В руините на блок 20

На Бабин ден няколко жени допушват цигарите си в студеното кафене на крайния ямболски кв. "Райна Княгиня". Уж е празник, а е мълчалив - няма ги хората от ромската махала, макар че е близо. Глъчката е вън на улицата. Там, край "палатките" на последните останали без покрив след разрушаването на бл. 20 миналия септември, посрещат американския посланик Джеймс Уорлик.

"Чакай бе, чакай да видя! Тоя човек играе в "Стъклен дом" - няколко мърляви момчета разбутват тълпата, която се е събрала само за минути. После глъчката бързо потъва в отрицателния отговор на един въпрос: "Ще дават ли нещо?" Той е част от друга сапунена опера, за която разрушеният блок беше ужасен, но съвсем реалистичен декор.

До средата на септември миналата година никой не беше чувал за панелното гето "Бл. 20" в Ямбол. То е построено през 1988 г., а стойността му по ценообразуване към 20 февруари 1989 година е 2.671 млн. лева. От общо 198 апартамента в него с 45 били обезщетени собственици на съборените къщи наоколо. По-късно още 8 били купени от наемателите им. В останалите били настанени социално слаби семейства от ромската махала и работници в местната "Чистота". Три години по-късно наемателите спират да плащат наемите си, а блокът на практика бил изоставен от общината. Започва разграбването и практическото му унищожаване. "Влизала съм там още преди 17 години като социален асистент, казва Надя Данкинова, сега зам.-кмет на Ямбол. И още тогава в него нямаше канализация, вода и електричество." 370 млн. евро губи България всяка година заради неадекватно участие на ромите в пазара на труда.

Вероятно за да се застраховат срещу отговорността, която биха носили при евентуални нещастни случаи, вместо да възстановят контрола си върху собствеността, през 2005 г. общинските съветници в града взели решение за прекратяване на всички договори с наемателите. То влязло в сила година по-късно, без на практика вече незаконните наематели да бъдат изведени от апартаментите си. "За 15 години общинският съвет в Ямбол е гласувал 4 решения, с които са опрощавани наеми на живеещите в бл. 20", казва още Надя Данкинова. Според доклад на асоциацията "Национална мрежа за децата" подобни решения са вземани, за да бъдат ангажирани гласовете на живеещите там роми по време на избори.

Очите на Султанка са зелени. "Всички идват, всички лъжат, господине! Ела да видиш, къде живея аз", почти извиква тя към Уорлик и вдига ръка към една от димящите купчини парцали, дъски и найлони, струпани в средата на калната поляна. Когато гостенинът й навежда глава, за да влезе през ниската врата, цялата махала вече се е събрала наоколо и любопитно хихика. Вътре има две легла за 13 души. За Султанка, за мъжа й, за болния й свекър и за сестра й Иванка. Димът от малката печка задушава всички и само по гласовете и сухата кашлица, които се чуват наоколо, може да се отгатне колко души са скрити от студа в тъмното. Султанка има две деца и чака трето през юни. Сестра й Иванка – седем.

В другия край на махалата къщите са масивни, макар и неизмазани. За Димитър, Ангелина и шестте им деца, които също са живели в бл. 20, кошмарът сякаш приключва. След като успели да ги настанят в квартирата, от УНИЦЕФ и старозагорската неправителствена организация за работа с ромите "Свят без граници" им купили завивки, дърва и дребна покъщнина. Всичко, което семейството е имало, било отнесено заедно с натрошените панели. Димитър обаче продължава да работи. Получава малко, но плаща наем от 120 лв. за стая от къщата на друго ромско семейство. Трите големи деца в семейството ходят редовно на училище.

"Това може би е окуражаващият пример, каза на излизане от къщата Джеймс Уорлик. С уговорката, че това в никакъв случай не могат да бъдат истински къщи, първата от тях, в която влязох, беше най-лошото, което може да се види в едно гето. Да, аз разбирам, че това са хора, които живеят в абсолютна мизерия и че имат наистина отчаяна нужда от някаква помощ. Най-важното, което трябва да бъде направено за тях обаче, е да им се помогне сами да понесат отговорността за живота си." Според Уорлик това, че българите не възприемат ромите като проблем само защото изглеждат различно, е добър знак. "Това е много положителна особеност на обществото ви, изключително важен елемент на толерантността, смята той. Различното отношение се проявява, когато се заговори за ромите като малцинствена група, като общност. Това действително е проблем, върху решаването на който трябва да се работи."

Като потвърждение на този страничен поглед идва историята, която разказа Георги Георгиев, кмет на община Тунджа, включваща близо 50 села в Ямболска област.

Още когато през май 2010 г. се заговорило за събарянето на бл. 20 и идеята жителите му да бъдат настанени в селата край Ямбол, Общината се вдигнала на протест "Това са села с по няколко десетки души население, обяснява Георги Георгиев. Изплашиха се, че ромите ще претопят местните, и започнаха подписка." Но има и друг проблем. В много от селата на община Тунджа, както и в голяма част от гетата в цялата страна ромите не са собственици нито на къщите си, нито на земята, върху която са построени. "Така те на практика са незаконно настанени там, не плащат и местни данъци, а това автоматично натоварва финансово останалите жители на общината", казва Георгиев. Изходът за администрацията му е в регулирането на районите, в които ромите се самонастаняват. "Ще им предложим отстъпено право на строеж. Това няма да ги направи собственици, но на практика е едно и също. А след като легализират постройките си, те ще влязат и в нормален режим на плащане на данъци", обяснява идеята Георги Георгиев. "Всичко започва и от нивото на образование, твърди заместникът му Станчо Ставрев. Онези от ромите, които получат шанс за образование, след това успяват да си намерят и работа. Така веднага се оттласкват от дъното", твърди той. Социални работници разказват, че в самия край на с. Хаджи Димитрово живее голяма група крайно бедни роми, които се препитават, като събират отпадъци за рециклиране от съседното сметище. Въпреки това, макар и трудно, децата им редовно ходели на училище. Те обаче отказвали да седнат със съучениците си на масата за обяд, защото се срамували от вида си!

