Източна Европа да търси общо решение на ромския проблем

Етническите мнозинства в някои европейски страни не искат да живеят с ромите, коментира Дойче веле. Но това е даденост, която не може да се промени. Възможно ли е да се реши този проблем?

Неотдавна президентите на централноевропейските държави от Вишехрадската четворка заявиха, че не могат да се справят с този въпрос. Чехия, Словакия, Полша и Унгария ще координират усилията си, но ще привлекат и други източноевропейски държави, в които живеят значителни ромски малцинства.

Признанието на четирите от Централна Европа е само още едно от многото доказателства, че ромите отдавна вече не са проблем на отделните национални държави, а на целия Европейски съюз.

Преди известно време Франция депортира група български и румънски роми, а действията на френското правителство предизвикаха остри критики от страна на Европейската комисия и бяха следени от цялата европейска общност. Впоследствие български роми заплашиха, че ще се изселят в Хелзинки.

Чешките роми традиционно търсят убежище в Канада

ЗАРАДИ КОЕТО БЕ ОТМЕНЕН БЕЗВИЗОВИЯТ РЕЖИМ МЕЖДУ ДВЕТЕ ДЪРЖАВИ.

И Чехия, и Словакия, които бяха една държава до началото на 90-те години, често стават обект на критики отвън за дискриминация на ромите в училище и на работното място, за тяхното гетоизиране. България и Чехия имат сериозен проблем с изоставените деца в домовете, а това до голяма степен е проблем на ромската общност: 60 на сто от децата в домовете в Чехия са от ромски произход.

Колко интернационализиран е ромският проблем, днес показа случаят с 10-годишното ромско момиче от Румъния, което стана майка и роди бебето си в болница в Испания.

Навсякъде в Източна Европа имат едни и същи проблеми с ромите ­ какво по-логично от идеята да се търсят и общи решения? Защо България да не координира политиката си по отношение на ромите с държавите от Вишехрадската четворка? Така, както Германия и Франция (“моторът на ЕС”) и до днес координират действията си по общата валута. Около 250 000 са ромите в Чехия, 530 000 ­ в Румъния, около 700 000 ­ в Унгария, където близо 90 на сто от ромските жени са безработни. Високата безработица, престъпността и бедността са проблеми на ромските общности навсякъде.

Но най-драматичният проблем, свързан с ромите, е почти невъзможното съжителство между мнозинството и малцинствената общност. Расизмът и омразата, които днес се изливат особено в интернет, ВЕЧЕ СТАНАХА БАНАЛНО ВСЕКИДНЕВИЕ В НОВИТЕ ДЕМОКРАЦИИ

Брутални убийства на роми, и то по расистки мотиви, имаше в Чехия и Унгария, а походите през ромски квартали на междувременно забранената екстремистка Унгарска гвардия всяваха страх и напрежение.

Унгария вече обяви, че по време на нейното председателство акцентът ще бъде върху енергийната сигурност и положението на ромите. В Европа живеят 12 милиона роми и всяка от страните със значителни ромски общности е длъжна да се ангажира с конкретни цели ­ подобряване на заетостта, мерки срещу бедността, задържане на ромските деца в училище. Унгария вече даде пример с така наречената позитивна дискриминация. Будапеща въведе квоти за роми в държавния сектор: 30 на сто от работните места, включително и в полицията, трябва да бъдат запълвани с кандидати от ромски произход.

В обобщение: през 2011 година така наречените нови демокрации имат шанс най-после да се захванат координирано с ромския проблем. Да търсят заедно решения. А така и гласът на нова Европа ще прозвучи по-силно и разпознаваемо в ЕС.

Източник: Монитор