По случай 8 март, Международния ден на жената, Български хелзинкски комитет (БХК) и Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ) проведоха кампанията „Паметни жени“, чиято цел бе да отпразнува постиженията на великите жени в българската история.
През целия месец март БХК и БАУЖ с подкрепата на партньорите от Уикипедия България, Гьоте-институт България, Полски институт в София, Fine Acts и Tribal Worldwide България организираха лекции и дискусии, филмови прожекции, редактон, както и артистична акция в градска среда. Превърнахме март в месец на жените, с цел да почетем постиженията на жени, борили се за утвърждаването на гражданските и политически права на жените в България, както и на жени, проправили пътя за други жени в сферата на образованието, правото, архитектурата, изкуството, науката и др.
Въпреки огромната заслуга, която тези жени имат за напредъка на българското общество, наука и култура, в голямата си част техният принос е изтрит от страниците на историята. Това се пренася и в градската среда. В София няма нито един паметник, посветен на реална жена от историята ни, по официални данни на Общинския културен институт “Музей за история на София”. Освен това, според същите данни, по-малко от 6% от всички мемориални обекти (повечето от които паметни плочи) на територията на града са посветени на конкретни жени-исторически личности. С кампанията призовавахме Столична община да развие ясна концепция за изграждането на паметници, посветени на жени от историята ни, и настояхме за поставянето на първия паметник в София, посветен на жена-историческа личност, през 2018 г.
За великите жени от историята ни има място онлайн, в учебниците, в градската среда и навсякъде, където ще вдъхновят ново поколение от жени в науката, политиката, архитектурата, изкуството и всяка друга сфера. Нека всеки март празнуваме постиженията на българските паметни жени.
Паметниците на жени в София
Проектът „Паметни жени“ започна с едно съвсем кратко писмо, адресирано до Столична община. В него попитахме колко са паметниците и мемориалните обекти на територията на града, както и колко от тях са посветени на жени – исторически личности.
След почти три месеца получихме подробен отговор от Общинския културен институт към Столична община. В него те ни информираха, че общият брой на възпоменателните знаци (или мемориални обекти) на територията на общината е между 600 и 700. Отделно от тях има 140 военни паметника и 20 войнишки паметника, посветени на чуждестранни войски.
От културния институт отбелязват, че не са им известни произведения на изкуството, посветени на конкретни жени, исторически личности. Прилагат и списък с паметните плочи, посветени на жени. Те са общо 38 на брой и в повечето случаи обозначават домовете на известни писателки и поетеси, художнички, актриси и общественички. Някои от тях са Гена Димитрова, Дора Габе, Екатерина Каравелова, Елисавета Багряна, проф. Катя Захирева, Мими Балканска, Яна Язова и други.
За повечето хора е изненадващо да научат, че в София няма паметници на конкретни жени от историята ни. Това вероятно е така, защото в градското пространство има женски образи, но те винаги са анонимни – жената като майка или като работничка. Винаги обаче лишена от име, от собствена история и от принос.
Липсата на жени в учебниците по история и в градското пространство създават погрешното впечатление, че жените нямат принос за развитието на българското общество. Ако адресираме този дисбаланс заедно можем да вдъхновим цяло ново поколение от жени в науката, архитектурата, изкуството, литературата, както и във всяка друга сфера на обществения живот.
Из архива: София осъмна със седем нови паметника на жени
Артистична акция протестира липсата на паметници в София, посветени на жени от историята ни
София, 22 март, 2017
В сряда София осъмна със седем нови паметника на жени, в рамките на артистична акция, която протестира липсата на паметници, посветени на жени от историята ни.
Серията скулптури на артиста и дизайнер Ирина Томова / Erka – ПАМЕТНИК #1 – цели да привлече общественото внимание към факта, че в София няма нито един паметник, посветен на жена – историческа личност.
Скулптурите (портрет на артиста), боядисани в ярки цветове, бяха поставени на централни софийски локации по време на тайна акция рано сутринта в сряда, 22 март.
