Съдилища пестят от правата на хората, печели властта

Имат ли българите пълноценен достъп до административното правосъдие у нас - на този въпрос отговор са потърсили шестима адвокати от фондация "Български адвокати за правата на човека" с подкрепата на фондация "Конрад Аденауер".

Уви, след двегодишно проучване се налага обезпокоителният извод за сериозно неглижиране на практиката на Съда в Страсбург.

Наблюдавани са над 3200 дела от второто полугодие на 2008 г. и цялата 2009 г. Резултатите са съсредоточени върху достъпа до съд, празнотите на съдебния контрол и прилагането на Административно-процесуалния кодекс (АПК) в случаите, ангажиращи отговорността на държавата и общините за вреди на гражданите.

"Съдилищата продължват да ограничават собствената си компетентност по актове на администрацията и това е за сметка на правата на гражданите" заяви пред "Труд" координаторът на проекта адвокат Динко Кънчев.

Докладът, който ще бъде представен днес, оставя впечатление за добросъвестност, прецизност и обективност. Посочени са както положителни тенденции, практики и решения, така и сериозни разминавания на светогледи.

За информация на читателите публикуваме част от изводите, подкрепени с факти, че администрацията остава вездесъща над човешките права.

Още през 2007-2008 г.от фондация "Български адвокати за правата на човека" алармираха за сериозни несъответствия в работата на административните ни съдилища и практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Изводите от повторното наблюдение потвърждават, че изискванията на конвенцията за справедлив съдебен процес (чл. 6) и ефективни правни средства за защита (чл. 13) не стряскат особено нито законодатели, нито магистрати.

Административните съдилища продължават формално да се позовават на закона, без да се задълбочават в правото на гражданите да застават пред съд. Българите все още са лишени от пълен достъп до административните съдилища, е записано в доклада на екипа. "Примерите за пряко позоваване на конвенцията по-скоро са изключение, а не трайна установена тенденция", е основен извод в доклада.

Глоби без контрол

Ярък пример е практиката на нашите съдилища по Закона за движение по пътищата от 2007 г., в който пише, че "не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително". Въпреки забраната Софийският районен съд (СРС) бил сезиран с жалба срещу наказателно постановление за глоба от 50 лв. Съдът допуска жалбата, позовавайки се на чл. 5 от конституцията и чл. 6 (1) от конвенцията и отменя обжалвания акт.

Административният съд в София обаче отхвърля решението, защото пряко приложимо било само правото на Европейския съюз, свързано с членството на България в Евросъюза. Но не и Конвенцията за правата на човека. А макар че тя има предимство пред вътрешното право, съдебната власт не можела да се произнася при противоречия. Това било правомощие на Конституционния съд. Така по-горният съд буквоедски приема, че щом една норма е част от действащото право и не е обявена за противоконституционна, тя се прилагана в изпълнение на римската максима dura lex est lex (лош закон, но закон). "За съжаление това е общоприетото разбиране на всички видове съдилища, а не само на административните", пише в доклада.

Така пък гражданите са лесна плячка. Изследването се натъква на любопитна практика - за едно и също нарушение на един водач на МПС се налагат по няколко самостоятелни глоби до 50 лева.

Но съдът, спазвайки формално закона, отрязва хората от правото да обжалват наказателните постановления, дори когато с тях общият размер на глобите надхвърлял 200 лв. За подобен отказ от правосъдие във Варна е сезиран Страсбург. "Недопустимо съдът толерира легалното погазване на конституционното право на гражданите да обжалват административните актове, които ги засягат", смятат анализаторите.

Подобна е практиката на административните съдилища и по отменения Закон за научните степени и звания, където също не е предвиден съдебен контрол върху актовете на специализираните научни съвети. Същите проблеми се задават и при действието на новия Закон за развитие на академичния състав, тъй като и в него не е предвиден съдебен контрол върху актовете на специализирания арбитражен орган. Съдилищата, като се дистанцират от прякото приложение на европейската конвенция, отхвърлят дори жалби срещу нищожни решения на ВАК, взети от незаконен състав.

