Какво се случва с децата в системата?

През 2014 г. над 2000 деца в България са преминали през затворени институции – поправителни домове, арести, полицейски и гранични управления, домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, интернати, a над 10 000 деца са засегнати от действащия остарял морално и като подход 60-годишен Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Децата в конфликт със закона попадат в обсега на системите на наказателното правосъдие и борба с противообществените прояви. Сегашната законодателна рамка не отговаря на международните стандарти, установени от органи на ООН, Съвета на Европа и Европейския съюз и съответно не гарантира пълното зачитане на правата на детето, включително: 

  • Принципът за необходимост и пропорционалност на лишаването от свобода. Липсва набор от мерки, социални услуги и програми за подкрепа в общността, в това число жилищно настаняване, финансово подпомагане и образователно и/ или кариерно ориентиране.
  • Правото на качествена правна помощ, правото на детето да се среща насаме със защитника си, както и да бъде изслушвано по адекватен начин.
  • Право на мотивирано съдебно решение, право на бърз съдебен контрол над лишаването от свобода, право на обжалване на мярката пред съд.
  • Право на периодично преразглеждане на мярката за лишаване от свобода и осигуряване на достъп до образование по време на протичане на производството.

Производствата, в които попадат деца в конфликт със закона, често завършват с най-тежката мярка лишаване от свобода. Затворените институции, където са настанявани, са създадени да поправят поведението, както и да подготвят детето за връщане обратно в обществото. Дългогодишният престой в затворена институция прави точно обратното – не подкрепя, а изолира и изостря вече съществуващите проблеми.

Трябва да прекратим практиката да се гледа на децата нарушители като на извършители на незаконни или противообществени прояви, тъй като в огромната си част те са жертва на средата и условията им на живот. Коментар на поддръжник на кампниата "Детство без решетки"

Какъв е проблемът?

В България деца са лишавани от свобода често противозаконно или произволно и за продължителни периоди от време. Сред основните проблеми в институциите са множество данни за насилие и малтретиране на деца, настаняване при неприемливи материални условия, никакъв достъп до образование или лошо качество на образованието, липса на достъп до адекватна медицинска помощ. Рядкост са външните проверки, извършвани от независими органи извън администрацията. 

Какво се случва в интернатите? Историята на Дарина

Тези деца са наказвани за постъпки, считани за противообществени прояви, за които възрастни не са санкционирани по никакъв начин, и които са израз на страдание – бягства от училище или дома, конфликт със съученици или учители, скитничество, просия. Реалните престъпления като кражби или повреждане на имущество почти винаги са следствие от лишения и липса на работа със семейството и общността за превенция и подкрепа. От съдебните решения на децата се установи, че понякога те са санкционирани с най-тежката мярка за дълъг период от време за дребна кражба на малка сума пари или вещи като играчки, хранителни стоки, мобилни телефонни, очила и други. Всичко това представлява сериозно нарушение на международното право по правата на човека, включително на Конвенцията на ООН за правата на детето, според която лишаването от свобода трябва да се налага само като крайна мярка и за възможно най-кратък период. Децата, които попадат в затворените институции, са изключително уязвими. Повечето от тях са били малтретирани или неглижирани. Семействата им често живеят в крайна бедност, без достъп до социални услуги. В България деца, които на практика са жертви, са третирани като престъпници.

Историите на пет деца, настанени в затворени институции.

Историите на пет деца, настанени в затворени институции.

Историите на пет деца, настанени в затворени институции.

Историите на пет деца, настанени в затворени институции.

Историите на пет деца, настанени в затворени институции.

Защо е необходима спешна промяна?

Деца в България плащат с настоящето и бъдещето си за липсата на държавническа визия и адекватни политики. Всеки ден без реформа в детското правосъдие е един ден по-малко детство.

Страната ни е укорявана многократно от различни международни и вътрешни организации за своята неадекватна към правата на детето правосъдна система.

В Заключителните си препоръки към България още през 2008 г. Комитета по правата на детето на ООН (КПД) категорично препоръчва: изваждане от употреба на всеобхватното и водещото до произвол понятие „противообществена проява“; създаване на детски съдилища или специализирани детски състави към съществуващите съдилища; профилиране на отдели в полицията, прокуратурата и адвокатурата за работа с деца. КПД също отбелязва високия процент деца, настанени в поправителни институции, и препоръчва на държавата да се фокусира върху стратегии за превенция на престъпленията, така че децата в конфликт със закона да бъдат подкрепяни на ранен етап.

През 2015 г. България също бе остро критикувана за липсата на напредък относно реформата. В края на януари Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и на нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) публикува критичен доклад относно третирането на лицата в местата за задържане в България. Акцент е поставен върху третирането на непълнолетни и условията на задържане в поправителните домове, както и върху насилието над деца в полицейските управления и затворите.

Към реформа в системата на детското правосъдие и по-специално, към отмяна на ЗБППМН и ограничаване употребата на мярка за лишаване от свобода, настойчиво призовава и Комисарят по правата на човека към Съвета на Европа – в свой доклад от юни 2015 г., резултат от посещението му в България по-рано същата година.

