Джеймс Уорлик: Дефинирането на национален идеал ще направи по-лесна интеграцията на малцинствата в България

Какво научихте от посещението си в ромското гето на Ямбол?

Дори тази толкова кратка визита показа, че няма един кратък отговор на въпросите, които поставя ромската общност в България. Трите къщи, в които влязох, бяха толкова различни! С уговорката, че това в никакъв случай не могат да бъдат истинска къщи, първата от тях беше най-лошото, което може да се види в едно гето. Втората даваше повод на жената, която ме посрещна в нея, да каже:"Виж, колко чиста е къщата ми!". Третото семейство беше също впечатляващо само по себе си. То дори може да бъде прието като пример за щастливо развитие на нещата след разрушаването на бл. 20.

Докато се разхождах по улицата на ромската махала в Ямбол аз спрях да говоря с жена, която стоеше пред портата на истинска къща. И когато я попитах от колко време живее там, тя каза: "О, това е къщата на баща ми. Аз винаги съм живяла тук!". Тя имаше две дъщери на 16 и 18 години и двете бяха на училище! Ето, това са различни роми. Те имат къщи, макар и мизерни, но все пак техни собствени къщи, дъщери, които въпреки че са на 18 години, все още не са омъжени... И вероятно именно това са ромите, които имат най-голям шанс да се интегрират.

Каква може да бъде Вашата роля в усилията за справяне с проблемите на българските роми?

Моята роля може да е много малка. Аз не искам хората да виждат само негативната страна на ромската общност в България. Това обаче зависи и от начина, по който медиите отразавят събития като т.нар. "Случай Бл.20" или моето посещение в Ямбол. Защото те могат да помогнат за преодоляването на стереотипите в отношението към ромите, но могат също да ги подхранват и дори да ги задълбочат. Ако непрекъснато се повтаря, че ромите никога не са били част от българското общество, че те никога не работят, че живеят в бордеи, това няма да доведе до нищо друго, освен до непрекъснато подхранване на стереотипите в отношението към ромската общност.

Има обаче и друга възможност. Ако медиите успеят да покажат в достатъчно убедителна светлина семействата и хората, които са успели да се откъснат от порочния кръг, в който са затворени българските роми, надеждата за промяна става по-голяма, става реална. В София аз често се срещам с група млади, добре образовани и реализирани роми, които са професионалисти в областите, в които работят. Тези хора са наистина впечатляващи и аз съм сигурен, че повечето българи дори не знаят, че роми като тези млади хора изобщо съществуват. Те са на възраст между 20 и 30 години – журналисти, бизнесмени, служители в Парламента... Всички те не крият, че са част от ромската общност в България. Раснали са в различни семейства, но това, което ги обединява, е винаи трудният път, който са извървели. Те обаче са си извоювали правото да кажат: "Аз съм ром и съм горд с това!".

Когато се срещам с тези млади роми аз редовно им задавам въпроса: Как успяхте да излезете от средата си? Когато се връщате в родните си места, вашите връстници, хора, с които сте израснали, са си още там, нали? Защо това, което се е случило на вас, не се случи и на тях?

Тези наистина обнадеждаващи примери идват само да покажат, че става дума за общност, която не бива да бъде игнорирана. И второ – няма и не може да има едно стандартно решение за проблемите на тези хора.

Защо като посланик на САЩ в София сте така активно ангажиран с проблемите на ромите у нас?

Като посланик, като приятел на страната ви, аз не мога да бъда ангажиран само с част от България или българското общество. Аз съм ангажиран с идеята за успеха на всички българи, а ромската общност е част от тях, независимо, че има хора, които биха предпочели това да не е така. Както всички останали, ромите заслужават уважение и достойнство, което да бъде пазено. Това обаче са неща, от които голяма част от българските роми са лишение. Още по-лошо е, че част от самите роми сами не вярват, че могат да имат достойнство, че могат да бъдат уважавани...

В Съединените щати ние също имаме общности в неравностойно положение и проблемите ни с тях са почти същите, като тези, които вие в България имате с ромите. В този смисъл малката роля, която аз бих могъл да имам в решаването на тези проблеми, е да обърна вниманието на обществото върху тях, без всъщност да мога да ги реша.

Случаят "Бл. 20 в Ямбол" – част от проблема, за който говорите ли е или е част от решението му?

Блок 20 бе една забираща рана. В този случай опитът за решаване на проблема само показа, колко тежък е той. Аз разбирам защо на общинските власти в Ямбол се е наложило изобщо да се занимават с бл.20. Хората, които са живели в него са имали покрив над главите си, но в края на краищата той е бил превърнат в истинско гето. Естествено никой не иска "Бл. 20" в квартала си. Общината се е опитала да реши проблема, но решаването на единия проблем води до друг. Там, на място в ромския квартал на Ямбол, аз видях и добрата и лошата страна на последиците от това, което се е случило.

