БНТ мълчи, понякога й се иска и всички медии да замлъкнат

Почти 3 месеца БНТ няма нова програмна схема. Няма шеф на новините. Само временно изпълняващ длъжността. Всички работят сякаш са временно. „Междувременно”, докато нещо чакат в БНТ, беше сменен „най-дразнещият” вътрешните организации водещ – Димитър Цонев. Предаването беше обвинено в „източване на телевизията”. И на мястото на прихождащия от бизнеса в медията и от медията в бизнеса Цонев застана по-притеснителният уж в ефир бивш БНТ кадър Камен Воденичаров. В това, че БНТ непрекъснато привиква бивши свои кадри, обявявайки ги сензационно като новите водещи, няма нищо лошо. Бившостта не е порок. Проблемът е, че предаването продължава да „запълва” времето в програмата в неделя. Определението „запълва” е на Уляна Пръмова от писмото й до Комисията за култура, гражданско общество и медии в Народното събрание), вместо да има развитие.

Списание „Обектив” потърси програмния директор на обществената медия Севда Шишманова да отговори на въпроса какво всъщност ще се промени, така че телевизията най-после да излезе от състоянието си на автопилот. Още повече, че Севда Шишманова не е бивш кадър на БНТ, а беше част от управителния съвет по времето на бившата вече шефка Уляна Пръмова. И проблемите в програмата донякъде са заложени и от предишното ръководство на телевизията. Не са се появили сами.

Оказа се обаче, че в БНТ може да нямат шеф на новините и да не са готови с програмата, но пък имат нова стратегия как да се държат с … журналистите от други медии. БНТ не иска да бъде притеснявана. Обществената медия предприе нов стил на работа във връзките си с обществеността или по-скоро предприе нови мерки за борба със задаващите въпроси. Може би и кампанийният вътрешен министър Цветан Цветанов би завидял на тези някак си рестриктивни мерки. И това е проблемът – нищо чудно щом обществената медия налага подобни правила на комуникация с журналисти, утре всички ПР-отдели на институции да последват модела на БНТ.

ПР-ите – новите гардове на шефа
От понеделник до четвъртък програмният директор на БНТ беше строго охраняван от … нейната секретарка. По някакъв начин е удоволствие да говориш със секретарките в бивши държавни институции – независимо от възрастта им, сякаш са обучавани на някакъв български диалект на Оруеловия език. Казвам „удоволствие”, защото един такъв диалог със секретарка на БНТ е толкова автентичен, че може да послужи за сценарий на документален филм. Секретарката на програмния директор на обществената медия ме увери, че ще ми съобщи дали Севда Шишманова приема, или отказва да отговори на въпросите на „Обектив”. Обаждане не последва. Секретарките обещават, но никой няма да им се разсърди, ако не ти се обадят. Те все пак пазят шефа си.

БНТ обаче е модерна медия и има отдел „Връзки с обществеността”. Или отделът на новата Баш секретарка в обществената медия. (За страстта към Голямото в БНТ ще стане дума след малко.)

След като я докарахме дотам точно БНТ – не коя да е закостеняла институция, а журналистите от БНТ да имат нужда от посредници – нещата не вървят към добро. Сп. „Обектив” изпрати писмено въпросите си за конкретни проблеми в програмата на БНТ. И помоли ПР-специалист на БНТ да отговори писмено по мейл на молбата на списанието дори в случай на отказ за интервю.

Друго може да няма ново в БНТ, но началник на „Връзки с обществеността” има. В телефонно обаждане новата началничка Силвия Симова ми обясни, че Севда Шишманова е много заета и няма да коментира въпроси, свързани с програмната схема, до 6 декември. А на 6-и щели да поканят всички на пресконференция. И цялото мълчание било, за да се спази „принципът на равнопоставеност в работата с медиите”. Няма такъв принцип. Поне в журналистиката. И в ПР-а също няма. Мисля, че дори в полицията няма такъв принцип.