Многократно, в редица свои доклади, публични становища, писма Националният превантивен механизъм към Омбудсмана, Държавната агенция за закрила на детето, Национална мрежа за децата, Български хелзинкски комитет и други ангажирани организации са алармирали обществото за тежките нарушения на правата на децата в местата за лишаване от свобода и за необходимостта от реформа на системата.

Като признание и опит за справяне с част от описаните по-горе проблеми, през август 2011 г. беше приета Концепцията за държавна политика в областта на детското правосъдие (Концепцията). Две години по-късно беше приета и Пътната карта за изпълнение на Концепцията за периода 2013–2014 г. (Пътната карта), която изтече миналата година, без да има съществен напредък по заложените дейности в посока необходимата реформа.

Макар поетите ангажименти от държавата да представляват положителен опит за промяна на системата на детско правосъдие, все още липсва цялостен подход към децата в конфликт със закона и реформата на сегашната система остава частична.

Детето, независимо дали е жертва или извършител, преди всичко трябва да се третира от закона като дете. И още, лишаването от свобода не само е вредно за едно дете, но и не спомага и за предотвратяване на повторна постъпка, и е най-скъпият и неефективен начин за „справяне” с деца в конфликт със закона. Въвеждането на ново адекватно законодателство и програми за превенция биха допринесли за съществени и дълготрайни ползи за обществото.

Из архива: Арт акция с искане за незабавна реформа в детското правосъдие в София

"За незабавна реформа в детското правосъдие и пълното зачитане на правата на децата в България се обявиха неправителствени организации и граждани в рамките на протестна акция, част от кампанията „Детство без решетки“.

По време на събитието, което се проведе пред Народния театър „Иван Вазов“ в София бе представена арт инсталация с плюшено мече, затворено зад решетки, която остана на площада от 11 до 15 октомври 2017 г. Автори на провокативната инсталация са творчески колектив „Disctructive Creation“.

Между закрилата и наказанието

От 1958 г. до днес в България действа Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Той урежда мерките, налагани на децата, извършили „действия, противоречащи на морала“. Коя е най-тежката налагана мярка и какво всъщност законът счита за „противообществена проява“? Как се прилага законът към действителността на 21-ви век? Научете повече в първото видео от поредицата на Български хелзинкски комитет „Между закрилата и наказанието“. Тя е част от проекта „Деца, лишени от свобода в централна и източна Европа: между наследството и реформата” от общата програма „Основни права и правосъдие“ на Генералната дирекция „Правосъдие“ на Европейската комисия. Продукция на Български хелзинкски комитет. Всички видеа от поредицата "Между закрилата и наказанието" можете да гледате в канала на БХК в YouTube.

Данни за 2014-2015 г.

Данни за 2014-2015 г.

Данни за 2014-2015 г.

Данни за 2014-2015 г.

Данни за 2014-2015 г.

Какво сме направили досега?

Организаторите на кампанията са Български хелзинкски комитет, Институт по социални дейности и практики и Национална мрежа за децата, които имат дългогодишен опит в сферата на защита правата на детето. За повече информация за тяхната дейност вижте на:

През 2013 г. – 2014 г. изследователите на БХК посетиха около 60 затворени институции за деца и интервюираха 150 деца относно живота в институцията и попадането им в нея. Бе изследвано как едно дете е настанено там, какъв достъп има то до правна защита и образование, материалните условия, храната, медицинското обслужване, персоналът, дисциплинарната практика, провеждането на инспекции от компетентните органи, достъпът до външния свят. Докладът от това проучване можете да изтеглите тук.*

В последните две години екипът на БХК изпрати редица сигнали, сезирайки отговорните институции относно конкретни случаи на деца, лишени от свобода, във връзка с тяхното тежко психологическо и физическо състояние.

Юристите на БХК водят и редица дела про-боно в българските съдилища и пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург относно незаконното настаняване без съдебно решение, както и прекомерния престой в институция, за да могат да подобрят не само конкретната ситуация на детето, но и законодателството и да спрат порочните практики.

НМД подготви становище относно бездействие на институциите при тежки нарушения на правата на децата в СПИ.

*Изследването е част от по-мащабния проект “Деца, лишени от свобода в Централна и Източна Европа: Между наследството и реформата”, финансиран по линия на общата програма “Основни права и правосъдие” на Европейската комисия. В проекта участват пет организации от България, Унгария, Румъния и Полша. Докладът представя систематичен преглед на институциите от затворен тип, в които деца се лишават от свобода. Според  Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание „лишаване от свобода” е: всяка форма на задържане или изтърпяване на наказание в затвор или настаняване на лице в държавно или частно специализирано заведение, което лицето няма право да напусне по собствена воля, по заповед на който и да е съдебен, административен или друг орган. На базата на тази дефиниция бяха изследвани институции, 
които са част от системата за наказателно правосъдие, системата за борба срещу противобществени прояви, и институции, предназначени за други цели (възпитателен надзор, медицинско лечение, депортиране и т.н.).