Държавният департамент на САЩ за човешките права в България: полицейско насилие, медийна цензура и зависимости, корупция

Държавният департамент на Съединените американски щати (САЩ) публикува годишните доклади за състоянието на човешките права в отделните държави по света. 

В главата, посветена на България, Държавният департамент извежда като сериозни проблеми, свързани с правата на човека: насилие от страна на полицията; произволни арести; сериозни проблеми със съдебната независимост; ограничения върху свободното изразяване, включително медийна цензура, насилие и заплахи от насилие срещу журналисти; корпоративен и политически натиск върху медиите; връщане на бежанци и лица, търсещи убежище; сериозни корупционни действия; престъпления, включващи насилие и заплахи с насилие над роми; насилие над деца; престъпления, в това число насилие или заплахи за насилие, насочени към лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални, транссексуални и интерсекс лица.

В доклада се подчертава, че българските власти са предприели стъпки за преследване и наказване на длъжностни лица, извършили нарушения на правата на човека, но действията на правителството са били недостатъчни и безнаказаността остава проблем в държавата ни.

Полицейско насилие

Докладът цитира съобщения за държавни служители, използващи насилие и унизително отношение. Един от първите примери е как на 10 юли полицията бие и задържа Димитър Педев за хулиганство по време на антиправителствените протести  в София, като твърди, че ги е провокирал. Педев, който обяснява, че е бил минувач, а не протестиращ, се чувства зле в затвора и е преместен в болница, където майка му съобщава, че го е намерила „с хематом и мозъчно сътресение, прикован в болнично легло.

Полицейската жестокост в затворите и местата за задържане се случва безнаказано, пише в документът и цитира прокурорска статистика, цитирана от БХК, в която се посочва, че през 2019 г. прокуратурата е проследявала 78 открити дела за полицейско насилие, приключила 67 дела и е извършила 13 разследвания, в резултат на които няма обвинения, няма обвинения и няма присъди. Според БХК физическото насилие над задържани от полицията е широко разпространено и засяга несъразмерно заподозрени роми. Повечето случаи не са включени в статистиката, тъй като жертвите често не съобщават за това, защото повечето смятат, че докладването на злоупотреба е безсмислено.

През септември главният прокурор докладва на Народното събрание, че са разследвани 15 случая на полицейско насилие.

 Документът отделя  и специално място на полицейското насилие срещу протестиращите по време на антиправителствените протести срещу премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев през 2020 г. БХК и омбудсманът получиха многобройни съобщения за „непропорционално използване на сила“ срещу ненасилствени протестиращи, включително нанасяне на юмруци, ритане, влачене и побой на белезници. Омбудсманът отбеляза, че някои полицейски служители са използвали месингови кокалчета, което е незаконно. Разказва се и случаят с видео, споделено онлайн, което показва как на 10 юли от полицията слагат белезници на протестиращия студент по право Евгени Марчев и го влачи зад колона, където четирима служители го ритат и бият. 

Анализаторите описват и казуса  с „незаконния арест и полицейското насилие срещу журналиста Димитър Кенаров“, докато Кенаров отразява именно тези протести като припомня, че в отговор на медийно запитване през декември, Министерството на вътрешните работи съобщи, че въпреки видимите рани на Кенаров и множество свидетелски показания, вътрешното разследване заключи, че няма доказателства, че полицията е използвала сила срещу журналиста и приключи разследването.

Условия в затворите и местата за задържане 

Условията в затворите и центровете за задържане като цяло са лоши. Има съобщения за пренаселеност в някои от тях, насилие от затворник върху затворник, корупция на затворническия персонал и неадекватни санитарни, жилищни и медицински заведения. 

Споменават се изключително лошите условия в пренаселения център за задържане в Габрово, „последният подземен затвор". През май БХК призова Висшия съдебен съвет да включи жалби на затворници за изолация, изтезания и унизително отношение в списъка на „спешните" дела, които съдилищата са имали право да преразгледат по време на извънредното положение на COVID-19. През април BHCюК съобщи, че обвиняемите в ареста в Централния софийски затвор се оплакват от „липсата на мерки за здравна защита“ по отношение на заплахата от COVID-19.

Свобода на словото

Корпоративният и политически натиск, съчетан с нарастващата и непрозрачна концентрация на медийната собственост и дистрибуция, както и регулирането на ресурсите – включително средствата от ЕС – от страна на правителството, сериозно увредиха медийния плурализъм, се посочва в документа, който се позовава на докладите и анализите на редица международни институции и неправителствени организации, които през годината са констатирали тревожни тенденции на спад в независимостта на обществени медии,засилени корпоративни и проправителствени влияния и концентрацията на медийна собственост.

В анализа на департамента се отделя място и на бизнесмена и депутат Делян Пеевски, който официално притежава пет вестника в България, с коментар, че той многократно използва контрола си върху каналите за разпространение на печатни медии и приходите от реклама, за да осигури положително отразяване на определени политици и на главния прокурор. 

Докладът цитира и позицията на БХК, че  свободата на изразяване е била в „състояние на свободно падане“, белязано от „тежък политически натиск върху журналисти и медии“ и „опитомяване“ на обществените медии. Анализаторите цитират НПО сектора, че политически мотивирана реч на омразата, улеснена от присъствието на националистически партии в правителството, се е увеличила през последните години.

В доклада се посочва, че в страната се налага цензура и ограничения на съдържанието в медиите: журналистите съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагане на политически гледни точки от корпоративните лидери, с подразбиращата се подкрепа на правителството. Подробно се описва и как началото на 2019 г. олигархът Кирил Домусчиев придоби най-големия частен медиен оператор в страната Nova Broadcasting Group, за уволненията на редица журналисти там и подменяни от ръководители и журналисти от Канал 3, за която се смята, че е обвързана с Делян Пеевски. 

Американският държавен департамент се спира и на случая с обвиненията срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз Асена Сербезова заради публичното й предупреждение за евентуален недостиг на лекарства поради пандемията на COVID-19, която беше обвинена в разпространение на невярна информация и според обвинението „предизвикала ненужна тревога“. Това се дава като пример как българските прокурори използват разпоредба на наказателния кодекс, наказвайки разпространението на невярна информация, за да потиснат свободата на словото и да атакуват критикуващите правителството. 

Корупция и липса на прозрачност в управлението

Макар законът в България да предвижда наказателни процедури за корупция от длъжностни лица, правителството не прилага ефективно закона и работещи на всички нива в управлението се включват безнаказано в корупционни практики. Има редица сигнали за корупция в правителството, включително за подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване, нарушения на поръчките и влияние върху търговията.

През май годишният доклад на ЕК определи корупцията като основна пречка за инвестиции, като отбеляза, че „предизвикателствата продължават да съществуват в борбата с корупцията“ и че страната „все още няма солидни резултати от конкретни случаи на корупция на високо ниво“ . Според годишния доклад на прокуратурата по-малко от 5 процента от присъдите за корупция са довели до затвор, цитират в анализа.

Бежанци 

Докладът цитира правозащитни организации, които съобщават за широко разпространени практики на „отблъскване“, насилие, грабежи и унизителни практики срещу мигранти и търсещи убежище по границата с Турция.

НПО сектор

В доклада се споменава как определени политически партии, граждански движения и медии публично атакуваха и се застъпиха за закриване на някои НПО, които защитаваха определени малцинствени групи и получиха финансиране от чуждестранни донори.

Пълният доклад за България може да прочетете тук.