Хюман Райтс Уоч призовава руското правителство да разгледа съвестно събраните от австрийската полиция доказателства за чеченския лидер Кадиров
Според натрупания от австрийската полиция материал, назначеният от Кремъл лидер на Чечения Рамзан Кадиров е участвал в опит за отвличане на чеченски бежанец през 2009 г. във Виена. Тези доказателства трябва да станат част от по-широко разследване, което включва разглеждането на вероятни твърдения за други сериозни нарушения на човешките права в Чечения.
Бежанецът Умар Израилов умира от огнестрелни рани по време на опит за отвличането му. Процесът срещу тримата мъже, обвинени в опит за отвличане и убийство, започва на 16 ноември 2010 г. във Виена. Според обвинението тримата са се опитали да похитят Израилов, за да „го предадат на чеченските власти”.
”Полицията и прокуратурата във Виена са свързали този случай с чеченските власти, каза Рейчъл Денбър, директор на ХРУ за Европа и Азия и пита - Въпросът е: какво са направили руските власти, за да разследват съучастничеството в този случай на чеченското ръководство – и още повече, за да разкрият отговорните за множеството сериозни нарушения на човешките права в Чечения, документирани от правозащитни организации и журналисти?”
27-годишният Израилов е бил застрелян на 13 януари 2009 г. на излизане от магазин във Виена. В годините преди убийството му той открито заявява, че е бил измъчван от Кадиров и го е споменал в делото, което е завел в Европейския съд за правата на човека.
Според обвинението на австрийската прокуратура отвличането е било наредено от един от приближените на Кадиров - Шаа Турлаев. Остава открит въпросът дали Турлаев е бил „движещата сила” зад престъплението, или „просто е изпълнявал заповедите на Кадиров”. Тримата обвинени за похищението са под надзор в Австрия, но местонахождението на фактическия стрелец е неизвестно. Кадиров е отрекъл каквото и да било съучастие в престъплението.
В статия в „Ню Йорк Таймс”, публикувана веднага след убийството му, се твърди, че Израилов е бил арестуван през 2003 г. като бунтовник, след това е бил освободен с амнистия и е служил за кратко в силите по сигурността на Кадиров. Статията цитира интервю с Израилов, в което той казва, че по време на задържането му Кадиров го е подлагал на мъчения, като включително е прибягвал до електрошокове. Израилов добавя, че е бил свидетел на побои, ритници и други форми на мъчение, извършени от Кадиров и подчинените му.
Според обвинението, през лятото на 2008 г. до Израилов се приближил човек, който му казал, че е изпратен от Кадиров, за да му съобщи, че той и семейството му ще са в опасност, ако не прекрати делото си за мъчения, което е завел в Европейския съд за правата на човека, и ако не се върне в Чечения. Скоро след това същият този човек - Артур Курмакаев, казал на виенската полиция, че Кадиров „му заповядал да намери Израилов и да го върне”. По-късно Курмакаев е задържан в Австрия и е депортиран – твърди се, че доброволно – в Русия, през юни 2008 г. Няма информация за съдбата и местонахождението му от началото на 2009 г. Няколко дни преди убийството му Израилов подава жалба пред австрийските полицейски власти, че е бил следен от непознати.
„Обвинението твърди, че това е политическо убийство и изглежда много вероятно Израилов да е бил нарочен, защото директно е обвинил чеченския лидер в мъчение, твърди Денбър и коментира: Тъжното е, че Израилов е само един от множеството хора, които са били убити, след като разкрили злоупотребите в Чечения”.
На 15 юли.2009 г. най-изявеният чеченски активист за човешки права - Наталия Естемирова, е отвлечена и убита в Чечения. Естемирова е работила по някои от най-чувствителните правозащитни случаи в Центъра за човешки права „Мемориал”. Обстоятелствата около убийството й, заедно със стила на заплахи срещу нея, „Мемориал” и независимите активисти и журналисти в Чечения, водят до вероятно официално участие или съучастие в убийството й от страна на проруско настроените чеченски сили.
През август 2008 г. друга вероятна жертва на мъчение - Мокмадсалах Масаев, е отвлечен в Чечения. Това става няколко седмици след публикуването на интервю, в което той описва мъченията, малтретирането и незаконното му задържане в таен затвор, вероятно установен в родното село на Кадиров. Съдбата и местонахождението на Масаев са неизвестни.
От години „Мемориал”, ХРУ и други организации са документирали нарушенията на човешките права от прокремълските чеченски сили, намиращи се де факто под контрола на Кадиров, в контекста на чеченската антибунтовническа кампания. Въпреки повтаряните твърдения и доклади, руското правителство не е направило сериозни стъпки, за да ги разследва.
„Този процес отразява случващото се в Чечения. От години чеченските сили за сигурност и изпълнителната власт са отвличали, тайно са задържали, подлагали са на мъчения и дори са убивали близки на заподозрени бунтовници или съучастници на бунтовници. И ако отвличането и мъченията на Израилов са се случили през 2003 г., то тези и подобни на тях злоупотреби се извършват сега в Чечения”, завършва Денбър.