ДиСКИминация

Дискиминацията е процес, при който големи групи от българското общество са третирани пренебрежително, заради техния отличителен белег, наречен гражданственост. Той намира израз в стремежа им към живот, воден от нормите на правовата демократична държава, принципите на устойчивото, конкурентно икономическо развитие и вътрешното усещане за съобразяване с другите. Дискиминацията се осъществява от малко на брой, но за сметка на това финансово силни лица, които под претекста, че развиват туризма и ски спорта, монополизират няколко важни отрасъла от икономиката на страната, при това за сметка на редица процедурни правила [1] и на българската природа.

Проводниците на дискиминацията в страната ни се опитват да я превърнат в апартейд, т.е. да я легализират посредством коригирането в тяхна полза на няколко нормативни акта – закона за физическото възпитание и спорта, закона за публично частното партньорство и, в най-голяма степен, закона за горите [2]. Последният стана повод фирмата, стопанисваща лифтовете на Витоша, да не ги пуска вече половин година, защото без поправките не би могла да направи устройствени промени в зоната под Черни връх, така че да развива зимните спортове. И така

софиянци станаха първите дискиминирани,

защото достъпът до планината, в която са израснали и в чиито поли живеят, беше ограничен. Пристъпвайки до изнудване на държавата, се целеше и друг резултат – да бъдат лишени от клиенти другите икономически агенти в зоната около хижа „Алеко”, защото без работещи лифтове в планината, много по-малко хора се качват. Задушаването на конкуренцията и липсата на желание от страна на общината и правителството да се намесят създадоха предпоставки за установяването на монопол на Витоша. Ски училищата, чайните и хижите също бяха дискиминирани.

Същевременно обаче фирмата инициатор на промените в закона за горите си навлече неприязънта на всички, които обичат да прекарват свободното си време на Витоша и ходят там за разходки и отдих. Оказа се, че те са не по-малко на брой от скиори и сноубордисти. Съдейки от плана, публикуван на интернет страницата на „Витоша ски”, няма никакви гаранции, че от целогодишен парк Витоша няма да се превърне в тримесечен зимен курорт [3], което би било в разрез с развитието на планинския туризъм над София през последните 117 години [4].

За тези проблеми започна да се разбира едва от средата на юни, когато хиляди излязоха в София на спонтанни протести и в продължение на три дни за по повече от час блокираха една от основните транспортни артерии на столицата – Орлов мост. Повод бяха приетите на второ четене поправки в закона за горите.

Преди всичко това бяха млади, граждански ангажирани хора, чието мнение никой не бе взел предвид по време на гласуванията, както в комисиите, така и в пленарната зала на парламента. Това пролича и от изненадата на управляващите, когато те излязоха на улицата. Те обаче се оказаха

жертва на медийната дискиминация

Веднага им бяха лепнати етикети като лумпени природозащитници и еколози. В следствие на тези създаващи се предразсъдъци, реших да си поставя следната задача: какъв е броят на еколозите в САЩ, ако в България с население от 7 300 000 души има пет хиляди еколога, а населението на САЩ е 300 000 000 души...

Успоредно с тези определения, приобщаващи ги към определена професионално-образователна група, от която няма как всички да са част, тези млади хора бяха заклеймени като безделници и сеирджии. Пред очите ми това направиха дори и техни (и мои) връстници. Тези прибързани заключения са признак на дълбоко неразбиране на проблемите, вълнуващи голяма част от едно поколение, което в момента прави своите първи опити да се самоорганизира в гражданско общество.

Видя се, че въпреки опита на множество медии да изместят фокуса от проблемите, касаещи устойчивото развитие на зимния и планинския туризъм, това поколение намери чрез интернет своя път към набавянето на достатъчно информация, за да може да изгради позиция по въпроса. Отне му 6 месеца, но скоро този период ще стане много по-кратък и тогава тези хора ще могат да формират дневния ред на обществото. При това не реактивно, както стана с президентското вето на закона за горите [5].

