Делото „Сайде Мехмед срещу държавата“

Във връзка с публикация в „Обектив”.

Писмено становище на адв. Йорданка Бекирска

До Комисията за защита от дискриминация
по преписка № 295/2011 г. по описа на КЗД

ПИСМЕНИ БЕЛЕЖКИ

От адв. Йорданка Бекирска,
пълномощник на жалбоподателите

съдебен адрес:
гр. София,
ул. „11-ти август” № 26
тел.: 0887 06 00 05

Уважаеми дами и господа комисари,

От името на доверителите ми поддържам изложените в жалбата и в допълнителната молба от 25.01.2012 г. твърдения за дискриминационно отношение към непълнолетната Сайде Мехмед, от една страна, както и лично към родителите й Мехмед Мехмед и Хатидже Мехмед, причинено от страна на ответниците по настоящата преписка – директорът на ОУ „П. К. Яворов“ – г-н Ахмед Дунгьов, и класната ръководителка на класа на Сайде Мехмед – г-жа Радка Топалова. Моля, вземете предвид всички изложени в жалбата и в допълнителната молба доводи в подкрепа на тези наши твърдения. Моля да бъдат уважени исканията, така както са предявени, а именно:

Да признаете, че чрез въвеждането на една привидно неутрална разпоредба, каквато е разпоредбата, разписана в Раздел IV, чл. 4 от Правилника за дейността на училището, която гласи, че: „Ученикът няма право да изразява чрез облеклото си етническа, верска или религиозна принадлежност.“ ученичката в VIII-ми клас на ОУ „П. Кр. Яворов“ – Сайде Мехмед, е поставена в по-неблагоприятно положение на основание защитените в чл. 4, ал. 1 ЗЗотД признаци „религия“ и „убеждения“, в сравнение със съучениците й, които нямат развити религиозни възгледи или не изповядват определени религиозни разбирания – съставляващо непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗотД, датираща от момента на единодушното приемане на Правилника за дейността на училището;
Да признаете, че с поведението на ответниците, изразяващо се в принудителното отстраняване на Сайде Мехмед от учебните занятия на 17.10.2011 г. за период от 8 дни, въпреки задължението й да посещава училище предвид възрастта й (15 г.), тя е била по-неблагоприятно третирана отколкото би била третирана нейна съученичка, която няма развити религиозни възгледи или не изповядва определени религиозни разбирания. С това Сайде е станала жертва и на пряка дискриминация, основана на защитените признаци „религия“ и „убеждения“, в нарушение на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗотД, датираща от момента на недопускането на Сайде до задължителна учебна дейност, в резултат на въведената разпоредба и лично осъзнатия избор и убеждение на Сайде Мехмед да носи забрадка около главата си, както повелява нейната религия и убеждения;
Да признаете, че действията на ответниците (в това число и действията на подчинените на директора учители) по отношение на Сайде представляват и тормоз по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗотД, основан на защитените признаци „религия“ и „убеждения“, като нежеланото поведение е било изразено както словесно, така и чрез принудителното й отстраняване от задължителни учебни занятия. В резултат тези действия са накърнили достойнството на Сайде и са създали обидна и застрашителна за нея среда, в нарушение на чл. 5 във вр. с чл. 4, чл. 1 ЗЗотД. Словесно изразеният тормоз датира още от първия път, когато Сайде отива на училище със забрадка. Сайде е била непрекъснато обект на обиди и подигравки, укорявана за избора си, заплашвана от ответниците, като в резултат училищната среда е станала нетърпима за нея, поради негативното отношение на учителите й и опитите им да повлияят на избора й и на убежденията й;
Да признаете, че по отношение на двамата жалбоподатели, родителите на Сайде, също са извършени забранени от Закона за защита от дискриминация действия, които се изразяват в системно упражняван върху двамата, заедно и поотделно, тормоз. Нежеланото поведение е изразявано словесно и се основава на защитените в чл. 4, ал. 1 ЗЗотД признаци „религия“ и „убеждения“. Тези действия, извършени от ответника – г-н Дунгьов, и лица, които са действали по негово поръчение, са причинили като резултат накърняване на достойнството на жалбоподателите и са създали за тях враждебна, обидна и застрашителна среда. Извършеният тормоз по отношение лично на жалбоподателите датира от първия момент, когато Сайде е посетила училището си със забрадка, като продължава и до момента. Това поведение се е изразявало в системни, тенденциозни разговори с жалбоподателите, имащи за цел да въздействат на избора на Сайде, като я разубедят и й наложат нежелано от нея поведение.