Дано някой от ПР-отдела или пък програмният директор, която е и бивш журналист, да не вземе да внуши на журналистите на „По света и у нас”, че трябва да спазват подобна мярка за въздържание от търсене на информация. Дано не им внуши, че трябва да чакат началниците на ПР-отдели на институциите да им диктуват информация и да промотират кампании на министерствата, вместо да задават журналистически въпроси и да търсят информация по всички възможни канали. Никога БНТ не е работила с другите медии на принципа – никоя няма да получи информация. Дори когато ПР-шеф беше – може би заради някакво недоразумение в ръководството - така наречената кака Лара (Лара Береану), поне имаше преструвка, че „ей с’я ще ти отговоря” и на теб на въпросите. Да се чудиш защо на тая позиция изборът на специалист винаги е сякаш особен.

И все пак веднага казвам - в ПР-отдела на БНТ работят и професионалисти. Просто с журналистите говорят началниците.

В обществената медия ПР-началникът има нова функция – изправя се като бодигард и брани ръководните органи. Поне така прозвучаха думите на Силвия Симова към мен, че „вече се замисля” дали да ме покани на пресконференцията на БНТ. Странно е през 2010 г. някой да се „замисля” дали да предостави информация на журналист. Може би точно, за да не се налага новоназначени ПР-и да се „замислят”, през последните 20 години някак си законово са уредени така нещата, че журналистите нямат нужда от покана за пресконференция. Смях в окопите на БНТ.

И през цялото време се чудя защо Севда Шишманова просто не отговори лично, устно или писмено, че отказва да отговори. Тя наистина е много заета. И бих уважила този мотив. Но може би като журналист в подсъзнанието си Севда Шишманова знае, че отказът да отговаряш на въпроси не е добър знак.
И така се стигна до почти комичната ситуация с отказа на нейната ПР-ка да изпрати мейл, че в БНТ са изобретили нов принцип - онзи на равнопоставеността – да не се отговаря на никакви медии. Всъщност аз поисках от ПР-отдела на БНТ писмен отговор на молбата ми за интервю с програмния директор, защото имаше вероятност да бъда с изключен мобилен телефон. И нищо повече. Но когато новият началник „гара разпределение на информация”, както бих нарекла философията на новия ПР-шеф, започна да отказва да ми прати мейл защо Севда Шишманова не дава интервю, просто любопитството ме накара да смятам, че официалният отказ е проблем за БНТ.

Програмата – рециклиране, слотиране и „сървис”
А инак Симова не е спряла кранчето за изтичане на информация отвътре. За някои хора в БНТ това е почти професионален занаят. Всички вече знаят имената на новите водещи и че БНТ ще рециклира пробвани преди няколко години формати, както и изхвърлени или незадържани от бивши ръководства на медията лица. До един момент този опит да върнем „доброто старо време” е симпатичен. Но когато става дума за публицистика или актуални предавания, сякаш е време в БНТ да измислят нещо ново. Сякаш 10 години някой е мислил какви Големи дела ще сътвори като стане програмен директор или пък шеф на „Новини” и като го назначат, забравя да си свери часовника и пак лансира старите си идеи.

На 6 декември журналистите ще чуят и за новия окултурен сутрешен блок на БНТ. Севда Шишманова вече веднъж обяви в „Програмата на БНТ 1 – повече от телевизия” кое ще е „повечостта”. От 9 до 10 часа ще има „културен модул” – като в него ще има „информационен сървис за това, което зрителят може да гледа и посети „у нас и по света”. Надеждата ми е водещият и редакторите му да не са просто културен „сървис персонал” на екрана. И поне според заявката на Шишманова, БНТ ще има картина от световните културни събития и коментар. Най-накрая картина и коментар в БНТ.

БНТ смята да си оправи финансовото състояние и да върне зрителите на Канал 1, като сърфира из интернет. Преди време Севда Шишманова написа, че БНТ ще използва блоговете, социалните мрежи и „интернет за създаване на съдържание”. Ще е интересно да се види. Веднага се сещам за последния сезон на един от най-рейтинговите и в България сериали „Изгубени”. Историята е такава – екипът „зацикля” и не може да измисли нищо ново за последния засега сезон. Хваща написаното във всевъзможни форуми и споровете между зрители на сериала и предсказанията им за това какво ще се случи между героите и пише сценария на новия сезон. И само да спомена – пълен провал за сериала.

