Държавата не трябва да финансира партии и медии, използващи реч на омразата

Близо две трети от хората в България смятат, че държавата трябва да ограничи публичното финансиране на политически партии, ако техните ръководители правят изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинствени обществени групи. Повече от половината пък одобряват да се спре предоставянето на национални и на европейски публични средства на медии, които използват реч на омразата.

Това са част от изводите на проучване на Институт "Отворено общество" за нагласите на обществото към езика на омразата, проведено в периода 22 април – 14 май 2016 г. и представено днес. "Речта на омразата е предпоставка за дезинтеграция на България от Европейския съюз", заяви Георги Стойчев, изпълнителен директор на институт "Отворено общество". Той каза, че изследването се е случило в условията на негативна промяна. "С времето нещата се влошават. Речта на омразата е по-широко разпространена, а готовността на българското общество да реагира е по-слаба. Въпросът е дали това това е краткосрочна тенденция или е дългосрочно заради структурни промени в общество", каза още Стойчев.

За последната година

разпространението на речта на омразата като явление се разширява, а готовността на обществото за съпротива срещу него намалява

Тази тенденция е трайно установена в публичното говорене, а през последните две години се и увеличава.
Въпреки това по-голямата част от анкетираните смятат, че прокуратурата трябва да преследва журналисти и политици, които изразяват неодобрение, омраза или агресия срещу представители на малцинствени групи. Над 60% смятат, че агресивният национализъм също трябва да бъде преследван.

Склонността за съобщаване на органите на властта за такива престъпления обаче остава доста ниска – само 23% от анкетираните биха подали лично сигнал в полицията, ако станат свидетели на реч на омразата.

Училищата и телевизията - място за разпространение на речта на омразата

Изследването показва, че в училищата трайно се разпространява езикът на омразата, но и там не се работи достатъчно за равенство и противодействие. Учителите имат слаба чувствителност към проблема, не разполагат със специфични образователни инструменти за намеса, а нерядко и самите те изразяват расистки и ксенофобски настроения. Според препоръка 15 от 8.12.2015 г. на Европейската комисия против расизма и нетолерантността дезинформацията и неразбирането са в основата на разпространението на речта на омразата и затова е необходимо в образователната система да бъдат приложени мерки за нейното ограничаване.

Хората свързват разпространението на речта на омразата най-често с телевизията. Изследването отчита и нарастването на ролята на интернет. "Голямо значение като места за разпространение на речта на омразата обаче имат и магазини и заведения (почти една трета от респондентите, които са чували реч на омразата, са я чували там), общественият транспорт (всеки пети от чулите реч на омразата съобщава, че това е станало в обществения транспорт) и на работното място (почти 15% от чулите реч на омразата споделят, че това се е случило на работното им място)", констатира още "Отворено общество".

Кой говори

За първи път в изследването през 2016 г. на въпроса кой говори с реч на омразата е включена възможността за отговор - "обикновени хора". Това е и най- честият отговор - над 70% от анкетираните казват, че са чували езика на омразата от обикновените хора. На второ място са журналисти, а на трето - политиците.

"Както показват и случаите с медийното отразяване на групите за незаконното задържане на имигранти от пролетта на 2016 г., речта на омразата и оповестяването на престъпления от омраза проникват безпроблемно от средата на говорене на "обикновените хора" в медиите и в политическата реторика. Случаи на престъпления от омраза биват отразявани в медиите като похвала на достойно поведение в помощ на институциите, и при това, изглежда, нито в медиите, нито в политическите институции не успяват да се задействат механизмите за контрол и възпиране на речта на омразата (редакторска намеса, етични правила на журналистическата професия, вътрешна регулация в отделните медии и политически институции като Народното събрание например).

Сериозно притеснение буди фактът, че в обществените нагласи през 2016 г. речта на омразата се свързва и с изказвания на експерти и държавни служители", показва още изследването.

Източник: Дневник