Нарушенията:

1. Чрез въвеждането на привидно неутралната разпоредба в Правилника за дейността на ОУ „П.К. Яворов“, която гласи, че „Ученикът няма право да изразява чрез облеклото си етническа, верска или религиозна принадлежност.“, е допусната непряка дискриминация на основание признаците „религия“ и „убеждения“ – в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗотД, във вр. с чл. 4, ал. 3 ЗЗотД. Тази разпоредба поставя ученичката Сайде Мехмед в по-неблагоприятно положение в сравнение с нейните съученици, които нямат развити религиозни възгледи или не изповядват определени религиозни разбирания, или имат различни убеждения по отношение на това дали и как да следват религиозните канони.

В настоящия случай непълнолетната Сайде Мехмед по силата на своите религиозни убеждения е направила своя избор да постави забрадка върху главата си, както повелява ислямската религия. Както бе установено от събраните по делото доказателства, Сайде е силно религиозна и се стреми да следва каноните на избраната от нея религия. Според ответниците решението й да постави забрадка и в този вид да посещава учебните занятия е в противовес с разписаната разпоредба в Правилника на дейността на училището (Правилника), по силата на която на ученика е забранено да изразява чрез облеклото си религиозната си принадлежност. Видно от събраните по делото доказателства (както гласни, така и писмени) поради нарушението на тази разпоредба на 17.10.2011 г. Сайде е била принудително отстранена от учебни занятия със заповед на ответника – г-н Дунгьов, и с помощта на ответницата – г-жа Топалова. По този начин ученичката Сайде Мехмед е станала жертва на непряка дискриминация, поради разписаната в Правилника привидно неутрална разпоредба.

Законодателят е разписал и изключение от правилото, като е казал в чл. 4, ал. 3 ЗЗотД, че няма наличие на непряка дискриминация, когато атакуваната разпоредба е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Дали тази разпоредба е обективно оправдана с оглед на законова цел?

С оглед твърденията на ответната страна въведената разпоредба в Правилника може да бъде обективно оправдана само със законовата цел, която законодателят си е поставил, а именно образованието да е светско. Светското образование е насочено към поднасяне на учебното съдържание през погледа не на религиозните схващания, а през призмата на световния опит и познания. Алтернативата на светско образование по смисъла на Закона за народна просвета е духовното образование. В настоящия случай решението на Сайде Мехмед да сложи забрадка на главата си, в унисон със своите религиозни убеждения, по никакъв начин не може да застраши светското образование по неговата същност. Следователно забраждането й не може да повлияе на образованието в училището, няма способ, по силата на който то от светско да се превърне в духовно. В хода на събиране на доказателства, ответниците не наведоха такива, от които да е видно, че Сайде по какъвто и да е начин е повлияла на образованието в училището или е налагала своите религиозни убеждения сред учениците или учителите в училището.

Дали средствата за постигане на целта са подходящи и необходими?

Дори и да има законна цел, която обективно да може да бъде оправдана, то кумулативно е необходимо средствата, с които се постига тази цел, да са подходящи и необходими. Законодателят изисква да има пропорционалност между целта и използваните средства за постигането й. В настоящия случай предприетите от ответниците действия не са съразмерни с преследваната цел. След като Сайде Мехмед е реализирала своите религиозни убеждения и е поставила забрадка, ответниците принудително са я отстранили от учебни занятия. В резултат на това непълнолетната Сайде е била лишена от правото си на образование за 8 дни, като опасността да не може да продължи задължителното за нея образование, е напълно реална и сериозна. Момичето бива изключено от образователния процес, въпреки задължителността му. Ответниците не доказаха да е съществувала пречка, по силата на която законната цел да не бъде постигната по по-щадящ начин, който да отговаря на целта.

По силата на тези аргументи следва, че разписаната разпоредба в Правилника за дейността на училището, по своята същност се явява незаконосъобразна, тъй като представлява привидно неутрална разпоредба в нарушение на ЗЗотД, която е дискриминирала Сайде Мехмед, поради факта, че тя е направила своя избор да следва каноните на исляма, като постави забрадка около главата си и изпълни религиозните си убеждения.