През лятото на тази година ромите, които Франция върна принудително в България, станаха причина за бурен дебат, както в България, така и в Европейската комисия. Какъв е Вашият коментар за този случай?

Същинската история не беше депортирането на ромите от Франция. Това беше само заглавието й. А истинският проблем зад заглавията е състоянието на ромските общности в Сърбия, Българи, Румъния...Как се работи по интеграцията им в българското или румънската общество. Случаят в Ямбол също не е единичен. Знаете, че подобни проблеми има и в София, и в Пловдив, във всеки голям град...Така, че въпросът не е в това, че роми са били депортирани от Франция, където са живели нелегално. Въпросът е, какво се прави, за да не се повтори това. Разбира се, лесен отговор няма. Има обаче хора, които мислят, че интеграция не е нужна. Както в Съединените щати, така и тук те мислят, че няма полза от това да се полагат усилия за решаването на проблема, че той може да бъде изолиран в малки общности и че така ще изчезне от самосебе си. Както ясно се вижда обаче, решението е в способността да се мисли във вярната посока и да се вземат правилни решения. Отговорността, която ромската общност също трябва да поеме, е част от това решение.

Смятате ли, че българските роми могат да станат причина и за други подобни проблеми в бъдеще?

Как могат да бъдат предотвратени те? Както вече съм казвал и друг път, проблемът не се състои само в това ромите да бъдат интегрирани напълно в българското общество, да бъдат накарани по някакъв начин да придобият българско самосъзнание. Големият въпрос е в това, как обществото би могло да си изработи "рецептори" за различността на другия, да я осъзнае като ценност и да се научи да се радва на различията. Именно за това аз бих се радвал да видя в бъдещето напред интегрирани роми, които са щастливи от факта, че са успели да излязат от средата си, да се превърнат в лидери на общността си, но и държат на корените си. Аз отново ще дам пример от опита, който ние в Съединените щати имаме с интеграцията на испанскоговорящото или азиатското малцинство. Всички тези хора полагат огромни усилия, за да бъдат част от американското общество, да бъдат американци. Но в същото врме и въпреки проблемите, които имат в общностите си, те непрекъснато подчертават произхода си, споменават корените си.

В този смисъл, това което изглежда най-важно в България, е да бъде ясно дефиниран националният идеал, който да стане привлекателен за малцинствата. Така и интеграцията на ромите или което и да е друго малцинство със сигурност няма да представлява толкова голям проблем, колкото сега.

Споделяте ли мнението на бившия френски посланик в София Етиен дьо Понсен, според когото трябва да се създаде държавен пост за интеграцията и решаване на проблемите на българските роми?

Не, аз любезно няма да се съглася с френския си колега, че е необходима правителствена структура. Това не е решение. Не мисля, че някой, който стои там в Министерския съвет, министър на ромите или както и да се нарича, може да замести политическата воля за решаването на проблемите.

Как оценявате нивото на толерантност към ромите в България?

Намирам, че българите имат много висока култура на толерантност към малцинствата. Това е може би е свързано с историята на страната ви. Истината обаче е, че в обществото ви има създадено отношение, комплекс от предразсъдъци, а именно че "ромите са проблем"!. Но по-важното е друго. Българите не възприемат ромите като проблем само защото те изглеждат по различен начин. Това е много положителна особеност на обществото ви, изключително важен елемент на толерантността, за която говоря. Различното отношение се проявява, когато се заговори за ромите като малцинствена група, като общност, когато стане дума за гетата им. Това действително е проблем, върху решаването на който трябва да се работи.

Ето например, статиите които се появяват във вестниците са почти винаги ориентирани пак около това, че "ромите са проблем". И сякаш израза на тази нагласа не оставя свободно място за развиването на другите теми – образованието на ромите, тревожната тенденция на ранните бракове, при които момичета на по четиринадесет години стават майки... Изобщо за ромите се говори като за група, не като за съвкупност от индивидуалности. А положителни примери има. Погледнете корицата на последния брой на списание "Вагабон" (Vagabond). Лицето, което гледа от там, е на Деница Михайлова. Тя е първата жена от ромски произход, която работи за българското министерство на външните работи в цялата му история. Това е вдъхновяващо! В този смисъл вглеждането отблизо в случаят "Блок 20" в Ямбол само потвърждава факта, че не съществува глобален проблем с ромите в България. Съществува комплекс от множество малки индивидуални проблеми на ромската общност в страната.

А как според Вас ромите могат да бъдат въвлечени в политическия живот на страната по начин, който да им позволи да защитават реално интересите си?

