Срещу полицейското насилие в България

Тема: Затвори и арести

31.01.2017 - 31.07.2017г.

Никой не знае колко са жертвите на полицейско насилие в България

В България не съществува държавен орган или институция, чиято дейност включва събиране и анализиране на информация за полицейското насилие. Това посочва докладът на БХК „Нормативни и практически предизвикателства за ефективното разследване на полицейско насилие“. С публикуването му на 31 януари 2017 г. БХК дава начало на информационната си кампания срещу полицейското насилие в България.

Противоречиви данни

Предоставената информация от военните и районни съдилища и Министерството на вътрешните работи (МВР) относно броя докладвани случаи на произвол от страна на служители на реда е крайно непълна и противоречива. Едва една трета от съдилищата (42 от общо 144) са предоставили данни за 212 образувани дела, а според МВР жалбите за периода 2000 – 2015 г. са 1146. Също така няма данни до каква степен жалбите и образуваните дела се припокриват, а пълна информация за реалния брой оплаквания и резултатите от тях не се събира.

БХК ежегодно следи нивата на полицейско насилие в България чрез интервюта на лицата в арестите и затворите. Данните от последните години показват, че нивата на насилие са устойчиви, и около 1/3 от задържаните, които впоследствие са осъдени ефективно, са жертва на незаконна употреба на сила от страна на полицейски служители. Тревога буди и заключението на изследователите, че най-голям риск от малтретиране има при непълнолетните лица.

„Средствата за противодействие на полицейското насилие са: нашата информираност за правата ни, сигнализирането за всеки акт на полицейски произвол, последователното и ефективно наблюдение от независими държавни институции и граждански организации за спазването на закона, както и справедливото прилагане на закона спрямо полицейски служители от съда“ Славка Кукова, изследовател в БХК и автор на изследването

Липса на наказание

Най-често жалбите са за нанесени телесни повреди и незаконно задържане (съответно 42.2% и 41.5%), а в 16.4% от случаите за извършен принудителен разпит. От всички 1146 получени от МВР жалби едва в 11% от случаите е установено нарушение и е наложено наказание – 300 от жалбите са счетени за неоснователни, а при 725 не е намерено нарушение. За сравнение, когато жалбата е минала през съда, в 61% от случаите полицаите са намерени за виновни. Това води до заключението, че в системата на МВР липсва ефективен механизъм за разследване и наказване, когато служителите на реда превишат правомощията си.

Дори в малкото случаи, когато е установено нарушение, наказанието обикновено е занижено. Според МВР едва 18 са уволнените полицаи за последните 15 години, на 48 е наложена глоба, а 11 са били осъдени условно с лишаване от свобода (за период от 1,5 до 3 години). Обикновено глобите са в размер от 500 до 1000 лева, като липсва информация дали те на практика са изплатени. Според данните от съдилищата, предоставили информация, за същия период 101 полицейски служители са наказани с глоби и 28 – с условно осъждане на лишаване от свобода.

Последиците за България

Не само разминаванията в данните сочат, че България има сериозен проблем с полицейското насилие. Анализ на БХК на осъдителните решения срещу страната ни в Европейския съд по правата на човека показва, че за периода от 2000 до 2010 г. държавата е била осъдена да плати над 900 000 лева за обезщетения вследствие на неразследване и ненаказване на полицейско насилие. Нито един от полицаите, заради които се е стигнало до тези осъдителни решения, не е наказан.

Необходими промени

На законодателно ниво е нужно да се регулира детайлно и в съответствие с международните стандарти ефективният достъп до адвокат, медицинска помощ и уведомяване на трето лице на всяко задържано от полицията лице. Необходимо е да се събира и публикува информация за броя и вида на делата за полицейско насилие от Националния статистически институт, както и за броя и вида на постановените присъди и тяхното фактическо изпълнение, а органите на МВР и съдебната власт на свой ред да анализират тази информация и да предприемат мерки за справяне с проблема.

Нужно е да се контролира спазването на закона при задържане на лица от полицейски служители, както чрез видеонаблюдение в полицейските управления, така и чрез текущо независимо наблюдение от институции като омбудсмана и неправителствени организации.

Доклад за полицейското насилие в България

Целият доклад "Нормативни и практически предизвикателства за ефективното разследване на полицейско насилие" можете да откриете тук.

Декларации за правата на задържаните в Европа и в България

Българският хелзинкски комитет представя работата си в рамките на изследване върху писмените декларации за правата на арестуваните и задържани лица в наказателното производство в България. То е част от по-голямо сравнително проучване, проведено между няколко европейски държави по проект “Достъпни декларации за правата на задържаните заподозрени и обвиняеми лица в Европа”, финансиран по програма Правосъдие на Европейския съюз.

Защо задържаните трябва да получават писмена информация за правата си? Първоначалното задържане по подозрение или по наказателно обвинение е сред най-критичните ситуации за заподозрените и обвиняемите лица в едно наказателно производство. Това често е моментът, в който задържаните за първи път научават за подозренията в извършване на престъпление срещу тях, предстои да бъдат разпитвани за тяхната съпричастност към престъпното деяние, докато все още не са организирали защитата си. За времето на първоначалното задържане е характерен и високият риск от психическо и физическо малтретиране на задържаните лица.
От доклада "Декларации за правата на задържаните в България"

Какъв е подходът на ЕС?

През 2012 г. ЕС въведе Директива 2012/13 относно правото на информация в наказателното производство. На държавите членки на ЕС беше определен срок до 2 юни 2014 г. да въведат национални законодателни мерки, които осигуряват правата, залегнали в Директивата.