Призоваване, съобщаване

Достъпът до съд може да бъде ограничаван или дори отнет и чрез правилата за призоваване и съобщаване, на каквито случаи са се натъкнали адвокатите при прегледа на делата. Един от примерите е решение на ВАС по жалба за липса на уведомяване за датата на следващото съдебно заседание на страни, които не са присъствали, но по уважителни причини, на предходното заседание. На него първоинстанционният съд не е оповестил датата за следващото заседание. ВАС обаче приема, че съдът не е бил длъжен да уведоми страните, тъй като са били редовно призовани, но не са присъствали. Но дори и да бяха присъствали, от протокола се виждало, че съдът не е определил датата тогава, а по-късно, отбелязват наблюдателите. Нужна е повече гъвкавост при прилагането на процедурните правила, сочи анализът.

Друг пример, този път за неудачно уведомяване, е определение на ВАС, оставил в сила определение на Административен съд-Варна. Според жалбоподателя съобщението да премахне рекламно съоръжение от фасадата на сградата, в която се намира магазинът му, било залепено на входа на сградата, който той не ползва. И не е могъл да го види, защото не е поставено на видно място според закона.

ВАС обаче го приел за редовно, без да изложи мотиви.А гражданинът пък лишен от право да обжалва.

Съдебни такси и разноски

Достъп до съд може да бъде препятстван или ограничаван не само чрез изключване на правосъдие по закон, но и чрез множество "фактически пречки и затруднения", е друг извод в доклада. "Една фактическа спънка може да е в разрез с конвенцията също толкова, колкото и правната пречка", неведнъж е обявявал Страсбург по повод отрязвания достъп до правосъдие поради високи съдебни разноски, откази за безплатна правна помощ. Както и защото "съдилищата не отчитат затрудненията на хората да изчисляват сроковете за оспорване на мълчаливи откази на администрацията".

За радост има положителни примери по решения за съдебни такси и разноски, сочат адвокатите. ВАС е отменил определение на по-долен съд срещу разпореждане на Варненския окръжен съд, с което е било отказано освобождаването на жалбоподателите от държавна такса и разноски. "Съдебното постановление, с което се отказва освобождаване от държавна такса и разноски, е от категорията актове, които преграждат развитието на делото. Тъй като отказът може да доведе до невъзможност за упражняване на правото на защита на лицето, направило искането за освобождаване от такса и разноски, обжалването му пред по-горен съд е допустимо."

Тъкмо обратното е приел друг състав на ВАС по жалба за отказано освобождаване от плащане на почти "тройно увеличена сума за депозит на вещо лице". В този случай ВАС е обявил, че конституцията и европейската конвенция нямат отношение към преграденото правосъдие. Така, 18 г. след като конвенция за човешките права е в сила за България, тя се възприема като нещо "външно и чуждо", обобщават анализаторите. (А ние се чудим защо осъдителните решения от Страсбург не спират да се роят.)

Но схоластичното отношение към човешките права и противоречивата практика е автоудар по доверието в Темида.

Страсбург не прощава отказаното правосъдие

Делото "Игнатов срещу България" е един от случаите на осъждане от Евпейския съд както за нарушение на свободата на придвижване, така и за липсата на съдебен контрол върху забраната за издаване на задграничен паспорт.

През декември 1998 г. срещу Игнатов е образувано изпълнително дело по молба на търговска банка за неизплащане на кредит. На 19 януари 1999 г. съдия-изпълнителят отправил искане до РДВР Добрич да наложи забрана за издаване на задграничен паспорт. Мярката била наложена със заповед от 29 януари 1999 г. на директора на Национална служба "Полиция". На 12 февруари 1999 г. изпълнителното производство било спряно, тъй като Игнатов направил частично плащане и поел задължение регулярно да внася суми по дълга. След няколко месеца банката прехвърлила вземането си на трето лице.

Игнатов получил писмо от банката, че вече няма задължения към нея, и поискал от РДВР да му вдигне забраната за пътуване. Било му отговорено, че принудителната мярка е наложена по искане на съдия-изпълнителя и само той може да поиска нейното заличаване.

Съдия-изпълнителят бил в отпуск и забраната останала...

В осъдителното си решение Евросъдът подчертава, че мярка, която ограничава правото на свободно придвижване на едно лице, макар и първоначално оправдана, е в нарушение на конвенцията и протокола към нея, ако бъде продължавана автоматично за дълъг период от време.

"Властите не могат да поддържат такава мярка продължително време, без периодично да преразглеждат въпроса дали тя е оправдана", казва съдът.

Страсбург намира нарушение и на чл. 13 от конвенцията, тъй жалбоподателят е бил лишен от възможността да обжалва пред съд наложената забрана за издаване на задграничен паспорт.

Източник: Труд