Да, българските роми имат нужда от глас. Забележително е това, че Деница е единственият представител на ромската общност на отговорна позиция в българското правителство. Доколкото зная, в Народното събрание също има една единствена представителка на ромското малцинство. Българските турци също са минали през своите проблеми в България при това за доста дълъг период от време. Те обаче имат глас в българския Парламент. Именно защото нямат ясно изразени лидери, защото нямат свое представителство в политическата система на страната, ромите често са били просто използвани за целите на политиката. Всички сме чували за историите с купуване на гласовете им по време на избори.

Какви са стъпките, които българските правителства (сегашното и следващите) трябва да следват, за да стъпят на пистата за решаване на проблемите на ромите?

В началото на всичко, както вече казах, е политическата воля за справяне в проблема. Не само правителството, но и българското общество трябва да има волята да разпознае проблемите, да си даде сметка, че те са важни за бъдещето на страната, че решаването им ще бъде трудно и да се обърне с лице към тях. Това е необходимо, защото постигането на успех ще отнеме години и ще изисква пълно отдаване. Да, за нещастие тези хора са безработни, необразовани, твърде често криминално проявени, те пълнят затворите в страната... По тази причина аз напълно разбирам защо българите искат просто този проблем да го няма, да изчезне. Но той няма да изчезне току-така, защото е част от България. Това е проблем, който изисква полагането на усилия, за да бъде превърната ромската общност в продуктивна част от обществото.

Разбира се, всичко за което говорим, има и икономическо измерение. Според доклад на Световната банка от 2009г. заради неадекватно участие на ромите в пазара на труда в България страната губи около 370 млн. евро всяка година. Това е четири пъти повече от средствата, които държавата отделя всяка година в бюджета си за детско здравеопазване и три пъти повече от парите, с които се субсидира болничната система.

В същото време в България има и успешни примери за справяне с тежките условия, в които живеят ромите. Ето например Каварна. Там кметът Цонев е успял да се договори с членовете на общността, че не може да им даде земята, върху която до неотдавна се е намирало ромското гето в града. Но ако те построят върху нея къщите си, спазвайки всички закони и регулации, общината ще се заеме с инфраструктурата в квартала им – улици и тротоари, канализация, питейна вода и т.н. Цонев е удържал на думата си, а хората са построили наистина хубави къщи. В квартала им има и детска градина и когато аз отидох там бях буквално изумен, защото това беше детска градина, която може да се види дори и в Съединените щати. А само преди няколко години на същото място е имало гето, като това, което може да се види в почти всеки голям български град. Така че системата може да работи.

Брюксел създаде Европейския социален фонд (ЕСФ). От него 12 страни членки на ЕС, сред които и България ще си разделят общо 13.3 млрд. евро по програми за интеграция на ромите и други уязвими групи. Мислите ли, че тези средства ще бъдат коректно усвоени, като се има предвид, че и сега различни НПО осъществяват програми за ромска интеграция с евросредства, но те са по-скоро прикритие за политическо влияние сред ромите?

Фактът, че има европейски средства, които могат да помогнат за образованието или здравеопазването в ромските общности, е окуражаващ. Както вече казах, за постигането на успех освен политическа воля ще са необходими и много пари, които да бъдат похарчени разумно.

Това, което аз съм направил в София, е създаването на група от организации и институции, които се занимават с решаването на проблемите на ромите в България. Тя включва представители както на УНИЦФ, така и на световната банка, на Европейската банка за възстановяване и развитие, фондациите "Америка за България" и "Отворено общество", Националния демократически институт в САЩ, Червения кръст, представители на Европейската комисия в София и българското правителство. "Работейки по своите собствени канали, всички тези организации трябва да говорят помежду си и това помага паричните ресурси, предназначени за решаването на различни проблеми, свързани с ромската общност, да бъдат похарчени по най-разумния начин, обяснява идеята си Уорлик. И след като Световната банка в лицето на президента си Боб Зелик, който посети България през лятото на тази година, пое ангажимента да работи с ромските общности в региона, сега фактът, че и ЕС също отделя средства за това, е добър знак".

Всяка една от споменатите организации разполага със своя собствена експертиза по проблемите на ромите. Ето например УНИЦЕФ са ангажирани с ранното обучение на ромските деца. С радост научих, че Червеният кръст също има своя програма за работа с ромите. Разбира се огромни средства, предназначени за тази общност, бяха пропилени. Американската агенция за международно развитие например също имаше свое присъствие в България. Те похарчиха за ромската общност милиони долари, но какъв резултат могат да покажат сега? Нищо!Именно за това аз твърдя, че преди да започнем да харчим пари, трябва най-напред да имаме ясна формула за това, как точно може да бъде прекъснат порочният кръг, в който се движи ромската общност.

Източник: Капитал