Хронология на кампанията

От 2000 г.: Изследователи на БХК наблюдават всички Домове за деца и младежи с умствена изостаналост (ДДМУИ)

2009 г.: БХК, представляван от адв. Маргарита Илиева, директорка на правната му програма, завежда дело за дискриминация срещу прокуратурата заради отказа ѝ да разследва 75 случая на починали или наранени деца, настанени в ДДМУИ.

2010 г.:

Главният прокурор Борис Велчев и адв. Маргарита Илиева се договарят за извършване на съвместни проверки на прокурори и наблюдатели от БХК във всички ДДМУИ в страната.
Правната програма на БХК изготвя подробни доклади за 15 от домовете. Данните, основани на конкретни доказателства, са за 238 починали деца и стотици живи, страдащи от недохранване, боледували от зарази, имобилизирани с механични средства или транквиланти и други злоупотреби. Откритията на БХК и резултатите от прокурорските проверки ще откриете тук.
На пресконференция на БХК и прокуратурата, на която са представени тези данни, главният прокурор се ангажира всеки от случаите да бъде разследван, а Правната програма на БХК да има достъп до делата, за да следи развоя им и да обжалва, като гарант за ефективно разследване на случаите.
Прокуратурата образува общо 240 досъдебни производства. Правната програма на БХК следи всички произнасяния по тях.
Провежда се съвместен на Правната програма на БХК и прокуратурата семинар, на който с прокурорите се обсъжда как да бъдат разследвани престъпленията срещу децата. На пресконференция там заместник-главният прокурор, Галина Тонева, потвърждава корективната роля на БХК в разследванията.

БХК подготвя и разпространява fame картичка за директно пращане до прокуратурата, с която всеки може да изрази застъпничество за децата-жертви на институционализирана престъпност. Стотици хора изпращат писма, имейли и картички до Главния Прокурор, до Министъра на труда и социалната политика, до районни и окръжни прокуратури. Посланието им е едно: „Aз ви подкрепям в разследването на престъпленията в детските институции.“ Основана е и Фейсбук група „Има виновни“.

Юни 2010 г.: БХК обявява старт на кампанията си за достъп на медиите и обществеността до домовете, с цел граждански контрол на случващото се в тях.

“В момента, ако журналист иска да влезе в дом, трябва да моли за разрешение кмета на съответната община и издаването на разрешение може да отнеме изключително много време, или да не се случи, без ясни аргументи. Като база за това се изтъква стара заповед на Министъра на труда и социалната политика, но когато от БХК опитахме да я изискаме по реда за достъп до обществена информация, от МТСП не успяха да намерят такава заповед”, каза Яна Бюрер Тавание, ръководеща по това време програма “Кампании и комуникации” на БХК.

Относно допустимостта на гражданския контрол, адв. Фани Давидова, Програма Достъп до информация, уточнява, че понятието „домове за изоставени деца“ у нас често се употребява общо за домове, които са отделни юридически лица, получаващи финансиране от общинските бюджети и/или държавния бюджет чрез Министерство на труда и социалната политика. Съгласно чл.3, ал.2, т.2 от Закона за достъп до обществена информация, всички физически и юридически лица, финансирани със средства от държавния или общинските бюджети, са задължени да предоставят информация относно тяхната дейност. От гледна точка на домовете за изоставени деца, това задължение, простичко казано, означава две неща. Първо, ръководителите на домовете следва да предоставят достъп до цялата информация която се създава или съхранява при тях, при спазване, разбира се, на Закона за защита на личните данни. Това означава, че на предоставяне по реда на закона подлежат например бюджета на дома, отчета за неговото разходване, копия от договори, констатации от проверки на контролни органи, предписания и пр. Второ, ръководителите на домовете могат да предоставят лично и без да искат съгласието на други компетентни органи, достъп до помещенията на дома.

Септември 2010 г.: БХК подготвя и разпространява fame картичка (изтегли тук) за директно пращане до прокуратурата. В резултат и на това, прокуратурата обещава да разследва всички престъпления срещу деца от домовете.

