Кулински и Събев срещу България

Делото се отнася до лишаването на всички затворници в България от правото да гласуват на парламентарни избори. Жалбоподатели по делото са Крум Кулински, който е осъден за хулиганство и е лежал в затвора от 6 ноември 2008 г. до 30 декември 2009 г., и Асен Събев, излежаващ доживотна присъда за убийство и грабеж.

Заради забраната в чл. 42 от Конституцията на Република България изтърпяващите наказание лишаване от свобода да избират държавни и местни органи и да участват в референдуми, те не са могли да гласуват за национален и европейски парламент през 2009 г. Събев не е участвал и в последвалите избори през 2013 г. и 2014 г.

Позовавайки се на трайната си практика (делата „Хърст”, „Скопола” и „Анчугов и Гладков”), ЕСПЧ установява с решение от 21 юли 2016 г.:

„Когато една цяла група от хора автоматично се лишава от политически права, единствено въз основа на това, че излежават присъда, независимо от срока на наказанието и от естеството или тежестта на техните престъпления и конкретните обстоятелства, е налице несъвместимост с чл. 3 от Протокол № 1 [към ЕКПЧ]”.

В решението се посочва, че от държавите подписали конвенцията, само седем автоматично лишават затворниците си от право да гласуват. Това са Армения, България, Естония, Грузия, Унгария, Русия и Великобритания. Останалите или изобщо не предвиждат такива ограничения, или лишават от пасивно и активно избирателно право само някои затворници, например тези с присъди от над 3 години лишаване от свобода.

В решението си съдът в Страсбург признава, че Събев и Кулински са били лишени и от ефективно средство за защита, т.е. налице е нарушение на чл. 23 от Конвенцията.

Двамата затворници не получават обезщетение, а съдът ги компенсира само за разноските по делото.