Студентът Бофиров: Полицаи ме биха, спукаха ми тъпанче

“В полицията ме биха с шамари, палка и юмруци, за да призная за кражба, която не съм извършил. Надявам се на справедливост, истината да излезе. Разпознах полицаите, които ме удряха, посочих ги и нека прокурорите да решат какво ще правят.”

Това казва Стефан Бофиров (23 г.), студент във втори курс по информатика в ПУ “Паисий Хилендарски”. Младежът се оплакал, че на 5 ноември м. г. бил заведен във Второ РПУ след сигнал за кражба в хотел в Пловдив, в който работел на рецепцията. Двама посетители обвинили Бофиров, че бил откраднал 1060 лв.

Стефан отрича. Изкарал си е медицинско, че на разпит в полицията бил бит, от което му се е спукало тъпанчето и се наложила операция.

Преди дни от областната полиция съобщиха, че двама служители на Второ РПУ са наказани с порицание заради насилието. “Не сме приключили, чакаме съдебномедицинската експертиза, предстоят още разпити”, обяви вчера наблюдаващият прокурор Галина Андреева-Минчева. По думите й, ако се стигне до повдигане на обвинения, тя ще информира вътрешния министър Цветанов.

“Ако прокуратурата докаже, че има нарушения, може да се стигне и до дисциплинарни уволнения”, заяви Тодор Чонов, директор на областната дирекция на МВР. Но имало доклад от Инспектората на вътрешното министерство според който порицанието било достатъчно. Дисциплинарната проверка показала, че има сериозни разминавания между показанията на Бофиров и на полицаите. Те твърдели, че не са го малтретирали.

“Както описва побоя, той е трябвало да вика за помощ, а в онзи час управлението бе пълно с хора и никой не е чул викове”, казали четирима служители на МВР, посочени от Стефан.

“Надявам се сигналът ми да не се потули, защото вчера полицейското насилие се случва с мен, а утре може да е с други хора”, каза студентът. На 5 ноември м. г. той бил дежурен на рецепцията , където работи от 2 години. Вечерта пристигнали двама мъже - от Горна Оряховица и Омуртаг. Те наели апартамент с няколко спални на 1-вия етаж. Към 23 ч в хотела с такси дошли две момичета. Посетителите излезли да ги посрещнат на входа. Компанията влязла в апартамента. Не след дълго Стефан получил повикване оттам. Мъжете поискали да отиде да им купи три кафета и енергийна напитка. Ресторантът бил затворен, младежът изпълнил поръчката от близкия денонощен магазин. Като ги занесъл, единият мъж извадил пачка с пари, отделил 5 лева и му платил. “Не са ме търсили за други поръчки”, казва младежът.

В 4,30 ч отишъл до тоалетната на 1-вия етаж за 43 секунди, което е записано на охранителна камера. По-късно се прибрал в дома си в село Войводиново. Към 8 ч го повикали обратно в хотела - двамата клиенти се били оплакали, че им липсват 1060 лева. От придружителките им нямало следа. Гостите твърдели, че Бофиров влязъл в стаята им през нощта с резервен ключ, светел с мобилен телефон и прибрал парите от дънките на единия мъж.

“Усетих го, но не станах, защото мислех, че приятелят ми се разхожда из апартамента”, обяснил пред разследващите един от гостите. Двамата предложили на Стефан да им даде 1000 лева, иначе щели да се обадят в МВР и да кажат, че е крадец.

“Отвърнах им, че не съм крадец. Те казаха, че щом съм прибрал 1000 лв., не е проблем да платят 2000 лв., за да ме заколят”, твърди студентът. Докато говорели, в хотела се появили полицаи от Второ РПУ и отвели Стефан.

“Качиха ме в патрулка, а по пътя питаха къде са парите и казваха, че много съм загазил”, обяснява младежът. Бил вкаран в кабинет в районното, където първо се появил полицай с футболна фланелка с надпис “България”. И започнал разпита. Първо му ударил няколко шамара, последвали юмруци. Появил се втори полицай, извикал: “Боклук, казвай къде са парите!” “Той ме налагаше със силни шамари по ушите. Обади се на колега да му донесе палка. Заключи вратата, удряше ме с нея по дланите и краката. Искаха самопризнания, като обещаваха по-малка присъда”, спомня си Стефан.

След малко се появили двама цивилни, които също го удряли, а единият го праснал по главата с пластмасова бутилка от кока-кола. Стефан не можел да пише, защото пръстите му били подути. Полицаят написал показания на компютър,той ги подписал и го пуснали. “По коридора ми обясни, че съм ударил шестица от тотото, защото ще си ходя. Не знаех, че цялото ми лице е насинено. Като се прибрах, съпругата ми припадна, щом ме видя”, заключи студентът, който се надява на справедливост все пак.

Забравете за докторите и арестанта с комоциото

Двама полицаи, разпознати от студент, пребит от тях, за да признае престъпление, за което не се знае извършено ли е въобще, са наказани с порицание след проверка от Инспектората на МВР . Някой би казал: Това е безобразие, прокуратурата няма да го остави така! Ние същото щяхме да си помислим, но ако не бяхме попитали вчера в Софийската районна прокуратура (СРП) какво става с досъдебното производство по друг прочут сигнал за полицейско насилие - онзи, след който двама лекари от Благоевград прекараха 3 нощи в килии, където може да стои прав само един.

Помните, нали? Преди 1 година арестуват някой си Георги Петков, като го виждат да се върти на място, където често разбиват коли. Той отрича и те му наливат акъл в районното, докато получава комоцио. Такава е поне диагнозата в епикризата, която д-р Кавраков подписва , а д-р Сивиков - не, но кой ти гледа! - прибират и него. После се оказва, че " фалшивата" епикриза, за която е заведено дело, е истинска - потвърдена със скенер и клинично, но карай да върви. По-актуален е сега въпросът докъде е стигнало разследването за полицейското насилие.

Доникъде, съобщават от СРП. Да, България, е страна на неограничените възможности, но само що се отнася до заобикалянето на закона, даже и от неговите надзорници. Няма как да тръгне да върви дело, което прокурорът Момчил Георгиев изобщо не е образувал. Не казваме, че Георгиев е съучастник в прикриване на произвол в МВР, както допускат негови колеги. Отбелязваме само, че той може би и до днес не е минал курса за обвинители - тоя, препоръчан от инспектори на ВСС след проверка по случая, която потвърди, че някои първо арестуват, а после питат. И че за да направи първото движение по сигнала за бития арестант, на Георгиев са му били нужни месеци, колкото да се износи бебе. И че това движение, определено от съдебните кадровици като "внезапна процесуална активност" доведе само дотам, че двама неврохирурзи се научиха в килиите да се облекчават в кофа пред чужди.

Източник: Труд