По случай 8 март, Международния ден на жената, Български хелзинкски комитет (БХК) и Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ) проведоха кампанията „Паметни жени“, чиято цел бе да отпразнува постиженията на великите жени в българската история.
През целия месец март БХК и БАУЖ с подкрепата на партньорите от Уикипедия България, Гьоте-институт България, Полски институт в София, Fine Acts и Tribal Worldwide България организираха лекции и дискусии, филмови прожекции, редактон, както и артистична акция в градска среда. Превърнахме март в месец на жените, с цел да почетем постиженията на жени, борили се за утвърждаването на гражданските и политически права на жените в България, както и на жени, проправили пътя за други жени в сферата на образованието, правото, архитектурата, изкуството, науката и др.
Въпреки огромната заслуга, която тези жени имат за напредъка на българското общество, наука и култура, в голямата си част техният принос е изтрит от страниците на историята. Това се пренася и в градската среда. В София няма нито един паметник, посветен на реална жена от историята ни, по официални данни на Общинския културен институт “Музей за история на София”. Освен това, според същите данни, по-малко от 6% от всички мемориални обекти (повечето от които паметни плочи) на територията на града са посветени на конкретни жени-исторически личности. С кампанията призовавахме Столична община да развие ясна концепция за изграждането на паметници, посветени на жени от историята ни, и настояхме за поставянето на първия паметник в София, посветен на жена-историческа личност, през 2018 г.
За великите жени от историята ни има място онлайн, в учебниците, в градската среда и навсякъде, където ще вдъхновят ново поколение от жени в науката, политиката, архитектурата, изкуството и всяка друга сфера. Нека всеки март празнуваме постиженията на българските паметни жени.
Паметниците на жени в София
Проектът „Паметни жени“ започна с едно съвсем кратко писмо, адресирано до Столична община. В него попитахме колко са паметниците и мемориалните обекти на територията на града, както и колко от тях са посветени на жени – исторически личности.
След почти три месеца получихме подробен отговор от Общинския културен институт към Столична община. В него те ни информираха, че общият брой на възпоменателните знаци (или мемориални обекти) на територията на общината е между 600 и 700. Отделно от тях има 140 военни паметника и 20 войнишки паметника, посветени на чуждестранни войски.
От културния институт отбелязват, че не са им известни произведения на изкуството, посветени на конкретни жени, исторически личности. Прилагат и списък с паметните плочи, посветени на жени. Те са общо 38 на брой и в повечето случаи обозначават домовете на известни писателки и поетеси, художнички, актриси и общественички. Някои от тях са Гена Димитрова, Дора Габе, Екатерина Каравелова, Елисавета Багряна, проф. Катя Захирева, Мими Балканска, Яна Язова и други.
За повечето хора е изненадващо да научат, че в София няма паметници на конкретни жени от историята ни. Това вероятно е така, защото в градското пространство има женски образи, но те винаги са анонимни – жената като майка или като работничка. Винаги обаче лишена от име, от собствена история и от принос.
Липсата на жени в учебниците по история и в градското пространство създават погрешното впечатление, че жените нямат принос за развитието на българското общество. Ако адресираме този дисбаланс заедно можем да вдъхновим цяло ново поколение от жени в науката, архитектурата, изкуството, литературата, както и във всяка друга сфера на обществения живот.
