Красимир Кънев: БГ не се отнася добре с мигрантите си

България не се отнася добре с мигрантите си на фона на отношението към тях в останалите страни-членки на ЕС, законодателството ни не гарантира достъпа им до правна помощ. Това констатира днес председателят на Българския хелзинкски комитет у нас Красимир Кънев, който представи доклада по проекта DEVAS: "Задържани, вместо защитени", предаде репортер на БГНЕС.

Целта на проекта е да се извърши проучване и анализ на уязвимостта при задържаните, търсещи закрила и нелегалните мигранти. Във взаимодействие с НПО от 23 страни на ЕС са проведени 685 индивидуални интервюта със задържани лица, у нас са направени с 30 души. Данните от тях се съдържат в 22 национални доклада, публикувани в общия анализ по проекта. Трябва да има баланс между националните интереси на държавата, в която са пристигнали и задържани чужденците, търсещи закрила и основните човешки права, заяви Милагрос Лейн, представител на Върховният комисариат за бежанците към ООН- България. Хората, търсещи убежище не подлежат на наказание, добави тя, визирайки практиката у нас в Дома в с. Бусманци до София, където пребивават задържаните. Лицата, които са потърсили закрила не са извършили никакво престъпление, те не би трябвало да бъдат задържани, каза тя. Две са основните групи хора, които са интервюирани- нелегални мигранти и търсещите убежище и закрила, посочи Красимир Кънев. Задържането е една крайна мярка, но това се оказва не толкова кратковременно. Средната продължителност на задържането е около 3 месеца, а търсещите убежище се задържат с един месец повече, отколкото нелегалните мигранти, коментира той. Сериозен е въпросът и с информираността на задържаните- една трета от всички жени не знаят защо са задържани, една трета от малолетните също и което е особено тревожно - 76% от непълнолетните, търсещи закрила, не знаят защо се процедира така с тях. Като последица се появява въпросът за тяхната физическа и психологическа сигурност, отбеляза Кънев. В ¾ от изследваните държави-членки на ЕС са регистрирани случаи на физическа злоупотреба с тях, заедно с това в 19 страни и на словесна злоупотреба. Гърция вече е порицана за изключително лошите условия на задържане на нелегални мигранти. Лошо медицинско обслужване, липсата на дейности и на контакти с външния свят характеризира местата за задържане. Наблюдава се двойна уязвимост - тези хора идват от своите страни като такива - изтезавани, гонени, от друга страна - уязвимостта в местата за задържане се изживява по-остро от тях. При тях има отчетлива разлика между очаквано и действителност, тревожи ги неизвестността за бъдещето, колко време ще бъдат задържани /за разлика от лишения от свобода, който знае колко време ще излежи след присъдата си/, посочи Кънев. Задържането заедно на хора от различни етноси е фактор, който подсилва уязвимостта, съвместимостта между тях е изключително трудна, добави той. Близо 100% от тях възприемат задържането си като наказание, а не като административна процедура, носят бремето на несправедливо наказание, категоричен е председателят на БХК. Това се наблюдава във всички европейски страни, но не е успокоение за държавата ни. България се отличава неблагоприятно от останалите европейски страни по тази тема. Основният проблем у нас е продължителността и произволността на задържането на тези уязвими хора, каза Красимир Кънев. Настаняването в Бусманци е като лишаване от свобода, а самите администратори, занимаващи се с тези хора не признават това. Трябва да гарантираме на тези хора всички права, които произтичат от Конвенцията за правата на човека, заяви Кънев. За съжаление българското законодателство не съответства на нормите на конвенцията. В Конвенцията се казва, че всеки задържан трябва да бъде информиран за причините за това на своя си език, което у нас невинаги се прави. Задържането трябва да става чрез съд, чрез съдебен контрол, задържаните не знаят в основната си част, че трябва да подават жалба за законността на това действие срещу тях. Нищо от това не е гарантирано в българския закон за правна помощ и затова в доклада се дават редица ценни съвети към законодателите и към всички представители на властта, които имат връзка с проблема.

Източник: БГНЕС