“Основният смисъл на акцията е предявяване на претенция към публичното пространство. То, също както и историята, принадлежи и на жените, ето защо си го изискваме. В миналото ни има страхотни, вдъхновяващи жени, но техните постижения на практика са изтрити. В тези скулптури аз съм всяка жена. С акцията искам да дам на жените нещо, което им се дължи, и десетилетия наред им се отказва – място, и признание”, казва Erka.
Тя обръща внимание и към факта, че отвъд тоталната липса на паметници на жени – исторически личности, по официални данни на Столичния общински културен институт, по-малко от 6% от всички мемориални обекти (повечето от които паметни плочи) на територията на града са посветени на жени.
Акцията ПАМЕТНИК #1 е в подкрепа на кампанията “Паметни жени”, която цели да популяризира постиженията на жените в историята ни, борили се за утвърждаването на гражданските и политически права на жените в България, както и на жените, проправили пътя за други жени в сферата на образованието, правото, архитектурата, изкуството, науката и др.
Кампанията “Паметни жени” е с основен организатор Български хелзинкски комитет (БХК) със съдействието на Българската асоциация на университетските жени, а артистичната акция се случва в партньорство с международната организация за социално ангажирано изкуство Fine Acts и рекламна агенция Tribal Worldwide Sofia.
Организаторите на кампанията призовават Столична община да развие ясна концепция за изграждането на паметници, посветени на жени от историята ни, и настояват за поставянето на първия паметник в София, посветен на жена-историческа личност през 2018 г.
“Липсата на паметници, посветени на реални жени, засилва погрешното мислене, че жените нямат значими постижения или че не са допринесли за развитието на демократичното общество,” казва Светла Баева, директор на програма “Кампании и комуникации” в БХК. До края на месеца всеки може да подкрепи декларацията до Столична община и да се гласува в анкетата на кого да е първия паметник, на www.womensmonth.org.
Непосредствено след акцията скулптурите бяха “осиновени” от ключови институции и галерии, сред които Софийския университет, Столична библиотека, Национална библиотека, Литературен клуб “Перото”, галерия CredoBonum, Българската национална телевизия и Център за култура и дебат “Червената къща”. До 5 април всеки ще може да види скулптурите на посочените локации.
Седемте скулптори ще бъдат изложени финално на изложба в галерия CredoBonum през април, където ще бъдат продадени на търг с цел събиране на средства за изграждане на първия паметник на жена – историческа личност в София.
“Основният смисъл на акцията е предявяване на претенция към публичното пространство. То, също както и историята, принадлежи и на жените, ето защо си го изискваме. В миналото ни има страхотни, вдъхновяващи жени, но техните постижения на практика са изтрити. В тези скулптури аз съм всяка жена. С акцията искам да дам на жените нещо, което им се дължи, и десетилетия наред им се отказва – място, и признание”Ирина Томова / Erka, артист и дизайнер на серията скулптури на жени ПАМЕТНИК #1
Кадри от акцията „Паметни жени“ на 22 март 2017 г.
петиция
НИЕ, ДОЛУПОДПИСАНИТЕ ЖЕНИ И МЪЖЕ, СЕ ЗАСТЪПВAМЕ ЗА ПОСТАВЯНЕТО НА ПЪРВИЯ ПАМЕТНИК В СОФИЯ, ПОСВЕТЕН НА ЖЕНА-ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ.
Понастоящем в софийското градско пространство, а и в това на редица населени места в страната, рядко присъстват женските персонажи. Ако ги има, те са предимно символни женски образи (жена-закрилница, жена-майка и пр.) или близки (майки, съпруги, дъщери) на възрожденски дейци…
Пълния текст на декларацията и списъка на подкрепилите я вижте тук.
