Политици и журналисти подписват споразумение срещу езика на омразата по време на изборите
При наличието на едно много ясно законово регулиране и криминализиране на езика на омразата в Наказателния кодекс, ние сме свидетели на разцвет в употребата му в обществото, в медиите и в политическата реч. Това означава, че рестрикциите, които се налагат в тази посока на практика са доста неефективни. За последните 5-6 години в страната има едва десетина души, които са осъдени по член 162 на НК, който криминализира употребата на речта на омразата. Може би саморегулацията ще е по-успешният път.
Това коментира медийният експерт Орлин Спасов при представянето на инициативата за подписване на Споразумение срещу речта на омразата по време на кампанията за предстоящите местни избори. Автори на споразумението, което ще бъде подписано следващата седмица от депутати и представители на медии, са дванайсет медийни и неправителствени организации. Сред тях са Съветът за електронни медии (СЕМ), Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Съюзът на издателите в България (СИБ), Съюзът на българските журналисти (СБЖ) и Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ), фондация "Медийна демокрация", сдружение за човешки права "Маргиналия" и др.
Споразумението призовава политиците и политическите партии да не използват враждебна реч, а журналистите - да не я отразяват. Когато гост в ефир на живо предаване отчетливо подбужда към ненавист към някаква определена група хора, журналистът е длъжен да го изобличи и прекъсне, защото в противен случай става съучастник, коментираха специалистите.
Председателят на СЕМ Георги Лозанов коментира, че това е пръвият опит за провокиране на саморегулация сред политическите сили. Според него враждебната реч трябва да бъде дефинирана и забранена и в законите за регулация на медиите, не само в Наказателния кодекс.
Според Орлин Спасов споразумението и дали ще се спазва то е вид тест за страните по него. Може да бъде успех или провал, но и в двата случая ще могат да се направят изводи за състоянието на журналистиката у нас. За тази цел по време на предизборната кампания ще се прави мониторинг специално по ключовите думи за ксенофобията и словото на омразата. В случай че тази саморегулация проработи, ще се мисли и за дълготрайното й прилагане и разширяване на обхвата на споразумението, допълни той.
Според председателя на Съюза на издателите в България Теодор Захов (и съиздател на "Капитал" и "Дневник") тестът ще е на две нива - първо за това кой ще се отзове на поканата за подписването на споразумението, и след това вече - дали ще се спазва. По думите му медиите, които ще подпишат, са тези, които така или иначе спазват журналистическия етичен кодекс и не използват враждебна реч, така че споразумението няма да промени редакционната им политика. Всички членове на Съюза на издателите ще сложат подписите си, даде пример той.
Целта е да се върви към нормализиране на медийната среда в България, обобщи Захов.
От страна на депутатите и политическите сили досега има потвърждение от депутати от ДПС, от съпредседателя на Реформаторския блок Радан Кънев, както и одобрението на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Експертите изразиха съмнение на срещата за подписването на споразумението другата сряда да се появят партиите с националистически възгледи. Очакват се обаче дипломати и представители на Европейската комисия в България.
Източник: Дневник