Кросмедия – ОК. А какво ще правят журналистите на БНТ?
Севда Шишманова вече обяви, че БНТ е направила пробив в реалити форматите с „Голямото четене”, „Големият избор”, „Българските събития на XX век”. И ще заложи на втори сезон – „Малкото Голямо четене”, който да представи световната и българска детска литература”. Хубаво е, че БНТ иска да чете и да се образова, особено на литературни и исторически теми, но светът на зрителя им не свършва само с литература и история.

Можем само да пресмятаме кога ще дойде време за форматите „Голямата Физика” или „Голямата Химия”. Всъщност грешка – БНТ ще направи „кросмедия продукция” за „digest; lifestyle; архитектура; география; наука и технологии; музика и шоу”. Интересно, че медията, която обучава българските зрители как „Под игото” е гооооолямата литература и трудно излиза от канона, все пак рискува да му намигне с предавания за чуждоземни сладострастия като „digest” и „lifestyle”. Дано новото ръководство да има по-различен английско-български речник, че старото под „лайфстайл” пробута външни продукции като „Елит” и рубриките в „Жените” и „В неделя с …”. Стайлът на лайфа понякога се потръсваше в доста силиконов ритъм в „Елит”.

А иначе може би от предаването „Език мой” ще разберем какво значи „кросмедия”. Всъщност няма вече „Език мой”, но пък по сателитния канал има „Български уроци – аз уча български” – съвместна продукция между БНТ САТ и Министерството на образованието и науката (то вече е с ново име, но страницата на БНТ хич не се обновява). Така че „каращисани” с нещо друго продукции (както бихте могли да преведем „крос” на български език) има и в сегашната програма на БНТ, но може би дори в самата медия рядко си ги гледат. Ако ще има кросмедия, веднага идва въпросът колко хора от БНТ ще бъдат съкратени, понеже ще се плаща на журналистите на медия-партньор? Но първо ще вдигна ръка да питам ПР-началника на БНТ дали имам право да задавам поне на себе си въпроси.

В програмната концепция на Севда Шишманова имаше доста интересни идеи и всичко зависи от реализирането им. Иначе като намерения са „нъмбър уан” (с наши думи - номер едно). Така например ще има „сезонни проекти”. И следва пример - ако има световен форум за глобалното затопляне, може да се излъчи „тематична поредица на BBC” или „партньорство на световна премиера на филм „The Age of Stupid”, което върви в пакет с готово програмно съдържание” … и т.н. Ами ако няма форум? БНТ няма да говори за глобалното затопляне ли? Няма форум – няма глобално затопляне. Има форум – има обществена функция на медията. Не може ли БНТ и между големите събития и големите четения да излъчва по някой филм на BBC? И още по-интересно, защо журналистите на БНТ не правят документални филми за глобалното затопляне – по-добре да са различни от тези на BBC, но ако не е възможно – може и подобни на тях. Само че ще питам ПР-началника на БНТ дали имам право на тези въпроси.

ГОЛЯМОТО ПРОГРАМИРАНЕ
В края на публикувания от Севда Шишманова документ имаше и нещо лично. И то пак беше голямо – „Голямото програмиране”. Тя пише: „Когато работех над тази концепция, непрекъснато си представях един ЗРИТЕЛ с дистанционно в ръка. И по това дали ме превключва, или не, избирах какво да оставя и какво да отпадне като предложение.”

Признавам си, че трудно разбирам какво значи “дали ме превключва, или не” и как така се избира според „ме” кои предавания ще отпаднат от програмата. Севда Шишманова казва, че иска БНТ 1 да предлага избор. „Разнообразен избор като програма, алтернативен избор като телевизионен канал и граждански избор като медия”. До декември остава да уточним какво разбират в БНТ под „разнообразен”, „алтернативен” и „граждански” и всичко ще е наред. Дано не се стига до там да имаме различни разбирания и за „зрител”. Защото аз като зрител не мога да превключа Севда Шишманова. Мога само да превключа на BBC, да речем.

Ето и въпросите, които Севда Шишманова получи. И на които не отговори – официално заради „равнопоставеност на медиите”. Ех, да беше жив Оруел да види новите си секретарки!