (тесни педиатрични специалности) медицинска помощ, фокусирана кадрова политика за насърчаване на млади медици да избират педиатрични специалности, но най-вече за попълване на дефицита от медицински сестри, и не на последно място – осъвременяване на медицинското образование.
Източник на фигурата: МЗ, Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030.
Това, че на стратегическо ниво държавата е наясно какви са проблемите и дори има хипотеза какви са решенията е чудесно начало. Повече от две годии по-късно обаче няма причина да смятаме, че пътят от проблема до решението му е начертан – в МЗ продължава да липсва концепция кое след кое действие следва да се предприеме и предварителен анализ до какви резултати води всяко едно отделно, откъснато от общата картина политическо решение в сектора. Във фокуса на вниманието остава единствено сградата, която на моменти изглежда като колективна халюция – образ на надеждата за реформа в педиатричните грижи с истинкса грижа към децата.
Вместо заключение
Ако си задавате въпроса защо всяка стъпка е отнела толкова много време и как така в Бургас вече има нова детска болница, в която преглеждат деца, докато на национално ниво дори все още не е възложено проектиране, отговорът може да се събере в една дума и тя е управление.
От 2018 г. досега България има 12 правителства и 10 министри на здравеопазването. Здравната инвестиционна компания за детска болница смени шест директори, мнозинството от които никога преди не бяха управлявали инвестиционен проект.
Дори щедро да приемем, че всички те са работили най-добросъвестно (което за съжаление не мога да твърдя за всички), при това текучество резултатите пак трудно биха могли да бъдат бързи и качествени, или дори само едно от тези две неща.
Щом детското здраве е топ национален приоритет, следва да видим изпълнение на Националната стратегия за детско здраве. Но не обичайната екселска табличка, пълна с добри пожелания на хартия, а реални, целенасочени и последователни нормативни промени, кадрова политика, финансиране и контрол от страна на всеки следващ министър дали тези дейности водят до целта всяко дете в България да се ползва от най-високия достижим стандарт на здраве, а когато се нуждае – да има лесен достъп до качествена медицинска помощ.
А ако Националната детска болница наистина е част от този национален приоритет, трябва да видим ясен план за интгрирането ѝ както в градския ландшафт на София, така и в межата от педиатрични звена на национално ниво, реалистичен времеви график, гарантиран бюджет, но преди всичко почтено, експертно управление на сложния процес за създаването ѝ, независимо от политическите турбуленции.
