Директорът на Хюман Райтс Уоч Кенет Рот за необходимостта процесите срещу заподозрените от 11 септември да бъдат водени в Ню Йорк
Администрацията на Обама обмисля къде да е делото срещу призналия се за главен организатор на събитията от 11 септември 2001 г. и неговите съучастници. В същото време, няма по-добър начин за отричане на незаконната антитерористична политика на правителството на Буш от това процесите да се проведат в нюйоркския федерален съд.
Престъплението се случи именно в Ню Йорк, където са живели повечето жертви. Семействата им имат правото да присъстват на процесите и директно да оказват подкрепата си за усилията на американското правителство да потърси отговорност от обвинените в това масово убийство. С избирането на федерален съд пред дискредитираните военни комисии САЩ ще покажат колко ценят върховенството на закона, съдейки дори обвинените в най-тежкото престъпление в система, която като цяло се смята за честна.
Неминуемо всяка присъда, издадена от военните комисии, ще бъде белязана от стигмата на Гуантанамо, където са се провели процесите. Както се очаква от трибунали, започнали от нулата, процедурите там бяха изпълнени с нередности, несъстоятелно прилагане на правилата за доказателства, неадекватни защитни ресурси, лош превод и липса на обществен достъп. В резултат на това всяка присъда, произнесена от военна комисия, предполага множество обжалвания и така получаването на правосъдие за жертвите ще се забави с години.
Освен това раздаването на правосъдие в Гуантанамо е било твърде бавно в сравнение с процесите във федералните съдилища. По време на деветте години от оповестяването на военните комисии военните прокурори са завършили едва пет дела, три от тях – със споразумение. Повечето от тези процеси са били срещу обвиняеми от ниска степен – готвачи, шофьори, дори и бивше дете войник, заловено, когато било едва на 15.
От друга страна, в същия период федералните съдилища са осъдили стотици, свързани с тероризъм престъпления, включително конспиратора от 11 септември Закария Мусауи, обвинения „бомбаджия с обувката” Ричард Рейд, както и четирима обвиняеми за взривовете в американските посолства в Танзания и Кения през 1998 г., довели до смъртта на 224 души и раняването на стотици други.
Като бивш прокурор в южния район на Ню Йорк знам, че опитът и професионализмът на федералната система, макар и несъвършена, не могат да бъдат надминати. С дългата си история на честни процеси, често при много трудни дела, федералните съдилища могат да се опират на десетилетия от прецеденти. За сравнение – прокурорите и съдиите от военните комисии участват в тях едва от осем години и в по-голямата част от това време правилата и нормите са били променяни и ревизирани. Наредбите за доказателствения материал, например, бяха завършени едва през май тази година. Като се позволява на военните комисии да се занимават с такъв тип трудни политически обременени дела, огромната публичност на процесите ще бъде фокусирана повече върху непроверените и несправедливите процедури, отколкото върху ужасните престъпления на обвиняемите.
Според някои обвиняемите от 11 септември не трябва да бъдат съдени във федерални съдилища, защото тогава насилствено получените им показания няма да могат да бъдат използвани срещу тях. Добре известно е, че Калид Шейх Мохамед е бил подлаган на „водна дъска” [*] 183 пъти. Доказателства, получени след такова мъчение, няма да бъдат използвани в нито един съд – както федералните съдилища, така и военните комисии би трябвало да ги отхвърлят. Докато правилата на военните комисии биха позволили допускането на насилствено получени доказателства, които биха били забранени във федералните съдилища, то показанията, получени след „водна дъска”, няма да се приемат дори от военните комисии.
Още повече, че прегледът на вече представените доказателства срещу обвиняемите от 11 септември пред военните комисии показва, че правителството вероятно има достатъчно свидетелства, несвързани със злоупотребяващи разпити, които могат да бъдат използвани, включително конфискувани компютри и мобилни телефони, прихванати разговори, а дори и доброволно сътрудничили свидетели. Не трябва да приемаме, че принудително придобитите доказателства са единствените, с които прокурорите могат да подкрепят делата си.
Някои противници на идеята процесите да се състоят в Ню Йорк се позовават на страхове за сигурността. Те обаче се преувеличени. В Ню Йорк непрекъснато се организират мащабни демонстрации и събития, без те да бъдат прекъсвани от произшествия. Всъщност процесът на първия бивш затворник от Гуантанамо Ахмед Калфан Гайлани, преместен във федерален съд през 2009 г., се води в Ню Йорк и съдебните заседатели ще се произнесат тази седмица. Гайлани е обвинен за взривовете в американското посолство в Танзания и Кения. Делото му се разглежда от началото на октомври, но противниците на гражданските процеси все още не са изразили никакво притеснение за сигурността. И ако все пак се появят сериозни заплахи за сигурността, има няколко други места, различни от Манхатън, където процес с такава важност може да се състои, спазвайки нюйоркската юрисдикция.
Алтернатива на процесите във федерални съдилища е възможността въобще да няма процес, а по-скоро безкраен арест до всеобщото спиране на терористичните актове. Очевидният недостатък на тази идея е, че е временна, защото „Ал Кайда” в някакъв момент ще спре да съществува и САЩ ще бъдат принудени да освободят заподозрените или отново да организират отдавна отлаган процес. Много по-добре е те да бъдат съдени сега, когато доказателствата и свидетелите са относително пресни, и да се наложи подобаваща присъда за такива престъпления чрез дълъг престой в затвора.
Не на последно място: военната рамка е погрешна за такива тежки престъпления, защото позволява на заподозрените да се прославят като бойци. Калид Шейх Мохамед вече започна да го прави. По време на изслушването му в Гуантанамо той се сравни с Джордж Вашингтон. Само криминален процес и присъда, която напълно съблюдава правото на защита, би позволила обвинените в тези ужасни престъпления да бъдат осъдени като абсолютни престъпници – по начин, който утвърждава ценностите, които бяха така безмилостно атакувани на 11 септември 2001 г.
[*] water boarding. При мъчението „водна дъска” затворникът се завързва за наклонена маса, така че краката му да са по-високо от главата и да бъде обездвижен. След това лицето му се покрива с плат или найлон, върху който разпитващият излива непрестанно струя вода. Мъчението има силен психологически ефект. Задейства се рефлексът за повръщане, затворникът буквално чувства, че се дави и бързо се пречупва. Мъчението може да предизвика силни болки и увреждания на белите дробове, мозъчни увреждания заради недостига на кислород, изкълчвания и фрактури на крайниците при опитите на жертвата да се освободи, както и трайни психологични травми. [обратно]