В отговор на протестите, приемащи застрашителни за шепа „инвеститори” размери, и наложеното от президента вето бяха проведени контра протести на представителите на малки общини от планинските региони. Техен инициатор е неправителствената организация „Природа за хората”, в която членуват министри, депутати, кметове и хора от бизнеса [6]. Членската маса на сдружението по никакъв начин не може да докаже легитимно представителство на населението на общините, към които е проявен т. нар. инвестиционен интерес. Напротив, то е отявлен признак на една от класическите техники за лобиране на големите икономически интереси – чрез създаването на корпоративни или политически НПО, наречени на английски PONGO и CONGO. За сметка на тях Националното сдружение на общините все още не е взело отношение по въпроса.

С обсебването на представителството на жителите на всички планински региони от една организация те също попадат в списъка на дискиминираните.

И проблемът се крие именно в липсата на легитимен изразител на волята им

Заключени в гетото на бетонните ски курорти, възможностите им за частна инициатива, както в областта на туризма, така и за други дейности, са силно ограничени. Няма как техните механи и къщи за гости да предлагат по-ниски цени от тези на пакетните услуги, които големите хотели предлагат. Пропуска се да се спомене обаче, че и хотелите, и съоръженията в крайна сметка са на един и същ собственик. И той не е местен. [7] Така изгубили вяра в себе си и във възможностите си, те се надяват на временната заетост, която бетонирането на родният им край и тримесечният, все по-често изкуствен, сняг ще създадат. А когато човек е обезверен, много по-лесно може да бъде излъган и заведен на масово събиране в полза на частни интереси.

Тезата, че всичко се прави заради развитието на ски спорта в България, също издиша. Принципът на работа на Българската федерация по ски го доказва. Тя не инвестира в млади таланти субсидията, която малкото успешни скиори и сноубордисти й осигуряват с точките, спечелени на международни състезания. Не се залага на дългосрочно създаване на конкурентни един на друг спортисти, които с постиженията си да осигурят устойчиво финансиране на млади таланти. Така например, в сноуборда има само един професионалист със сериозни успехи. За съжаление веднага след края на неговата кариера няма да може да се появи някой, който да надгради над тях, тъй като не е спазен един от основните принципи при стратегическото развитие на дадена сфера – щафетността.

Изглежда парадоксално, но

младите таланти в сноуборда и ските също са дискиминирани

 За сметка на това БФСки се е профилирала в организирането на международни състезания, за които в последните две години е получила държавна субсидия от 6 млн. лв., преди всичко похарчени за настаняване на белия керван [8]. Далеч по-различна е политиката на хотелите в австрийските курорти, с които в последно време и бизнес, и правителство ни сравняват. За тях е въпрос на чест Линдзи Вон [9] да отседне при тях и, разбира се, не получават пари за това. Знаят обаче, че ще получат много повече.

Стигайки до сравнението с курортите на Австрия, неволно тези, които го правят, дискиминират и тази страна, защото я разглеждат единствено като ски дестинация. А ми се струва, че 1 700 км магистрали, не писти, заслужават повече внимание. Отлично уредената система за спешна помощ, където няколко хеликоптера откарват тежките случаи до една от трите големи болници в страната, може да служи за пример на сходната по територия (не релеф) и население България. Да не говорим, че автономията на регионите [10] и развитието на потенциала им е реално прилагаща се държавна политика. Политиката, която може да се възприеме в добрия смисъл на думата – като взаимодействие, където заинтересуваните страни не са дискриминирани.

И не става въпрос само за ските, а за еманацията на процес в обществото ни, целящ да накара всеки представител на гореспоменатите групи или да направи компромис с различието си, за да го притъпи, или да живее изолиран във въображаемото гето на несъгласните, от които обаче нищо не зависи. Поне докато не излязат от него и не започнат да правят политика.

Ангел Спасов е завършил  политически науки. Дълго време е работил в областта на връзките с обществеността. В момента се занимава с личния си проект КЕКС - Кулинарно-експериментален колектив София.