2011 г.: В отговор на фактическото бездействие на прокуратурата, БХК започва кампания за наказване на виновните за престъпленията в българските институции за деца с увреждания. Гражданският интерес по темата не е умрял: стотици хора изпращат писма, имейли и картички до Главния Прокурор, до Министъра на труда и социалната политика, до районни и окръжни прокуратури. Посланието им е едно: „Aз ви подкрепям в разследването на престъпленията в детските институции.“ Основана е и Фейсбук група „Има виновни“.

Януари 2011 г.:

Прокуратурата започва масово прекратяване на образуваните дела. Правната програма на БХК подава десетки сигнали срещу прекратителни постановления и срещу постановления на горестоящи прокуратури, които ги потвърждават. Дейността ни продължава.
В рамките на конференцията TEDxBG за „Забравените хора на България" говори Яна Бюрер Тавание. Бройките на картичките от кампанията са изчерпани.
През 2011 г. БХК встъпва като трета страна по делото Valentin Campeanu v. Romania (жалба № 47848/08) пред ЕСПЧ. Представя пред Съда становище, в което излага пречките пред достъпа до наказателно правосъдие на хората от домовете, за да убеди Съда да признае правото на организацията да води делото в името на починалия човек.

2012 г.: Пред Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) адв. Маргарита Илиева, директорка на Правната програма на БХК, завежда три дела срещу България за смъртта на две момичета и едно момче, починали от престъпна занемара в домовете в Стража и Петрово, Благоевградско (прочетете случаите на Анета, Борис и Николина). Делата се водят от името на самата организация. Цели се провокиране на прецедент на ЕСПЧ – Съдът да признае правото на организацията да действа, когато жертвата е изоставена и починала.

2013 г.: Новият главен прокурор, Сотир Цацаров, прекратява документалния достъп на БХК до материалите по приключилите досъдебни производства. Ограничен е и достъпът на организацията да постановяваните актове от прокуратурата. Това спъва завеждането на жалби пред ЕСПЧ, но не го прави невъзможно. Дейността ни продължава – изчерпваме вътрешноправните средства за наказателна защита и завеждаме най-тежките случаи пред ЕСПЧ.

2014 г.:

ЕСПЧ се произнася по делото Valentin Campeanu v. Romania, като намира, че неправителствена организация има право да заведе жалба от името на младеж, починал в психиатрична болница в Румъния. Това е прецедент в практиката на Съда и определя бъдещето на делата на БХК срещу България за случаите на злоупотреби и смърт на деца.
БХК завежда четвърто дело в ЕСПЧ за смъртта на момиче от дома в Стража. Този път жалбата е от името на родителите на жертвата.

2017 г.:

Към януари 2017 г. прокуратурата е образувала, а БХК наблюдава 246 досъдебни производства и преписки за смъртни случаи в специализирани институции за деца. 224 от тях касаят индивидуални жертви, а 19 касаят групи жертви от общо поне 134 деца и младежи. Така общият брой жертви на евентуални престъпни посегателства по наблюдаваните от БХК 246 досъдебни производство и преписки е поне 358 деца и младежи.
Не е възможно БХК да има личен контакт с всяка едно дете, пострадало при тези престъпления. Въпреки неуспеха в две обявени за недопустими в първите шест месеца на 2017 г. жалби, работата на БХК пред ЕСПЧ по тези случаи без съмнение спомага за подобряването на практиката на Съда и неминуемо ще доведе до отварянето му в бъдеще за всички жертви, за които никого не го е грижа освен правозащитните организации като БХК.
През февруари 2017 г. БХК заведе в Страсбург шесто дело за лишено от родителски грижи дете с увреждания от дом, в този случай за причинена тежка телесна повреда.

Правната програма на БХК планира завеждане в ЕСПЧ на още ключови дела, по които все още са висящи досъдебни производства. Продължаваме дейността по обжалване на порочни прокурорски актове.

Можете да подкрепите кампанията „Изоставените деца“, като дарите средства. Те ще бъдат използвани за завеждането на нови дела от името на жертвите.