БХК осъжда идеята за специален закон за клеветата

Български хелзинкски комитет (БХК) е обезпокоен от обявените наскоро планове за приемане от парламента на специален закон срещу клеветата, който да е по-репресивен от сега действащата законодателна уредба. Това каза днес Красимир Кънев, председател на БХК, на специална пресконференция в София.

Намерения за специален закон срещу клеветата бяха оповестени от съпредседателя на парламентарната група на ГЕРБ г-н Красимир Велчев и от министър-председателя г-н Бойко Борисов. “Ако се осъществят, те биха задали погрешна посока на демократичното развитие в България и биха въвели стандарти, които противоречат на международните норми за защита на правата на човека”, каза Красимир Кънев.

В момента в България обидата и клеветата се преследват по наказателен ред чрез тъжба на пострадалия. За обида и клевета също така може да се търси обезщетение по гражданско-правен ред. Сегашната уредба съдържа няколко сериозни проблема, които, според БХК, я правят неадекватна на стандартите на едно демократично общество и изискват законодателна реформа по посока по-малко ограничителна за правото на свобода на изразяване. Кои са тези проблеми:

Преди всичко, обидата и клеветата нямат място в Наказателния кодекс, тъй като наказателната санкция за тях е твърде сурово ограничение. Редица европейски страни през последните години декриминализираха тези деяния и оставиха възможност за търсене на обезщетение за обида и клевета само по гражданско-правен ред. Към пролетта на 2010 г. тези страни включват Босна и Херцеговина, Естония, Грузия, Ирландия, Украйна и Великобритания. През 2007 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с Резолюция 1577 (2007) призова страните-членки да декриминализират обидата и клеветата. Същото направи и Представителя за свободата на медиите на ОССЕ през 2006 г.
Българският Наказателен кодекс допуска да бъде носена отговорност за верни твърдения, ако те не могат да бъдат доказани. Разпоредбата на член 147, ал. 2 от НК допуска деецът да не се наказва ако докаже верността на своите твърдения, но съдържа презумпция, че бремето на доказване лежи върху него. По същия начин и в член 45 от Закона за задълженията и договорите във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Това означава, че е възможно един журналист да бъде осъден за добросъвестно поведение когато не е бил в състояние да докаже верността на своите твърдения.
Предвидените в Наказателния кодекс глоби за обида и клевета са твърде високи и представляват непропорционални санкции за тези деяния. Налагането им в много случаи влиза в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека.
В българското законодателство липсват признати в други юрисдикции и в международното право защити при търсене на отговорност за обида и клевета. Не са освободени от наказателна отговорност общинските съветници за изказвания, които те правят на сесии на Общинския съвет. Законодателството не предвижда освобождаване от отговорност за обида и клевета при изявления, направени по време на съдебни производства и за публикуване на информация от официални източници или от трети лица.
Режимът за преследване на обиди и клевети срещу длъжностни лица, който Наказателния кодекс създава, противоречи на международното право. Според този режим обидата и клеветата срещу длъжностно лице или представител на обществеността се преследват по-тежко, отколкото ако е оклеветен обикновен човек. Това е в драстично противоречие с международното право, което изисква точно обратното – по отношение на длъжностните лица и представителите на обществеността, предвид на това, че са публични говорители по обществени проблеми, а някои са приели управленски роли, степента на допустимата критика следва да бъде по-висока, а наказанията за обида и клевета срещу тях – по-ниски отколкото при обикновените граждани.

Вместо да се стремят да предложат законодателни решения на тези проблеми, представителите на управляващите търсят още по-сурови репресии срещу обидата и клеветата. Техните намерения са да защитят хората на власт в още по-голяма степен отколкото те са защитени в момента. БХК призовава гражданското общество и медиите да дадат отпор на тези опити и да предизвикат законодателна реформа към по-малко ограничаване на свободата на словото.

За допълнителна информация:
Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет
krassimir@bghelsinki.org,
0886 605 904