Колко е важно да бъдеш невинен

България е спрягана като една от най-често осъжданите от Страсбург страни. Към началото на 2009 г. Европейския съд по правата на човека се е произнасял по общо 231 дела срещу България, като в над 90% от случаите Съдът намира нарушения на основни човешки права от страна на българските институции. Най-многобройни, 40%, са нарушенията на правото на свобода и сигурност, свързани най-вече с незаконно или необосновано дълго задържане под стража. Веднага след това се нареждат решенията срещу България за неспазване на правото на справедлив съдебен процес, включително и по отношение на твърде дългите дела, по времето на които обвиняемите са държани в ареста.

Ако бъдат отчетени и изминалите две години, броят на решенията срещу практиките на съдебната и изпълнителната власт в България ще нарасне още повече, тъй като очевидно има сериозни разминавания между модерните европейски практики и разбиранията за справедлив съдебен процес у нас.

Всъщност, практиката в областта на правото на справедлив наказателен процес в Европа е изцяло по чл. 6 на Конвенцията и е на Съда в Страсбург. Досега Съдът на ЕС в Люксембург не бе гледал подобни дела, тъй като правото на ЕС бе оставило наказателното правораздаване изцяло в ръцете на националните съдилища. Сокончателното влизане в сила на Договора от Лисабон, обаче, ЕС се задължава да стане страна по Конвенцията на правата на човека, така че пред международните съдилища тепърва ще се поставят нови въпроси във връзка с разглеждането на правото на справедлив наказателен процес.

Практиката на Съда по правата на човека в тази област обаче е доста богата, като често неговите решения се явяват последната защита на демократичните права на гражданите срещу съдебен произвол или злоупотреба с власт. Освен това се счита, че справедливият съдебен процес не е само в интерес на подсъдимите, но и на самото правосъдие, чиято ефективност в противен случай би била поставена под съмнение.

Значението на "невинен до доказване на противното"

През 1976 г. Людвиг Минели, швейцарски журналист от Цюрих, публикува разследване в местен всекидневник, в което обвинява компанията Теле-Репертоар и нейния изпълнителен директор във финансови измами. Подобна статия се появява и в друго издание, като авторът й впоследствие е осъден за клевета. Твърденията на Минели така и не биват доказани, а Теле-Репертоар повдига обвинение и срещу него в щвейцарски съд в Цюрих.

Делото срещу журналиста се проточва повече от допустимия четиригодишен срок, порад което местният съд го прекратява. Решението му обаче е Минели да плати две трети от разходите по делото, както и да изплати компенсации на двамата частни обвинители. Мотивът е, че журналистът "най-вероятно" е щял да бъде признат за виновен, ако не се е налагало процесът служебно да бъде прекратен. Впоследствие съдебното решение е потвърдено и на федерално равнище.

Тогава Людвиг Минели се обръща към Съда в Страсбург с мотива, че швейцарските юрисдикции са се произнесли в нарушение на т.2 от чл. 6 на Конвенцията, според която "Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона". Според Съда по правата на човека презумпцията за невинност, която е и един от най-ключовите аспекти на правото на справедлив съдебен процес, безспорно е била нарушена. В решението си той посочва, ''че нарушение на презумпцията за невинност има тогава, когато вината на обвиняемия не е била доказана според закона, а съдебното решение отразява мнението, че той е виновен''. ЕСПЧ е категоричен, че каквито и да е съдебни решения, базирани на хипотези и недоказани предположения, са напълно несъвместими със смисъла на презумпцията за невинност.

Ако в делото Минели Съдът в Страсбург поставя стандартите за прилагането на точка 2 от чл. 6 oт страна на съдилищата, то в по-модерната си практика той дава да се разбере, че презумпцията за невиннoст трябва да бъде зачитана от всички органи на властта.

Най-ясно това става от решението на ЕСПЧ по делото на Петьо Петков срещу България, което изважда наяве сериозните недостатъци в поведението на българската правораздавателна система.

През 2002 г. таксиметровият шофьор Петьо Петков е обвинен, че е залял с киселина тогавашната директорка на Дирекцията за национален строителен контрол Светлана Гебрева. Половин година след атентата, през май 2002 г., тя почина от тежко заболяване, отключено след нападението.

Петков обаче беше оправдан на три съдебни инстанции поради липса на убедителни доказателства, че той е извършил престъплението. Това решение срещна общественото недоволство, тъй като случаят получи широка медийна разгласа. Очевидно недоволен остана и бившият шеф на Софийската районна прокуратура Славчо Кържев, който открито заяви на пресконференция след постановяването на оправдателната присъда, но преди влизането й в сила, че "няма съдия, който да може да го убеди, че Петков е невинен по това дело".

Именно това изказване става причина за поредното осъдително решение срещу България в Страсбург

В решението си Съдът по правата на човека подчертава огромното влияние на изказванията на представителите на публичните власти върху справедливото провеждане на съдебния процес. Той категорично отхвърля обясненията на българското правителство, че това е било лично мнение на прокурора, който е и страна по делото. Напротив, подчертава ЕСПЧ, това си изявление Кържев прави в качеството си на представител на съдебната власт, по време на висящ процес и то на пресконференция по случай, който предизвиква широк медиен и обществен интерес.