2. Само чрез принудителното отстраняване на Сайде Мехмед от учебните занятия на 17.10.2011 г. за период от 8 дни, въпреки задължението й да посещава училище предвид възрастта й (15 г.), тя е била по-неблагоприятно третирана отколкото би била третирана нейна съученичка, която няма развити религиозни възгледи или не изповядва определени религиозни разбирания, или има различни убеждения по отношение на това дали и как да следва религиозните канони. С това Сайде е станала жертва и на пряка дискриминация, основана на защитените признаци „религия“ и „убеждения“, в нарушение на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗотД, датираща от момента на недопускането на Сайде до задължителна учебна дейност, в резултат на въведената разпоредба и лично осъзнатия избор и убеждение на Сайде Мехмед да носи забрадка около главата си, както повелява нейната религия и убеждения;

Събраните по преписката доказателства безспорно сочат, че ученичката Сайде е отстранена от образователния процес, защото е нарушила Правилника на училището, като се е явила в училище със забрадка и боне, които са счетени от ответниците за облекло, което изразява религиозна принадлежност. Сайде Мехмед е била по-неблагоприятно третирана в сравнение с начина, по който би била третирана нейна съученичка, която няма развити религиозни възгледи или не изповядва определени религиозни разбирания, или пък има различни убеждения по отношение на това дали и как да следва религиозните канони. В настоящия казус силно религиозната Сайде е поставила на главата си забрадка, защото са такива каноните на религията, които тя е решила да следва. Докато нейните съученички, макар и изповядващи същата религия, не са пожелали да сложат забрадки на главите си, тъй като религиозните им разбирания и убеждения са различни. Поставени при сходни, сравними обстоятелства тези ученички не биха били третирани еднакво със Сайде, тъй като те не са взели решение да поставят забрадки на главите си и съответно не биха били наказани за това свое решение.

Многократно ответниците посочиха в доказателствата си, че Сайде Мехмед е била отстранена, защото е нарушила Правилника, като е изразила религиозната си принадлежност чрез облеклото си, като по отношение на другите ученички не съществува подобна опасност, с което те са поставени в привилегировано положение спрямо Сайде Мехмед.

С това по-неблагоприятно третиране ответниците са извършили още един акт на дискриминация по отношение на Сайде – пряка дискриминация.

3. принудителното отстраняване на Сайде Мехмед от задължителни учебни занятия, извършено от ответниците, представлява и тормоз по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗотД, основан на защитените признаци „религия“ и „убеждения“. Нежеланото поведение е изразено и словесно под формата на обидни думи и подигравки от страна на ответниците и другите учители. В резултат тези действия са накърнили достойнството на Сайде и са създали обидна и застрашителна за нея среда, в нарушение на чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗотД.

Сайде се е чувствала изолирана и отхвърлена, след като на 17.10.2011 г. е била отстранена от учебните занятия за неопределено време – била е много разстроена и безпътна – свидетелката Айше Шериф сподели преките си впечатления от Сайде непосредствено след като е била отстранена: „В момента, в който Сайде беше изключена от училище, аз я видях, ние се видяхме съвсем случайно, аз отивах на работа, видях я, че плаче, видях, че майката също беше плакала и не знаех какво е станало сутринта, защото аз съм следобед на работа. Реших, че е болна, че нещо лошо е станало. Тя като ми каза, че е изключена от училище, тя се чувстваше много, много беше зле момичето…“

Наличието на тормоз се подкрепя от гласните доказателства, събрани при разпита на свидетелката Айше Шериф, която заявява недвусмислено, че колегите й учители са имали пренебрежително и подигравателно отношение към Сайде от момента на поставянето на забрадката й – оприличавана е на стара баба, в часовете по физическо са й казвали, че топка със забрадка не върви, учителите са спрели да я поздравяват и да отвръщат на поздравите й. Ясно и изчерпателно Айше Шериф описва чувствата на непълнолетната Сайде в резултат на това отношение от страна както на ответниците, така и на другите учители към нея: „Тя беше съсипана. Много беше разстроена. Много страдаше от това нещо, тя винаги е била за пример в училище и това я съсипваше – това неуважение от учителите, това поведение да не те забелязват все едно ти не съществуваш, това много я нараняваше.“

Друг безспорен извод, който може да се направи от събраните гласни доказателства, е, че както ответниците, така и останалите учители в ОУ „П.К.Яворов“ имат негативно отношение към Сайде, след като е реализирала решението си да постави забрадка на главата си, тъй като преди това Сайде е била уважавана ученичка. Отношението на учителите се е променило – доказа се, че от този момент насетне Сайде е изолирана от мероприятия, класни и извънкласни дейности, въпреки че е отлична ученичка (според сведенията на преподаващите й учители и писмени доказателства). Видно от показанията на свидетелите забраждането на Сайде се възприема от учителите като противообществена проява, с която полицията следва да работи. Свидетелят Сайми Сантуров заяви неколкократно в изложението си, че инспекторката от РИО – Благоевград – Л. Станева, е определила публично забраждането на Сайде като „бомба със закъснител“.

