Когато регулацията стане цензура - ЕК постави ултиматум за спорния медиен закон в Унгария

Сагата с медийния закон в Унгария продължава с пълна сила, след като той влезе в сила в началото на годината едновременно с началото на унгарското ротационно председателство на Европейския съюз. Тази седмица еврокомисарят по дигиталните въпроси Нели Крус изрази сериозни съмния относно спорния закон в писмо до Будапеща, съобщи EUobserver. Тя даде двуседмичен ултиматум на правителството на премиера Виктор Орбан да даде разяснения по него. Ако унгарските власти не изпълнят изискването, Крус заплаши, че може да бъдат предприети законови действия срещу страната. Освен това ЕК предупреди, че медийният закон е в нарушение с "Хартата на основните права на Европейския съюз".

ЕК намира за притеснителни три клаузи в унгарския медиен закон – задължението за "предлагане на балансирана информация", налагането на глоби и цензурата върху съдържанието на новини от медиите на останалите страни-челнки на ЕС, задължителната регистрациа на всички медии, включително и на блогърите. Според версията на Виктор Орбан обаче всички тези рестрикции целят да се борят с антисемитизма и расизма. Официалната позиция на унгарското правителство е, че писмото от Крус иска разяснения от чисто "техническо" естество и няма нищо общо със свободата на словото.

Предисторията
На 1 януари 2011 година Унгария оглави ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Но вместо да издигне международния престиж на страната, събитието доведе до главоболия за унгарското правителство. Поводът са обвиненията от различни европейски институции, че правителството на премиера Виктор Орбан не защитава демократичните европейски ценности, визирайки строгия контрол, на който отскоро са подложени унгарските медии.

Парламентарните избори в Унгария през април 2010 г. завършиха с повсеместна победа на партията "Фидес" (Съюз на младите демократи). В условията на икономическа криза и увеличаваща се безработица тази партия обеща защита на националните интереси.

Коалицията с Християндемократическата народна партия донесе на "Фидес" абсолютно мнозинство от две трети от местата в Парламента. На практика управляващите добиха възможността самостоятелно да решават какви закони да приемат. В продължение на шест месеца те измениха конституцията шест пъти и промениха повече от петдесет закона без сериозно обществено обсъждане и консултации с опозицията.

Сред новоприетите закони бяха няколко медийни закона, които поставиха медиите под правителствен контрол. С най-значими последици за свободата на пресата са законът за електронните телекомуникации и законът за пресата и медиите (регламентиращ правата и задълженията на медиите). Правителството твърди, че тези закони целят защита на медийната свобода и отговор на предизвикателствата на новите технологии. Международните експерти обаче са на мнение, че новата правна рамка на медиите е в нарушение на основни принципи на свободата на изразяване.

Политически контрол върху медиите
Законът за електронната комуникация поставя всички медии под контрола на изключително централизирана система на регулация. На върха е Националната служба за медии и телекомуникации (НСМТ), която е със статут на "правителствен орган" и се състои от Медиен съвет, Национална телекомуникационна служба и Служба за управление на радиочестотите. Тези органи притежават правомощия да контролират печатните и електронните медии, и онлайн изданията.

Най-проблематичният аспект на новия регулационен механизъм е фактът, че НСМТ е директно контролирана от правителството, тъй като министър-председателят назначава нейния председател. Както се очакваше, сегашният премиер и лидер на "Фидес" Виктор Орбан използва възможността да контролира медиите, назначавайки за председател на НСМТ бивш политик от своята партия. Както председателя на НСМТ, така и членовете на Медийния съвет се избират за срок от девет години, което е най-дългата продължителност на правомощията на подобни органи в Европа и цели да осигури партиен контрол върху медиите дори след евентуална загуба на следващите избори.

Регулиране на съдържанието на пресата и Интернет
Законът за пресата и медиите предвижда редица изисквания за медийното съдържание, забравяйки подбуждането на омраза срещу "нации", "всяко мнозинство" или "църкви". Подобни формални забрани противоречат на международното право. Други ограничения като забраната на реч, която "може да има пагубно влияние върху интелектуалното, духовно, морално или физическо развитие на непълнолетните", са прекалено общи и лесно могат да бъдат използвани за репресии срещу медиите. Неслучайно първото дело, което Медийният съвет образува веднага след създаването си, касае защита на непълнолетните. Става дума за оплакване срещу радиостанция, която е излъчила две рап песни на американска група в предаването си в 17:30 ч.

Регистрация на медиите
Законът за пресата и медиите предвижда възможност за официална регистрация на всички видове медии като условия за започване на тяхната дейност. Регистрацията е проблематична, тъй като медиите трябва да получат разрешение, за да функционират. Докато подобно изискване е оправдано за електронните медии поради съществуващите технически ограничения за радиоизлъчване, няма никаква нужда в демократичното общество от разрешения за печатните и онлайн изданията.

Защита на източниците
Предвидената от закона за пресата и медиите защита на източниците на журналистическа информация не е в съответствие с международното право. Според закона източник, който предоставя информация незаконно (а на практика такива са повечето от случаите), не може да се ползва от защита. Освен това съд или друг орган трябва да решат доколко разкритата информация е от обществен интерес. Разпоредбата елиминира защитата на източниците, с което ограничава възможността на медиите да разследват корупция и злоупотреби.

Прекалено високи санкции
Нарушенията на новото медийно законодателство в Унгария носят сериозни последици. За "небалансирани предавания" на радиото и телевизията са предвидени глоби до 700 000 евро. Някои максимални глоби за националните вестници достигат до 90 000 евро. Ако бъдат наложени, подобни глоби могат да доведат някои медии до фалит. Отделно от това съществуването на прекалено високи санкции насърчава самоцензурата.

След Словения и Чехия Унгария е третата нова членка начело на Съвета на Европейския съюз. Първите две държави показаха, че новите членки могат да се справят с административните предизвикателства на ротационното председателство. Предстои да видим дали новите демокрации в лицето на Унгария могат да се справят с опазването на демократичните ценности на ЕС.

* Бойко Боев е медиен юрист от АРТИКЪЛ 19, международна организация за защита правата на човека, Лондон

Източник: Капитал