Георги Лозанов: Подслушването стана втора информационна система в обществото

Подслушването се превръща във втора информационна система и това е разрушително за медийната публичност, заяви в понеделник председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов в рамките на конференция, организирана от фондациите "Медийна демокрация" и "Конрад Аденауер".

"Дори в комунистическото общество, когато се знаеше, че се подслушва, това бе тайна дейност", каза Лозанов в контекста на признанията на Ваньо Танов от СРС-та, че знае, че е подслушван. Според него ситуацията в България е притеснителна. Той припомни, че информацията, която е събрана чрез подслушване, е събрана чрез нарушаване на човешки права.

Лозанов коментира, че когато информацията, събрана чрез СРС-та е затворена в институциите, тя е като ядрен отпадък и трябва да се предотвратят възможностите за изтичане. Той призова политиците да дадат отговори за съдържанието на записаните разговори, но и разкритикува медиите за тяхната реакция.

"През последните дни медиите отвориха широко врата за такъв тип информация. Работата на медията по въпроса е докъде и по какъв начин тя може да допуска информация, събрана в нарушение на човешките права. В "жълтата" медия тя (тази информация, бел. ред.) отговаря на нейния тип интерес към света наоколо, но във всички случаи много силно проблематизира качествената медия", каза Лозанов.

Той допълни, че "качествената медия" работи с професионални стандарти и трябва да реагира, за да не позволи изместване и цялата среда да се превърне в един "Биг брадър". Лозанов заяви, че има голям риск именно това да се случи до изборите през есента.

Шефът на СЕМ настоя да се създаде стандарт в Етичния кодекс на българските медии, който да даде отговор на този проблем.

Деканът на журналистическия факултет в Софийския университет Тотка Монова каза от своя страна, че акцентът на поредния медиен скандал със СРС-та не е дали се нарушават граждански и човешки права, а кой какво и защо казва.

Според нея апатията е всеобща, хората не се чувстват защитени нито от медиите, нито от политиците. "Начинът, по който тази информация с подслушването е била предадена на медиите, е със слаб сценарий, слаба режисура и слабо изпълнение", каза Монова.

"Пред очите ни завършва изграждането на тъй наречения "корпоративен карцер" в медиите – което означава комбинацията от новини и забавни програми. Целта е да бъде изолирана аудиторията от истинските социални теми и анализи", допълни тя.

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева отказа да коментира скандала по същество. Тя се обяви за "хармоничното проявление на връзката между медиите и политиката" и обясни, че за това е необходимо да бъдат "създадени и утвърдени стандарти на поведение".

"За мен като председател на Народното събрание е изключително важна парламентарната публичност и затова задавам въпроси за начина, по който медиите представят политиците – дали това е "пленарна" публичност или кулоарна, кое експлоатират медиите и на какво политиците сме подвластни", каза Цачева.

Източник: Mediapool