От отлична ученичка с примерно поведение Сайде е била принизена до незабелязвана, изолирана, опасна и нежелана ученичка, която дори била набедена в кражба от страна на преподавателката Алина Узунова.

За разлика от учителите обаче децата, които се обучават в същото училище, приемат нормално и без никакво негативно отношение решението на Сайде. Това се подкрепя, както от гласните показания на свидетелката Айше Шериф, така и от приложените по делото две подписки от учениците в подкрепа на Сайде и на личната си инициатива да я подкрепят.

По силата на изброените аргументи, твърдението за упражнен тормоз по отношение на Сайде Мехмед от страна както на ответниците, така и на другите учители, подчинени на първия ответник, бе безусловно доказано с множеството събрани гласни и писмени доказателства.

Както потвърди свидетелката Айше Шериф, словесно изразяваният тормоз датира още от първия път, когато Сайде отива на училище със забрадка. Сайде е била непрекъснато укорявана за избора си, заплашвана от ответниците, като в резултат училищната среда е станала нетърпима за нея, поради негативното отношение на учителите й и опитите им да повлияят на избора й и на убежденията й;

4. Видно от показанията на свидетелката Айше Шериф по отношение на родителите на Сайде също са били отправяни обиди и нападки, подигравки и негативизъм – „Към родителите – пак подигравка, пак усещам, че го изкарват, че родителите нарочно така държат, защото искат да се заяждат с учителите и въобще с училището, да опетнят институцията, което не мисля, че е така. Обиди, подигравки.“

Нежеланото поведение е изразявано словесно и се основава на защитените в чл. 4, ал. 1 ЗЗотД признаци „религия“ и „убеждения“. Тези действия, извършени от ответника – г-н Дунгьов, и лица, които са действали по негово поръчение, са причинили като резултат накърняване на достойнството на жалбоподателите и са създали за тях враждебна, обидна и застрашителна среда. Извършеният тормоз по отношение лично на жалбоподателите датира от първия момент, когато Сайде е посетила училището си със забрадка и продължава и в момента.

Международният стандарт

Съгласно гарантираните права на всеки човек по силата на чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), всеки има право на свобода на религията, като изрично е разписано в ал. 2 на чл. 9 ЕКПЧ, че „свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите“.

Същите права са разписани и в редица други международни актове, а именно в Международния пакт за граждански и политически права (чл. 18), Конвенцията за правата на детето (чл. 14), Хартата за основните права в Европейския съюз (чл. 10).

Поставянето на забрадка около главата на Сайде е личен нейн избор, който тя прави, следвайки каноните на религията, която изповядва и убежденията си, които са в унисон с религиозните й схващания. С отстраняването й от учебна дейност ответниците ограничават правото й свободно да се придържа към каноните на своята религия. С това свое поведение ответниците дискриминират религиозните ученици, като ги третират по-неблагоприятно в сравнение с нерелигиозните ученици или с тези които не изповядват определени религиозни разбирания, или имат различни убеждения по отношение на това дали и как да следват религиозните канони.

По силата на чл. 9, ал. 2 ЕКПЧ ограничаването на правото на първите, което им е гарантирано от ЕКПЧ, е допустимо само ако ограничението е предвидено от закона и е необходимо в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.

В хода на производството не бяха събрани каквито и да било доказателства, по силата на които да може да се направи обоснован извод, че това ограничение на правото на свобода на религията и убежденията е необходимо в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, нито че е необходимо за защитата на обществения ред, здравето и морала, нито пък бяха събрани неоспорими доказателства, от които да е видно, че ограничението на правото на Сайде свободно да упражнява религията си по някакъв начин е необходимо за защитата на правата и свободите на другите – ответниците не събраха никакви доказателства, от които да е видно, че Сайде засяга или погазва правата и свободите на другите.

Неоснователно и напълно безпочвено е твърдението, че тя е привилегирована, след като си позволява да нарушава Правилника за дейността на училището, в което се обучава, тъй като нарушаването на незаконосъобразна разпоредба не влече след себе си каквито и да било последици. Разпоредбата е привидно неутрална, като поставя религиозната Сайде в по-неблагоприятно положение в сравнение с нерелигиозните й съученици на основание признаците „религия“ и „убеждения“.

Разписаната в правилника разпоредба пречи на упражняването на гарантираните основни човешки права, без да е продиктувано от належаща обществена необходимост, като това пък от друга страна не съответства на стандартите на едно демократично общество, което се стреми към уважаване правата на човека, а не цели тяхното погазване.