Жените, чиито истории припомнихме
Кампанията “Паметни жени” стартира в навечерието на 8 март, Международния ден на жената, и цели да популяризира постиженията на жени, борили се за утвърждаването на гражданските и политически права на жените в България, както и на жените, проправили пътя за други жени в сферата на образованието, правото, архитектурата, изкуството, науката и др. Чрез анкета, в която се включиха стотици хора, заедно избрахме историческата личност, на която да бъде посветен първият паметник на жена в София – Екатерина Каравелова. Тук ще откриете нейната и историите на останалите жени, включени в анкетата и кампанията „Паметни жени“
Инициатива за паметник на Екатерина Каравелова в София
Анкетата „Паметни жени“ в рамките на кампанията позволи на гражданите да номинират и гласуват коя да е първата жена, на която да бъде посветен паметник в София. Номинацията на Екатерина Каравелова получи безапелационната подкрепа на обществото и гласовете на стотици граждани. През 2018 г. БХК продължи инициативата си да осигури заслуженото място на жените в историята и в градското пространство, като огласи резултатите и призова Столична община, бизнеси, организации и граждани да се включат в издигането на първия паметник на жена-историческа личност в София.
Екатерина Каравелова е учителка, преводачка, публицистка и видна обществена фигура, и активистка за правата на жените, в качеството си на заместник-председателка на Българския женски съюз и председателка на българския клон на Женската международна лига за мир и свобода. Каравелова има огромен принос по значими обществени въпроси, включително и спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.
Прочетете още за Екатерина Каравелова в страницата „Жените, чиито истории припомнихме“
Още от архива: Да почетем великите жени от историята ни в Уикипедия
В рамките на кампанията „Паметни жени“ се проведе първият за България Уикипедия редактон, в който се включиха около 30 доброволци. Събитието беше подкрепено от Уикипедия България, партньори в осъществявавеното му бяха Гьоте-институт България и MOVE.BG.
Медийни партньори
Със съдействието на БХК медийните партньори на кампанията „Паметни жени“ разказаха на своите читатели историите на жените, борили се за правата на жените и проправили пътя им в сферата на образованието, правото, архитектурата, изкуството и науката в българското общество. Основни медийни партньори на кампанията са Българската национална телевизия (БНТ) и сайтът Dnevnik.bg
Вземете „Паметни жени“ вкъщи! В секция „Магазин“ на сайта ни все още можете да откриете бройки от лимитираната серия ръчно изработени керамични чаши „Паметни жени“. Чашите са изработени от студио Art.E в серии от по 10 бр. с образите на арх. Виктория Ангелова, Анна Карима, Екатерина Каравелова, адв. Вера Златарева, Елисавета Карамихайлова, борили се за равни права на жените през първата половина на 20 век.
Вземете „Паметни жени“ вкъщи! В секция „Магазин“ на сайта ни все още можете да откриете бройки от лимитираната серия ръчно изработени керамични чаши „Паметни жени“. Чашите са изработени от студио Art.E в серии от по 10 бр. с образите на арх. Виктория Ангелова, Анна Карима, Екатерина Каравелова, адв. Вера Златарева, Елисавета Карамихайлова, борили се за равни права на жените през първата половина на 20 век.
Вземете „Паметни жени“ вкъщи! В секция „Магазин“ на сайта ни все още можете да откриете бройки от лимитираната серия ръчно изработени керамични чаши „Паметни жени“. Чашите са изработени от студио Art.E в серии от по 10 бр. с образите на арх. Виктория Ангелова, Анна Карима, Екатерина Каравелова, адв. Вера Златарева, Елисавета Карамихайлова, борили се за равни права на жените през първата половина на 20 век.
Вземете „Паметни жени“ вкъщи! В секция „Магазин“ на сайта ни все още можете да откриете бройки от лимитираната серия ръчно изработени керамични чаши „Паметни жени“. Чашите са изработени от студио Art.E в серии от по 10 бр. с образите на арх. Виктория Ангелова, Анна Карима, Екатерина Каравелова, адв. Вера Златарева, Елисавета Карамихайлова, борили се за равни права на жените през първата половина на 20 век.
Вземете „Паметни жени“ вкъщи! В секция „Магазин“ на сайта ни все още можете да откриете бройки от лимитираната серия ръчно изработени керамични чаши „Паметни жени“. Чашите са изработени от студио Art.E в серии от по 10 бр. с образите на арх. Виктория Ангелова, Анна Карима, Екатерина Каравелова, адв. Вера Златарева, Елисавета Карамихайлова, борили се за равни права на жените през първата половина на 20 век.
