Ангелите от Америка останаха неразбрани в България

„Ангели в Америка” от Тони Кушнер се играе в Народния театър. Режисьор е Десислава Шпатова. Образите на Америка от 80-те оживяват чрез играта на Бойко Кръстанов, Владимир Карамазов, Владимир Пенев, Захари Бахаров, Мария Каварджикова, Снежина Петрова, Стефания Колева, Цветан Алексиев.

Голямата сцена не спира да се движи във всички посоки. Това е един от малкото спектакли, използващ пълния технически капацитет на Народния театър. Може би идеята е да се пресъздаде бързината, с която кипи животът в Америка. Поради същата причина, предполагам, декорът е сив, мрачен, актьорите изглеждат като малки човечета пред огромните мебели. Атмосферата е нажежена, има много драма, на моменти преминаваща в истерия. Дори и най-отегченият зрител на би могъл да заспи от неспирните скандали и препирни между актьорите. Не се препоръчва за хора с лабилна психика или възрастни двойки, решени да изкарат една спокойна и романтична неделя, поседнали комфортно в Народния. В спектакъла няма романтика, нищо красиво. Истината е поднесена гола, трудна за преглъщане и на моменти неразбираема. Има политическо говорене, разглеждат се въпроси, непознати за българската публика. Влизайки в залата, е нужно да оставиш всички очаквания на прага, в противен случай има риск от недоволство. Има драма, много драма. Смърт, СПИН, политически речи, власт, халюцинации, депресии, наркотици, скандали. Всички мъже играят гей, жените са психически неуравновесени. Свидетели сме на драмата между две двойки. Депресираната Стефания Колева, която си мечтае за далечни пътешествия, и нейният съпруг мормон – Карамазов, който цял живот се бори със скритата си хомофобия и влечението към мъже. Младият юрист има увлечение и по Владо Пенев, властен адвокат, също отхвърлящ факта, че е гей. В играта се намесва и властната му майка, която се опитва да го убеди, че се е „объркал”.

От друга страна, имаме Цветан Алексиев, който бавно умира на болничното легло, болен от СПИН, и неговия дългогодишен приятел Бойко Кръстанов, търсещ утешение в ласките на рокер в близкия парк. Трудно е да разграничиш кое е реалното и кое са фантазиите и халюцинациите на актьорите.

Има и два образа, които внасят малко разнообразие и раздвижват въздуха в залата. Единият е чернокожият Захари Бахаров, а другият – облечената като ангел Снежина Петрова. В нея няма нищо ангелско. В постановката

няма ангели, няма комедия, няма нищо „гей”

Всъщност има, но в публиката. Там успях да забележа голяма част от познатите ми герои от нощните гей клубове. Ако сте отишли да разберете нещо ново за гей хората, не гледайте към сцената, наблюдавайте хората около себе си. От птичи поглед, на първия балкон бях свидетел на един групов „коминг аут” и почти на глас изрекох „Ха! И гейовете тръгнаха на театър!” Може би звучи глуповато и необмислено, но наистина... за пръв път присъствах на подобен феномен в България. Когато актьорите се строиха на сцената, пресъздавайки парчето „YMCA” на Вилидж пийпъл очаквах всички да станат и да започнат да танцуват. Нищо такова не се случи. Но все пак за мен новина от това, че „Ангели в Америка” се играе в България, няма. Реалността, пресъздадена в тази постановка, има малко допирни точки с живота у нас. По-скоро има новина в това, че гейовете тръгнаха на театър. Актьорите заслужават овации за предизвикателните роли, които играят, а Десислава Шпатова - за дързостта да постави на сцена тема и образи, все още трудно смилаеми за българската публика.