Дори напротив с отстраняването от образователния процес на непълнолетната Сайде ответниците погазват и още едно нейно право, а именно правото на образование, от което съгласно нормите на чл. 2 от Протокол 1 към ЕСПЧ никой не може да бъде лишен, което право с оглед възрастта на Сайде, дори в националния ни Закон за народната просвета е разписано и като задължение.

Тежестта на доказване на дискриминацията по делото

Съгласно чл. 9 ЗЗотД тежестта на доказване по антидискриминационни дела се разпределя между страните съобразно специално правило. Ако ищецът докаже факти, от които може да се изведе предположение, че е налице дискриминация, тежестта на доказване се прехвърля върху ответника да опровергае този извод, като оправдае установената разлика в третирането с обективни причини, несвързани с личното положение, и така докаже, че дискриминация не е налице. В случай че ответникът не съумее да обори предположението, изведено от доказаните от ищеца факти, Комисията следва да счете дискриминацията за доказана. Комисията счита дискриминацията за доказана, и без жалбоподателят да я е доказал безспорно, ако ответникът не съумее да опровергае възможния извод за наличие на дискриминация.

В случая са налице няколко безспорно установени факта: установи се, че по отношение на Сайде Мехмед са извършени няколко дискриминационни акта, под формите непряка дискриминация, пряка дискриминация и тормоз, всички основани на признаците „религия“ и „убеждения“, като извършители са самите ответници, както и подчинените на първия ответник учители.

На базата на установеното, намираме, че дискриминацията е налице и е безусловно доказана от страна на жалбоподателите. Както посочих по-горе, така и сега заявявам, че в случая е напълно приложима и разпоредбата на чл. 9 от ЗЗотД по отношение на всички доказани твърдения от страна на жалбоподателите. Ответната страна не използва прехвърлянето на доказателствената тежест и не проведе нужното събиране на доказателства относно опровергаването на доказаните твърдения на жалбоподателите. Дори и възможност за презумпция за дискриминация е основание по смисъла на чл. 9 ЗЗотД да се прехвърли тежестта на доказване върху ответника да опровергае тази презумпция, като се очаква от него да даде друго, законно обяснение за начина, по който са били третирани жалбоподателите, и така да докаже, че това третиране няма никаква връзка с религията и убежденията на дъщерята на жалбоподателите и на самите тях. Ответниците не само не проведоха такова доказване, но те не проведоха никакво доказване в тази посока. Те дори не оспориха твърдението за дискриминация изрично, нито се ангажираха да представят каквито и да било доводи и доказателства, с които да го опровергаят. Ето защо, Комисията следва да приеме за установено, че е налице дискриминация, проявена от ответниците към жалбоподателите в трите й проявни форми – непряка дискриминация, пряка дискриминация и тормоз, което се подкрепя с множество доказателства, събрани по преписката – както писмени, така и гласни.

Изложените в подадените от моите доверители жалба и молба конкретизация относно различното третиране на тях в личното им качество и на дъщеря им Сайде Мехмед, на която са законни представители, от страна на ответниците, дават основание да се направи извод по смисъла на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, че това различно третиране съставлява дискриминация по признак „религия“ и „убеждения“.

Петитум:

Моля, Комисията да уважи изцяло исковете на доверителите ми, като на основание чл. 4 ЗЗотД, както и на основание чл. 4 ЗЗотД във вр. с чл. 5 ЗЗотД признае, че:

Приемането на привидно неутралната разпоредба в Правилника за дейността на училището, разписана в Раздел IV, ал. 4, съставлява непряка дискриминация по отношение на Сайде Мехмед, основана на признак „религия”, „убеждения”, в нарушение на ЗЗотД;
изброените нарушения относно поведението на ответниците съставляват пряка дискриминация по отношение на Сайде Мехмед, основана на признак „религия”, „убеждения”, в нарушение на ЗЗотД;
над Сайде Мехмед, е упражняван тормоз от страна на ответниците и подчинените на първия ответник учители, по признаците „религия”, „убеждения”, което също съставлява дискриминация в нарушение на ЗЗотД;
лично над първия и втория жалбоподател, е упражняван тормоз от страна на ответниците и подчинените на първия ответник учители, по признаците „религия”, „убеждения”, което също съставлява дискриминация в нарушение на ЗЗотД,

Също така, моля Комисията да наложи съответните санкции на ответника за упражнената върху жалбоподателите дискриминация, както и да даде задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането.

София, С уважение: ...........................
14.06.2012 г. адв. Йорданка Бекирска