България задържа търсещи закрила и мигранти най-дълго спрямо страните в ЕС

Изследване разкрива влошаване на физическото и психичното здраве при задържаните, лоша храна и медицински грижи Задържането се прилага все по-често като първа мярка по отношение на търсещи закрила и мигранти, които пристигат в Европейския съюз. Това е един от тревожните изводи на европейския доклад "Търсещите закрила: задържани вместо защитени", който беше представен днес на конференция в София.

Докладът DEVAS (Detention of vulnerable asylum seekers) посочва, че в някои държави-членки безразборно се задържат всички, които пристигат на границата им за неопределен престой, докато в други се прилагат по-стеснени условия, при които се изключват от задържане дадени групи лица. Има различия и при гаранциите и условията на живот: в някои държави-членки се предоставят психологическа помощ, достъп до преводачи и адекватно пространство за живеене; в други държави-членки, между които България функционират центрове за задържане, които малко се различават по своите външни признаци от затворите – с решетки на прозорците и високи телени огради.

Проектът DEVAS е осъществен от Европейската йезуитска бежанска служба, в партньорство с други неправителствени организации, сред които и Български хелзинкски комитет и обхваща 23 държави-членки на ЕС. Периодът на проучване е 2008-2009г., а окончателният Общ европейски доклад DEVAS бе представен пред Европейския парламент през месец юни 2010г.

При средна продължителност на задържането от 14.21 месеца за България се установява най-голяма продължителност на задържането сред всички 23 държави членки (35 месеца). При задържаните в България се установява по-висок от средния брой за ЕС женени/омъжени лица и такива, които преди задържането са живели много дълго време в страната.

Данните за страната показват съществено влошаване на физическото и психичното здраве, след като лицето бъде поставено в условия на задържане. Влошаването на състоянието се задълбочава с удължаване на задържането.

За всички задържани в България лица липсата на информация е най-тревожният проблем. Задържаните единодушно подчертават острата необходимост от достъп до повече информация за причините за задържането им и перспективите за освобождаването им. Лошите материални условия в центъра за задържане в Бусманци, както и липсата на нормална храна и медицински грижи са също обстоятелства, определени като специфични за страната. Особено тревожна е констатацията, че от изследваните държави-членки единствено в България липсва съдебна проверка по служебен почин на задържането, а такъв контрол се провежда за пръв път едва 6 месеца след като лицето е било лишено от правото си на свободно придвижване.

Авторите на доклада за България подчертават, че трябва строго да се забрани задържането на търсещи закрила. За задържането им няма правни или практически основания, тъй като търсещите закрила по закон не могат да бъдат депортирани или отведени поради принципа за забрана на принудителното връщане (non-refoulement).

Най-наложителните предложения за незабавни законови промени са: при задържане с цел депортиране да се прилага автоматично съдебен контрол, за да се преразгледат правните основания за задържането и действителната нужда от него; на всички задържани да се осигурява правна помощ; да се премахне правото на съда да продължава срока на задържането, ако се надвишават съответно 6 + 12 месеца, тъй като това е в противоречие с правото на ЕС; да се въведе изрична забрана за задържането на деца – придружени или непридружени.

За повече информaция:
Илиана Савова, директор на програма за правна защита на бежанци и мигранти на БХК, refunit@bghelsinki.org;
02/988 00 57