България отново бе осъдена в Страсбург за нарушаване на правото на живот

Европейският съд по правата на човека в Страсбург отново осъди България за нарушаване на правото на живот - на ром, убит от частен охранител през 2001 г. По делото „Сеидова и други срещу България” съдът намери, че страната не е провела адекватно разследване на убийството, като не е допуснала възможност за ефективно участие на близките на убития в разследването.

Делото е заведено от съпругата и двете дъщери на Селяхтин Хасанов от Ямбол. На 28 юли 2001 г. той и още няколко роми са заловени да берат лук в зеленчукова градина. Според жалбоподателите пазачите използват огнестрелно оръжие още преди да влязат в конфликт с ромите и прострелват смъртоносно Хасанов и още един ром. По случая е образувано предварително производство, но прокуратурата го прекратява със заключението, че пазачите са действали при самоотбрана. Впоследствие заключенията на прокуратурата са потвърдени и от Ямболския окръжен съд, и от Бургаския апелативен съд. Върховният касационен съд връща делото за ново разглеждане в Ямболския окръжен съд, който отхвърля жалбата на роднините, като приема отново, че пазачите са действали при самоотбрана.

С решението си Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) приема, че на роднините на Хасанов не е предоставен ефективен достъп до разследването, включително до документите от предварителното производство, какъвто им се дължи според практиката на съда, и те не са успели да участват ефективно в разследването. По силата на действащия към момента на инцидента Наказателно-процесуален кодекс (НПК) възможността на близките да се конституират като частни обвинители е ограничена само до съдебното производство. Ограничена е и тяхната възможност за достъп до събраните доказателства. В случай на прекратяване, те имат достъп само до препис от постановлението за прекратяването на наказателното производство (член 237, ал. 3 от стария НПК). А тяхната възможност да предявят граждански иск е зависима от наличието на подсъдим, какъвто в този случай няма. Така, според съда, тогава действащото законодателство прегражда ефективното участие на близките до разследването на причините за смъртта. Поради това той намира процесуално нарушение на член 2 от Европейската конвенция за правата на човека (право на живот) и присъжда на жалбоподателите 12 000 евро обезщетение за причинени неимуществени вреди и 3 000 евро разноски по делото.

Решението по делото „Сеидова” е поредното решение срещу България, с което ЕСПЧ установява нарушаване на правото на живот заради неадекватно разследване на употреба на сила и огнестрелно оръжие. По всички предходни подобни дела в момента тече наблюдение на изпълнението на решенията пред Комитета на министрите на Съвета на Европа с оглед приемане на необходимите индивидуални и общи мерки. По нито едно от тези дела, решенията по някои от които са още от 2000 г. („Великова срещу България”), процедурата за наблюдение не е прекратена.

Българският хелзинкски комитет подпомогна жалбоподателите в процедурата пред Европейския съд по правата на човека.