Три решения на ЕСПЧ срещу България излязоха в Международния ден на правата на човека

На 10 декември 2024 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България по три дела. В две от тях са установени нарушения на правото на свобода на изразяване. И в двата случая става дума за хора, които са били осъдени от български съд заради свои оплаквания срещу лица, упражняващи публични функции.

По делото Петрова срещу България жалбоподателката е служителка в Дирекция „Социално подпомагане“ в малък град. През 2016 г. тя подава жалба за тормоз срещу прекия си началник до директора на дирекцията и до директора на Агенцията за социално подпомагане. След проверка нейната жалба е отхвърлена като неоснователна. Впоследствие обвиненият пряк началник завежда срещу нея наказателно дело от частен характер за клевета и го печели както на първа, така и на втора инстанция. Жалбоподателката е освободена от наказателна отговорност от Ямболския окръжен съд, но е осъдена да плати глоба от 1000 лева и още 1000 лева обезщетение по граждански иск на прекия си началник. 

ЕСПЧ приема, че от една страна държавните служители имат нужда да бъдат защитени от агресивни клеветнически атаки, които целят да навредят на начина, по който те изпълняват служебните си задължения и да подронят публичното доверие към институцията, в която работят. В същото време обаче по конкретния случай съдът намира, че оплакването не е било публично и поради това е имало ограничен ефект върху репутацията на обвинения в тормоз. В решението си ЕСПЧ подчертава, че макар втората инстанция да освобождава жалбоподателката от наказателна отговорност, все пак тя е била подложена на пълноценно наказателно производство и в крайна сметка осъдена да плати глоба и обезщетение със сериозен за нейното материално положение размер. ЕСПЧ намира, че по този начин е нарушено правото на жалбоподателката на свобода на изразяване и ѝ присъжда обезщетение за направените разходи в хода на делото, както и за понесените нематериални вреди. Решението е достъпно тук.

По делото Петков срещу България жалбоподателят оспорва през 2016 г. строително разрешение, издадено на неговия съсед от главния архитект на общината. За целта жалбоподателят пише до Министерството на регионалното развитие и благоустройството и до Дирекцията за национален строителен контрол. Той твърди, че в разрешението си главният архитект е дал неверни становища относно неговия собствен имот. Главният архитект завежда гражданско дело срещу жалбоподателя, твърдейки вреди за неговия професионален интегритет и положение. Искът е отхвърлен на първа инстанция, но е уважен от Разградския окръжен съд. Жалбоподателят е осъден да плати на главния архитект обезщетение от 1500 лева, както и разноски по делото.

В този случай ЕСПЧ отново приема, че публичните служители имат нужда да бъдат защитени от агресивни клеветнически атаки, които целят да навредят на начина, по който те изпълняват служебните си задължения и да подронят публичното доверие към институцията, в която работят. Съдът обаче намира, че твърденията на жалбоподателя са направени в изпълнение на възможността в едно демократично общество гражданите да съобщават за нередности в действията на публичните служители – ключов елемент на върховенството на правото. Частните лица следва да могат да се оплачат срещу публичните служители без риск от санкции, дори когато обвиненията им се окажат неоснователни. Поради това, според ЕСПЧ, осъждането на жалбоподателя не е било необходимо в едно демократично общество, и представлява нарушение на правото му на изразяване. Решението е достъпно тук. 

На 10 декември 2024 г. ЕСПЧ постанови и решение и по делото Николов срещу България. Жалбоподателят е адвокат, срещу когото са били възбудени две производства пред дисциплинарен съд на адвокатската колегия и е бил наказан за небрежност при изпълнение на професионалните задължения, както и за нарушаване на професионалната етика. Наказанията са потвърдени от Висшия дисциплинарен съд. Жалбоподателят се оплаква, че не е имал достъп до съд, както и от несправедлив процес. ЕСПЧ приема, че дисциплинарните органи на адвокатурата представляват съд по смисъла на член 6 от Конвенцията. Въпреки това той установява нарушение на тази разпоредба поради това, че изслушването пред тях не е публично. Решението е достъпно тук.