Египет: Хватката на военната власт създава условия за злоупотреби

Скорошни наредби на управляващия Египет военен съвет и министъра на правосъдието силно намаляват цивилния надзор над военните действия, създавайки условия за бъдещи сериозни нарушения на човешките права, заяви Хюман Райтс Уоч. Наредба от юни 2012 г. на министерството на правосъдието дава право на военните да арестуват цивилни. На 17 юни управляващият Върховен съвет на въоръжените сили постановява нови клаузи на конституционната декларация, които увеличават ролята на военните в цивилната изпълнителна власт, включително продължителни процеси срещу цивилни пред военни съдилища. А наредба от 18 юни, която реструктурира Националния отбранителен съвет, дава на военните по-голяма власт при взимането на решения, както по вътрешни, така и по национални проблеми на сигурността, добавя организацията.

„В момента постоянното увеличаване на правомощията на генералите да арестуват и съдят цивилни отива далеч отвъд властта им при Хосни Мубарак. Тези наредби са последната индикация, че на 30 юни няма да се осъществи реално предаване на властта на цивилните”, коментира Джо Сторк, заместник-директор към ХРУ за Близкия изток. ХРУ изказва мнението, че нарастващата военна власт над правоприлагащите органи ще доведе до продължителни злоупотреби от страна на военните, на които не им се търси отговорност. Злоупотребите на армията през последната година и половина, включително изтезанията на арестувани протестиращи и извънредна употреба на смъртоносна сила при разпръсването на демонстранти, са останали ненаказани, защото цивилните прокурори нямат юрисдикцията да разследват жалби срещу военни. Това оставя жертвите на злоупотреби с човешките права без възмездие, в нарушение на международното право, предупреждава ХРУ.

Наредбата на министерството на правосъдието

На 13 юни египетският държавен вестник публикува наредба № 4991, издадена от министъра на правосъдието Адел Абдел Хамид на 4 юни, четири дни след дълго продължилото извънредно положение в Египет.

Наредбата постановява:

„Без оспорване на мандата, даден в Кодекса на военното правосъдие от 1966 г., министърът на отбраната дава на военната полиция и представителите на военното разузнаване ролята на правоприлагащ орган, със съдебна власт за прибягване до арести за престъпления, извършени от хора, непринадлежащи към военния състав.”

Сред деянията, към които ще се прилага тази наредба, са разпространяване на фалшива информация с цел нарушаване на националната сигурност, ръководене на нерегистрирано сдружение, обида на публична личност и обида на армията или парламента.

На 14 юни генерал Мамдух Шахийн на живо в предаване на телевизия Ал Кахира Ал Юм, заявява, че тази наредба била „за общото благо... така че да можем да организираме и да внесем сигурност на улицата. Добруването на държавата изисква присъствие на въоръжени сили по улиците, които да защитават страната, след като полицията все още не може напълно да се справи с това”. Адвокати и правозащитни организации са подали поне пет жалби пред Държавния съвет, върховния административен съд на Египет, според които, чрез издаването на тази наредба, министърът на правосъдието е надвишил властта си. Съдията по делото назначава изслушването за 19 юни, а самото дело на 26 юни. „Изглежда, че наредбата, оторизираща военните арести на цивилни, е опит да превърне властта, прилагана в извънредни ситуации, в редовна. Резултатът вероятно ще е продължение на злоупотребяващите практики на правоприлагане”, казва Сторк.

Липса на цивилно наблюдение и търсене на военна отговорност по време на полицейски акции

Наредба № 4991 предизвиква особена загриженост, защото египетската армия смята, че арестите на цивилни представлява достатъчно юрисдикционно основание те да се изправят пред военни съдилища. Още повече, че активното участие на армията в изпълнителната власт се характеризира с ширещи се и сериозни нарушения на човешките права през последната година и половина, допълва ХРУ.

ХРУ е документирала десетки случаи на изтезания от военните по време на арести и задържане, най-скоро в Абасия през май, и преди това, брутален побой на протестиращи мъже и жени през декември 2011. На 9 май 2011 г. военни офицери са направили на демонстрантки тест за девственост. През октомври ХРУ е документирала извънредно прилагане на сила от военните охраняващи протестите, както и очевидни извънсъдебни убийства на протестиращи в Масперо, държавния медиен център в Кайро.

Наредба № 4991, глава 2, от Кодекса на криминалната процедура ще регулира пристъпването към действия на военни офицери. Според член 23 на глава 2 офицерите, занимаващи се с изпълнителна власт, са обект на наблюдение на обществен прокурор, който може да нареди разследвания в случаи на нарушения. Но Върховният съвет на въоръжените сили смята, че общественият прокурор не надзирава военния персонал и че само военният прокурор може да инициира разследване на нарушения от негова страна. Както е отразено в последните поправки на Кодекса на военното правосъдие, приет на 6 май от парламента, както и в проведените там дискусии с генерал Шахийн, предшествали парламентарното действие, армията е отказала да позволи на цивилните прокурори да определят кога военните съдилища имат юрисдикция, настоявайки, че само военните прокурори са компетентни да направят подобно разграничение.

Отсъствието на цивилен надзор над военните, както и фактът, че цивилните не могат да разследват военни злоупотреби, вече е довело до климат на безнаказаност, който ги окуражава и насърчава.

Законодателни добавки увеличават ролята на армията

Военната наредба на Върховния съвет на въоръжените сили от 17 юни, наречена „Конституционна декларация”, значително увеличава участието на армията в изпълнителната власт. В член 53 (2) се казва:

„В случаи на вътрешни безредици, изискващи намесата на въоръжени сили, президентът може да поиска от Върховния съвет на въоръжените сили позволение да се нареди на въоръжените сили да поемат от задълженията на изпълнителната власт защитата на обществените институции. Мандатът и задачите на въоръжените сили, както и регулациите при прилагане на сила, арести, задържане, юрисдикция и механизмите за търсене на отговорност, ще бъдат определени от закона.”

Върховният съвет на въоръжените сили смята мирните протести, критикуващи политиката му, за заплаха на националната сигурност. На 18 юни в Египетския държавен вестник е публикуван друг, необявен мандат „при проблеми на националната сигурност”. Според наредбата съветът има 11 военни и 6-ма цивилни членове и може да взима решения само при абсолютно мнозинство, като по този начин се дава на военните контролираща роля във връзка с проблеми със сигурността, а се намалява цивилният надзор.

В конституционната декларация от 17 юни, публикувана три дни след като Върховният съвет на въоръжените сили обяви, че разпуска наскоро избрания парламент, армията си даде законодателна власт, докато се избере нов парламент. Тъй като съветът е поел законодателната власт на 13 февруари 2011 г., армията приема редица закони, нарушаващи задълженията на Египет според международното хуманитарно право. През април 2011 г. съветът приема закон 34/2011, който ефективно криминализира правото на стачка. А през септември 2011 г. съветът приема спектъра на приложение на закона в извънредни ситуации за пръв път да включва обвинение, което ограничава свободата на изразяване – „разпространяване на фалшива информация”. Според Върховния съвет на въоръжените сили Кодексът на военното правосъдие е сигурен закон, с помощта на който се оправдават процесите срещу най-малко 12 000 цивилни във военни съдилища, от февруари 2011 г. насам. Явно съветът възнамерява да се опре на този закон, за да защити правото си да съди цивилни пред съдилища за военни, заключава ХРУ.