Според европейските магистрати, подобни изказвания насаждат в обществото чувството, че обвиняемия безспорно е виновен по повдигнатото обвинение, което може и да повлияе на хода на съдебния процес. Нещо повече, Съдът в Страсбург припомня, че не само съдиите трябва да спазват презумпцията за невинност – това задължение важи за всички представители на публичната власт: прокурори, полицаи, дори и законодатели и министри.

Oчевидно представителите на държавните власти в България все още не са си взели поука от това категорично решение на страсбургските магистрати. Наскоро зам.-градски прокурор се обърна към бивш министър с думите ''Ти си абсолютен престъпник, на колене!'', и то в акция, излъчвана в национален ефир. Подобни показни акции, в които органите на реда си позволяват да ''постановяват присъда'' още при задържането на обвиняемите, или да се държат унизително с тях, напоследък станаха ежедневие в българското медийно пространство.

Органите на публичната власт са длъжни да се въздържат от изказването на недоказани обвинения пред обществеността, които могат да повлияят на хода на бъдещите съдебни дела. В противен случай за грешките им отново ще плащат българските данъкоплатци, както и при случая с изказванията срещу Петьо Петков.

Задължение на властите е да се съсредоточат не толкова върху говоренето, а върху събирането на качествени доказателства и върху провеждането на справдлив съдебен процес. Само така може да бъде преодоляна тежестта на презумпцията за невинност. А за да се случи това, ЕСПЧ е поставил ясни стандарти в делото Барбера, Месеге и Жабардо срещу Испания.

Франсеск-Хавиер Барбера, Антонио Месеге и Феран Жабардо членуват в националистическа организация, бореща се за автономията на испанската провинция Каталуния. Тримата, заедно с още двама каталунци, са обвинени в организацията и извършването на убийството на бизнесмена Хосе Мариа Булто Маркес, който през 1979 г. е ликвидиран от експлозив, поставен умишлено в дома му. Тримата са признати за виновни на базата единствено на самопризнания, за които те твърдят, че са дали под влиянието на физическо насилие. Въпреки това Барбера и Месеге излежават присъди като извършители на убийството, а Жабардо е осъден за съучастничество.

Тримата се обръщат към Съда по правата на човека, който признава, че презумпцията за невинност е била нарушена от испанския съд в делото срещу тях. Тогава ЕСПЧ подчертава, че презумпцията за невинност изисква да бъдат изпълнени няколко ключови условия. На първо място, Съдът постановява, че когато изпълняват задълженията си, членовете на съдебния състав не трябва да се изхождат от предубеждението, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен. Второ, тежестта за доказване на обвинението пада върху обвинението, и всяко съмнение трябва да се тълкува в полза на обвиняемия. Също така, отговорност на прокурора е да информира обвиняемия за делото, което се води срещу него, за да може той да подготви защитата си.

Принципът non bisinidem, или защо не могат да ни осъдят два пъти за едно и също престъпление

Другият ключов аспект на правото на справедлив съдебен процес е принципът, според който "Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона...". Този принцип, наричан още non bis in idem, е уреден в член 4 на Протокол 7 от Конвенцията. Както посочва Европейският съд по правата на човека, целта му е да се избегне повторението на наказателни процедури, които вече са завършили с влязло в сила решение.

От влизането в сила на Хартата на основните права в ЕС обаче, принципът важи за цялата територия на Европейския съюз, тъй като чл. 52 от Хартата налага признаването на всички права, регламентирани от Конвенцията. Това на практика означава, че ако един български гражданин е бил осъден, или е понесъл административно наказание на територията на собствената си страна, то той няма как да бъде подведен под отговорност за същото престъпление на територията на другата страна членка на ЕС.

Значение обаче има тежестта на наказанието, което е било наложено. Например, ако някой е бил осъден за причиняване на пътно транспортно произшествие, и е понесъл присъдата си, то той не може впоследствие да бъде глобен и от КАТ. Най-ясно това правило е илюстрирано в делото делото Градингер срещу Австрия от 1995г.

Градингер предизвиква катастрофа под влиянието на алкохол, която става причина за смъртта на колоездач. Тогава австрийски съд го осъжда за убийство по непредпазливост, причинено поради употребата на алкохол и той понася присъдата. Впоследствие обаче, на базата на ново разследване, административните власти в Грац му налагат и глоба за шофиране в нетрезво наказание, която той оспорва в Страсбург.

Според Съда по правата на човека в случая действително има нарушение, тъй като за един и същи акт са повдигнати две обвинения – първото в изрършване на криминално престъпление, а второто – на административно нарушение. Това, посочват съдиите, противоречи на принципа non bis in idem.

В същото време, спазването на принципа не трябва да пречи на възобновяването на някое дело, ако са открити нови доказателства и факти, важни за изхода на делото, или ако са налице съществени нарушения на съдебната процедура, пояснява Съдът в Страсбург. Тези случаи са уредени и в Наказателно-процесуалния кодекс, като делото може да се възобнови с решение на Върховния касационен съд.

Източник: Дневник