Да видиш невидимите

На 21 юни в Червена зала на Червената къща беше премиерата на един впечатляващ спектакъл. Студио за документален театър „Вокс Попули” представи „Невидими №1”. Режисьор е Неда Соколовска, сценографията е на Деница Аргиропулос, хореографията на Garage Collective, участваха актьорите Юлиян Боянов, Йонко Димитров, Надя Цончева, Деница Петкова и Диана Енчева, изключително запомнящо се беше участието на Велислав Велчев – млад мъж, загубил краката си след трагичен инцидент преди няколко години.

„Невидими №1” е първо представление от тематичната поредица „Невидими”, която изследва маргинални, малцинствени и пренебрегнати обществени групи и техните проблеми. Още по-точно - това е документален театър, основан на истински човешки истории. Всеки от претворените в спектакъла образи има реален прототип.

Този тип спектакли имат кратък живот, играят се не повече от 10 представления. Основната идея е да се създаде атмосфера на разбиране и съпричастност към хората, чиито проблеми са разказани. Темата „движение”, неговите ограничения и преодоляването им, е основна за спектакъла.

Създаването на всеки от спектаклите започва с търсене и откриване на хора, свързани с темата. Темата на „Невидими №1” са хората с двигателни увреждания. В интервютата с реалните хора и в създаването на окончателния вид на спектакъла участва всеки член от екипа. Няма предварително написан, раздаден и научен наизуст сценарий. Разчита се на разбирането и чувстването на всеки един от екипа.

Сценографията е изключително интересна. Играе се на сцена, почти лишена от декори. Но всеки от поставените в пространството елементи е издържан и изключително силен в присъствието си. Малка тайна – на сцената има включен телевизор. Телевизор, по който върви ефирна телевизия и текат съвсем реалните и актуални за деня новини.

На този фон различните, несвързани един с друг герои разказват живота си. Те не се познават и нямат досег един с друг, обединява ги единствено фактът, че имат общ проблем. И ги обединява фактът, че всеки ден преодоляват този проблем и себе си.

Спектакълът завършва впечатляващо. Завършва с танц. Изумителното в този танц е, че единият от участниците е с два ампутирани крака. А танцът не е символичен и е изключително красив.

Споделянето след представлението е важна и неотменна част от този тип представления. В нея са поканени да участват всички, които са се почувствали по някакъв начин докоснати от случващото се на сцената.

Мила Цалова завършва философия и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като журналист и координатор връзки с обществеността в различни издания и неправителствени организации.