На суданска лекарка, описала зверствата в Дарфур, днес бе връчена наградата "Анна Политковская"
Лондон, 07 октомври 2010 г. - В Лондон днес по-рано се състоя церемония по връчването на премията „Анна Политковская“ в деня, в който се навършват четири години от убийството й.
Лауреат на наградата за 2010 г. стана лекарката от Судан Халима Башир, която посмя да разкаже за зверствата на бунтовниците в Дарфур.
Премията, носеща името на убитата руска правозащитничка се връща на активисти за прават на човека от зони, където има конфликти.
Наградата бе учредена от неправителственета организация „Помогни на всяка жена в огъня на войната“.
Първият носител на тази награда стана чеченската правозащитничка Наталия Естемирова, която на свой ред бе убита миналата година през юни в Ингушетия.
Съдбите е на Политковская, и на Естемирова се оказаха свързани с Чечня.
„Рискът по принцип е част от нашата професия. Главният въпрос е другаде – какво се изменя от това, че ние сме написали една или друга статия и даже сме пострадали за нея?, гласи един откъс от интервю с Анна Политковская, демонстрирано на церемонията.
Такива въпроси задаваше и правозащитничката Наталия Естемирова. Но сега мислите и разсъжденията и на двете активистки за права на човека звучат само от екрана.
По думите на известния британски журналист Джон Сноу, тази премия представлява признание за приноса на тези личности, които са съумели от името на много хора, които нямат възможност да изкажат мнението си, да разкажат за истинското положение на нещата.
„Особено когато става дума за въпиещи нарушения на правата на човека и когато медиите предпочитат да не забелязват тези нарушения“, подчертава той. Присъстващият на церемонията лорд Франк Джад, в миналото съпредседател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа изрази безпокойството си от това, че властите на Русия, по негово мнение, се стремят да изолират Чечня от от света. „Остава сама да се съжалява, че ситуацията в Чечня, както и в Ингушетия, Дагестан и други републики от този регион на Русия, изпадна от полезрението на външния свят“, казва лорд Джад. „Това е проблем не само на тези републики и на живеещите там народи. Установяващата се там тирания тласка хората в ръцете на въоръжени терористи, които действат в мащабите на целия свят.“
А за сестрата на Анна Политковская Елена Кудимова, главното сега е не само да се намерят реалните поръчители на убийството на Анна, на и да не се допусне да се забрави на каквдо тя посвети живота си.
По думите й, на семейството на убитата журналистка е нужна морална поддръжка, още повече че процесът за убйството й не е завършен.
„Иска ми се Анна да не бъде забравена. Да се пише, доа се съобщава за нея, за да помнят хората, че тя не напразно живя и работи“, казва Елена Кудимова.
Халима Башир, която стана носителка на наградата за 2010 г. също не беше в залата. Тя бе в Лондон, но буквално в самото навечерие на церемонията тя получи заплахи, така че организаторите счетоха за по-разумно да не я излагат на риск.
Халима е работила като лекарка в Дарфур, когато бойците от движението „Джанджавид“ са извършили масови изнасилвания на жени, девойки и деца в местното училище. Най-малката от изнасилените е била на осем години.
Халима Башир е дала първа помощ на пострадалите и е разказала за зверствата на представителите на ООН.
След това са й отмъстили. Бойците от движението „Джанджавид“ са я отвлекли и са я изнасилвали в продължение на три дни. Било е нападнато селото, в което е живяла, а баща й е бил убит.
Страданията на жителите на Дарфур са описани от Халима в книгата „Сълзите на пустинята“, която тя е написала в съавторство с един журналист.
Източник: BBC