Автори: Адела Качаунова, Антоанета Ненкова, Диляна Ангелова, Елена Кръстева, Елица Гергинова, Женя Иванова, Илиана Савова, Калоян Станев, Красимир Кънев, Маргарита Илиева, Мирела Заричинова, Радослав Стоянов, Славка Кукова, Станимир Петров, Яна Бюрер-Тавание
ISSN: 2367-6930
През цялата 2015 г. България бе управлявана от коалиционно правителство на партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), която спечели най-много гласове на изборите през октомври 2014 г.; Реформаторския блок (РБ), състоящ се от няколко малки дясноцентристки партии; Алтернатива за българско възраждане (АБВ) – малка отцепническа група от Българската социалистическа партия (БСП); и Патриотичния фронт (ПФ) – коалиция от няколко партии, сред които основна роля имат две ултранационалистически партии от неототалитарен тип – Националният фронт за спасение на България (НФСБ) и Вътрешната македонска революционна организация – Българско национално движение (ВМРО-БНД). ПФ влезе в парламента с програма и политическа реторика, доминирана от расистки, ксенофобски и ислямофобски послания1, които продължи да отстоява през цялата година. Фронтът оказваше натиск за предприемане на рестриктивни законодателни и административни мерки в редица сфери, но особено в сферата на малцинствената политика и в политиката по отношение на миграцията.
