България е платила над 1.7 млн. евро за загубени дела в Страсбург

Държавата е платила 1.778 млн. евро за последната година и половина по над 150 дела, по които България е била осъдена в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Сумата е за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и за разноски по процесите.

Около три четвърти от делата са по жалби заради нарушено право на процес в разумен срок. Десетки са казусите, в които хората, спечелили в Страсбург, са водили дела в България, продължили над десет години. Според Европейския съд забавянето се е случило, въпреки че процесите не са се отличавали с "фактическа и правна сложност", и затова е присъдил обезщетения от няколкостотин до няколко хиляди евро за всеки отделен случай.

Най-голяма сума - 394 241 евро, е платена по делото "Белев и други срещу България". Жалбоподатели са 42-ма бивши работници на плевенската рафинерия "Плама" АД, чиито договори били прекратени. Те завели дело срещу дружеството, тъй като предприятието отказало да плати полагащите им се обезщетения.

През 1998 г. съдът се произнася в тяхна полза, но работниците отново не получават обезщетения, защото заводът има задължения и към държавата, а те са с приоритет пред частните вземания. Съдът за правата на човека обаче отсъжда, че "жалбоподателите са претърпели необосновано и непропорционално ограничение на правото им на изпълнение на съдебно решение по вина на властите".

Държавата е платила обезщетения от десетки хиляди евро и по дела за т.нар. казус със запетайката. Става въпрос за случаи, при които жалбоподателите са купили апартаменти, които са били одържавени по времето на социализма. След 10 ноември 1989 г. съдилищата са обявили договорите за продажба за нищожни, а жилищата са били реституирани на предишните им собственици.

Мотивът за решенията на българските магистрати е бил, че сделките са подписани от некомпетентно лице - зам.-министър или зам.-кмет. Според съда в Страсбург е нарушено правото на собственост на жалбоподателите и при тези казуси "не е намерен справедливият баланс между нуждите на генералния интерес на общността и изискванията за закрила на основните права на индивида". По такъв казус на семейство Пешеви е присъдено обезщетение от 102 хил. евро, а на сем. Гюлеви - 79 хил. евро.

Не са малко и случаите, при които България е била осъдена заради полицейско насилие. През 1999 г. баща и син били нападнати от служители на реда заради съмнения, "че наблюдавали определени посетители на язовир "Искър". При атаката полицаите дори стреляли. Европейският съд по правата на човека отбелязва, че "малтретирането не може да бъде оправдано по никакъв начин в едно демократично общество". Освен това разследването по случая е продължило четири години, като според съда в Страсбург властите са подходили изключително формално, прекратявайки производството с мотива, че има важни процедурни пропуски. По случая е присъдено обезщетение от 19 хил. евро.

Над 33 000 евро са платени на родителите на застреляния от антитерористичния отряд на МВР през 1999 г. Ганчо Въчков-Ганеца. Според Европейския съд за правата на човека акцията по задържането на обявения за автокрадец е била погрешно планирана, а използваната сила и стрелба срещу него не са били необходими.

Изчисленията показват, че от 1992 г. досега България е платила около 5 млн. евро обезщетения по дела в Страсбург, но официална обобщена статистика няма.
Правителството търси начини да намали жалбите срещу България
Възможно е държавата да завежда искове срещу служители или институции, виновни за осъдителни присъди срещу България в Страсбург. Това каза министърът на правосъдието Маргарита Попова в отговор по време на парламентарния контрол в петък. От думите й стана ясно, че усилията ще са насочени към разработването на механизъм за недопускане на толкова много жалби срещу България. Подобна инициатива през 2008 г. опита и предшественичката на Попова - Миглена Тачева.
Правосъдният министър увери, че за изплащането на обезщетенията, определени от съда за правата на човека, има стриктна процедура и присъдените суми се превеждат в тримесечен срок от влизането на решението в сила. Наскоро България беше посочена като държавата, срещу която съдът в Страсбург е издал най-много присъди за нарушени човешки права, след Турция и Русия.

Източник: Дневник