"Хората в тази общност са много различни помежду си и това създава допълнителен дискриминационен проблем, обяснява Ставрев. Стигаме до парадокси, когато роми отказват да настанят в домовете си други роми само защото те се занимават със събиране на отпадъци. Тази работа дори сред тях често е повод за пренебрежение и дискриминация."

В момента целта на общинската администрация в Ямбол е да стимулира хората да напуснат поляната. Според експертите на УНИЦЕФ обаче за 40-те роми от "палатките" на мястото на бл. 20 е по-добре да останат в града, вместо да бъдат разселвани по селата. "Те са Крайно маргинализирани и имат нужда от непрекъснато наблюдение и помощ от страна на психолог. Това са хора, свикнали да живеят в големи общности с родителите и роднините си, смята Диана Вакарелска, програмен директор в УНИЦЕФ България. Отделянето от тези "разширени семейства" за тях е равносилно на катастрофа, тъй като са изпаднали в пълна зависимост от колективния си начин на живот", твърди тя. Още по-притеснителен е и фактът, че по-голямата част от майките в крайно бедната периферия на ромските общности нямат никакви социални умения, което води до непрекъснати рискове при отглеждането на децата им. "Много от тях имат нужда от асистиране при пазаруване и не умеят да приготвят храна за децата си", твърди Вакарелска. Според изследване на Националния център за обществено здраве процентът на ромските деца с диагностицирана анемия непрекъснато расте и вече достига критични нива. "Тези деца не са гладни, обяснява Диана Вакарелска. Те са просто зле хранени. А от това следват още куп сериозни проблеми - трудно учат, трудно се съсредоточват и внимават, трудно общуват!"

Един от най-тежките задачи, които решават хората от УНИЦЕФ, е и неспособността на голяма част ромите да се свържат и да контактуват с институциите. "На много от хората, чиито документи за самоличност са останали в блока или са с изтекъл срок на валидност, са наложени глоби, а това допълнително блокира усилията ни по издаването на нови документи, казва Вакарелска. Така те не могат да получат адресна регистрация, а това затруднява издаването на документи за самоличност, достъпа до службите по заетост, системите от здравни и социални услуги. Сега по програма, координирана от холандското посолство в София, в гетото са изпратени лични лекари, които преглеждат всички, дори и здравно неосигурените. Трябва обаче да мислим една крачка напред. След трите месеца, в които на ромите са платени наемите, предоставени са им помощи за покриването на най-належащите нужди, осигурена им е някаква, макар и крайно недостатъчна медицинска помощ, работата с тях трябва да продължи. Защото ако тези хора бъдат оставени на произвола на съдбата си, те много скоро ще се върнат на изходното ниво, от което сега полагаме толкова усилия да ги изведем", казва Вакарелска.

"Отидох в Ямбол, защото като като посланик и приятел на страната ви не мога да бъда ангажиран само с част от България. Аз съм ангажиран с идеята за успеха на всички българи, а Ромската общност е част от българското общество независимо че има хора, които биха предпочели да не е така", каза Джеймс Уорлик.

Още в началото на мандата си през миналата година той създаде група от организации и институции, ангажирани с решаването на проблемите на ромите в България. Тя включва представители на УНИЦЕФ, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, фондациите "Америка за България" и "Отворено общество". Нейни членове са също Националният демократически институт в САЩ, Червеният кръст, представителството на Европейската комисия в София и българското правителство. "Работейки по своите собствени канали, всички тези организации трябва да говорят помежду си и това помага паричните ресурси, предназначени за решаването на различни проблеми, свързани с ромската общност, да бъдат похарчени по най-разумния начин, казва Уорлик. Разбира се, огромни средства, предназначени за тази общност, бяха пропилени. Именно за това аз твърдя, че преди да започнем да харчим пари, трябва най-напред да имаме ясна формула за това как точно може да бъде прекъснат порочният кръг, в който се движи ромската общност." Според доклад на Световната банка от 2009 г. всяка година България губи 370 млн. евро заради неадекватно участие на ромите в пазара на труда. "Това е четири пъти повече от бюджета, който страната ви отделя за детско здравеопазване, и три пъти повече отколкото парите, отделяни всяка година за субсидиране на болничната система в България", коментира Джеймс Уорлик. В същото време според него голямото предизвикателство пред всяко общество е да се научи не само да приема, но и да осъзнава различността като ценност. Твърди, че е убеден в това от историята и опита на Съединените щати.

"В този смисъл най-важното в България сега е да бъде ясно дефиниран националният идеал, който да стане привлекателен за малцинствата, твърди Уорлик. Така и интеграцията на ромите или което и да било друго малцинство със сигурност няма да представлява толкова голям проблем, колкото е сега."

Източник: Капитал