Нов доклад на сдружение „Шанс и подкрепа“ алармира за остро неглижиране на хората с увреждания, жертви на престъпления

Правата на хората с увреждания, които са жертви на престъпление или насилие, на практика не се зачитат, нито са защитени, установява докладът „Гласове за правосъдие: хората с увреждания в България, станали жертви на престъпления“, изготвен от Сдружение „Шанс и подкрепа“. Документът беше представен в България в края на миналата седмица. Проектът „Гласове за правосъдие” се фокусира върху правата и опита на хора с увреждания, станали жертви на престъпление, и техния достъп до правосъдие. Това е проект, съфинансиран от Европейския съюз, изпълняван в 7 държави, с провеждане на изследвания на национално ниво, идентифициране на обещаващи практики, създаване на практически полезни инструменти за професионалисти и жертви в системата на наказателното правосъдие, както и подкрепящ международните стандарти в защита правата на хората с увреждания, които са жертви на престъпление.

Изследването установява, че престъпността спрямо хора с увреждания често остава скрита, тъй като за престъпленията не се сигнализира или същите не се разследват. На жертвите рядко се предоставя достъп до правосъдие или в най-добрия случай този достъп е слабо осигурен. “...наследник на починал при пътен инцидент, един от наследниците, беше дете с увреждане и там първоинстанционният съд беше приел, че тъй като е с увреждане, не може да търпи вреди от смъртта на своя родител”, дава пример районен съдия, интервюиран в рамките на изследването.

Друг извод сочи, че хората с увреждания, които все пак достъпват съдебната система, се сблъскват с огромни пречки. Липсват разумни улеснения, включително процедурни; липсва разбиране на жертвите, а в действителност липсват и усилия от страна на разследващи, прокурори и съдии да разберат жертвите; повторното виктимизиране е често срещана последица на наказателното производство, тъй като от жертвите често се изисква да дават показания пред извършителя(ите), да споделят своите истории отново и отново (в някои случаи от три до шест пъти по време на разследването и след това отново пред съда).

Значителен дял от престъпленията срещу хора с увреждания остават неидентифицирани като престъпления въобще. Тази липса на чувствителност към темата изглежда е резултат от високото ниво на предразсъдъци към хората с увреждания в страната. Тези предразсъдъци се допълват от общовъзприетия медицински модел на разбиране на увреждането и се задълбочават от слабата подготовка на специалистите в областта на наказателното правосъдие и в други сектори, които ежедневно взаимодействат с хора с увреждания. Наказателното законодателство и политики страдат от непълноти, като и при двете липсва чувствителност към уврежданията.

Подкрепа за хора с увреждания, жертви на престъпление, е рядкост, в който и да е етап от наказателното производство, включително на ниво сигнализиране за престъплението, разследване, както и в самия съдебен процес, сочи още докладът на сдружение „Шанс и подкрепа“. Не се разпознава важността на комуникационните посредници и специалистите, обучени да подкрепят хората с увреждания при вземането на решения. Това намалява шансовете хората с увреждания, жертви на престъпление, да получат признание или правосъдие за престъпленията, които са преживели. Всъщност, в България подобни практики и специалисти реално не съществуват, а ако ги има,то е изцяло лична инициатива, а не като формално съществуваща роля в системите.

Докладът „Гласове за правосъдие“ подчертава, че в опит за преодоляване на дискриминацията срещу хората с увреждания у нас е прието ново законодателство, но поради системни проблеми, има тенденция тези разпоредби да съществуват само на хартия.

Целия доклад на български и английски език можете да намерите на страницата на проекта: https://validity.ngo/projects-2/voices-for-justice/publications-and-resources/