Нейните изисквания са заподозрените и обвиняемите лица да бъдат информирани незабавно за правата си. Тази информация трябва да бъде предоставена на прост и достъпен език, като се вземат предвид конкретните нужди на уязвимите заподозрени и обвиняеми лица, включително непълнолетните, чужденците и хората с интелектуални затруднения. Информацията на задържаните лица задължително се предоставя и под формата на писмена декларация. В декларацията следва да бъде включена информация за две основни групи права – общи процесуални права, които притежават всички заподозрени и обвиняеми лица, без значение дали са задържани или не (право на достъп до адвокат, правна помощ, право на превод и т.н.) и специални процесуални права, които възникват само в случай на арест и задържане (право на спешна медицинска помощ, право на достъп до материалите по делото, право на информиране на консулските власти и едно друго лице, т.н.), както и допълнителна информация за възможността за обжалване на законосъобразността на ареста и преразглеждане на задържането.

Изследване върху декларациите за правата на задържаните

Три години след крайния срок за транспониране на Директивата в Европейския съюз, Българският хелзинкски комитет, в партньорство с Fair Trials, Унгарския хелзинкски комитет, Литовския институт за мониторинг на човешките права и Rights International – Испания, публикува сравнително изследване върху прилагането на задължението за предоставяне на декларации на задържаните в наказателното производство лица. Заключенията от изследването бяха представени на официално събитие в Европейския парламент в Брюксел на 29 май 2017 г., а на 16 юни в София БХК оповести констатациите и препоръките от националното изследване по темата. Резюме от него може да бъде видяно тук.

Къде има нужда от допълнителна работа

Общоевропейски проблеми, идентифицирани в сравнителното изследване

На практика, на задържаните лица не винаги се предоставят декларации за правата.
Там, където се предоставя декларация за правата, често не се дава достатъчно време на хората да я прочетат и разберат. В Испания например някои от интервюираните съдии и преводачи споделиха, че заподозрените и обвиняемите лица получават много информация за кратко време и трудно могат да я асимилират.
В някои държави от ЕС не всички права са включени в декларацията за правата. Във Франция например не се предоставя информация за правото на правна помощ.
Писмен превод на декларацията за правата не винаги се предоставя на лицата, които не разбират език. Например в Литва властите осигуряват само устен превод.
Полицейските власти продължават да се опитват да разубедят хората да упражнят правата си, особено що се отнася до правото на достъп до адвокат и правото на лицето да запази мълчание, а на много места няма достатъчно гаранции за предотвратяване на тази практика.
Най-голямото предизвикателство обаче е достъпността на декларациите за правата. В повечето държави документите са написани с правна терминология, сложни изречения и в объркващ формат, което извънредно много затруднява непрофесионалистите в разбирането на техните права. На други места декларациите за правата са прекалено опростени и не предоставят достатъчно информация за пълното разбиране на правата.

Специфични проблеми, идентифицирани в националното изследване за България

Като най-съществен и специфичен само за България проблем се очертава непризнаването на качеството на “заподозрени в наказателното производство” на лицата, които са задържани от полицията по подозрение за извършено престъпление, но спрямо които формално няма повдигнато обвинение. В резултат, тази категория задържани лица остава лишена от всички фундаментални процесуални права на защита във воденото срещу тях разследване, изброени в Директивата, а декларациите за правата, които получават, съдържат единствено информация за правата им на задържани лица. Само през 2016 г. броят на задържаните от органите на полицията заподозрени лица е бил близо 45 000.

Можете да се запознаете с цялото европейско изследване върху декларациите за правата на задържаните ТУК, както и с българския доклад ТУК.

Твоите права

Кога могат да ни спират и задържат полицаи?
В кои случаи могат да те задържат за 24 часа?
В кои случаи могат да те обискират?
Може ли полицай да те удари или да ползва гумена палка или белезници?
В кои случаи полицаят може да ползва оръжие?

прочети

Има ли право полицай да те...

Играта, в която права имат и полицаи, и обвиняеми!

Представената информация е базирана на изследване, което се проведе в периода 2015-2016 г.

Заключения

Достоверна и конкретна информация за всеки случай на полицейско насилие не се събира и анализира от който и да е държавен орган.

Правото на адвокат, медицински преглед и информирането на трето лице, макар и предвидени в законодателството, не са достатъчно гарантирани и рядко се изпълняват на практика. Основната причина за това е липсата на формална детайлна регулация за това, как задържаният да се свърже с адвокат, лекар или трето лице, както и липсата на специален независим контролен орган, които системно да следи доколко се спазват тези права на практика.

Броят на наказателните производства, образувани по повод насилие от полицейски служители, е много нисък, а в случаите, когато такива се завеждат, то е основно в резултат на подадена от пострадалия жалба.

Липсват ефективни процесуални мерки за защита правата на жалбоподателя по време на наказателното производство.

По-голямата част от образуваните наказателни производства са за леки телесни повреди и санкциите за извършителите са глоби (основно около 500 – 1000 лв.). Липсва публично достъпна информация за това, дали тези санкции действително са наложени и глобите са били всъщност платени.

Дори когато полицейски служители са били осъждани на лишаване от свобода, присъдите са условни (което означава, че ефективното изтърпяване се отлага за определен период от време, освен ако лицето не е осъдено отново, обикновено в рамките на 3 години след първата присъда). Тази абсурдна ситуация означава, че такива присъди се издават най-вероятно за средна или тежка телесна повреда, но че извършителите не са наказвани в действителност и техните наказания се оказват в крайна сметка по-леки от заплащането на глоба.

Всички дела пред Европейския съд по правата на човека за липсата на ефективно разследване на случаите на насилие, извършено от полицейски служители, са спечелени от пострадалите, но не са налагани санкции на полицейските служители, които са извършили насилието, а в някои случаи са причинили дори смърт.